Влади Въргала завърши филма си “12.10”, по който работи вече 6 години.

В момента се прави монтажът, а в края на септември лентата, чийто първообраз е авторският театрален спектакъл на шоумена “BG-WC”, ще се завърти в кината. В началото на снимките Въргала заложи апартамента и цялото си имущество. Преди време намери щедър меценат и сега филмът е едно много по-мащабно начинание от първоначалната идея, с много специални ефекти.

В лентата безработният учител по математика Цеко Цеков се сблъсква челно с всички абсурди на българския начин на живот, включително и със службите за борба с тероризма, но някъде по средата сам се превръща в терорист.

- Влади, как оценяваш днес цялата работа по филма? Би ли се захванал отново с “12.10”?

- Бих се захванал, ама не знам дали бих го издържал. Когато не подозираш за каква сложна материя става дума, е много по-лесно да се заемеш. Като влезеш веднъж вътре, връщане няма. Отначало не знаеш за какво става дума. Трябва да си доста отчаян, че да се захванеш с такова нещо.

- Кое беше най-трудно?

- Това е много скъпо нещо, което не би могло да бъде бизнес. Киното е печелившо в държави с 50 милиона население минимум. Това е доказано математически. Кражбите в интернет пък съвсем убиват този бизнес. Едно е да си певец в държава с голямо население, където се следят творческите права. Ако откраднеш един камион със сирене, ще влезеш в затвора. Ама ако задигнеш моя филм и го качиш в интернет, няма да те опандизят. Разлика между двете неща няма. Това е вид търговия. Благодарение на това аз имам мотив да ходя при приятели, при патриоти, при меценати и да им казвам „Вижте, правим опит в момента. Искате ли да станете част от това”?

- Колко пари похарчи?

- Предпочитам да говорим за филма. Когато той излезе, чак тогава мога да коментирам и другите неща. Доволен съм, че вместо да говоря, мога да покажа. През целия ми живот ме обвиняват в различни грехове.

- Какви грехове?

- Ами, че съм бил халтураджия, че съм посредствен, че съм палячо. Журналистите досега са били много положителни към мен, но вътре в гилдията има зли езици. Защо трябва да се обяснявам защо не излизам по телевизията да правя т.нар. шоубизнес. Това много малко хора го разбират. Всеки смята, че нещо не ми достига - я връзки, я талант, а нещо друго, а не могат да разберат, че всичко това е било в краката ми, че мое лично решение е било да не се занимавам с телевизия. Вместо да правя кофи с пари от глупости, аз съм решил да правя нещо, което има смисъл. Мога да ти кажа, че ако спечеля, печеля за всички зрители, ако загубя, губя само апартамента си (смее се). Всичко започна със залагането на апартамента ми, но мащабите станаха много по-големи, и мисля, че този сериозен продукт, това послание, което направихме, освен че ще забавлява зрителя, е един творчески акт, казва нещо... Не само да буташ баба си по стълбите и да я питаш защо тича.

- Някой не те ли спря в това авантюристично начинание? Съпругата ти Силвия например?

- Не, никой. Ако вярваш, че ще полетиш, един ден със сигурност ще литнеш. Лошото е, че може да се окаже, че е от последния етаж с главата надолу. Искаш ли да го направиш, ще го направиш. Освен това в природата на човека е заложено да вярва силно в нещата, които наистина ще се случат, те изглеждат предопределени. На едни им се случват лесно, други минават през много изпитания. Това е въпрос на карма. Така устроени са хората.

- В миналия си живот нещо си сбъркал, а?

- За тия работи не мога да говоря. Аз не помня миналата седмица какво е станало.

- Пари в реклама на филма ще вложиш ли?

- Нямам намерение да вкарвам никакви пари в реклама. Да си чул някъде реклама на пиесата „Вражалец”, а пък няма билети. Като ме питат за моя филм дали е комедия, дали е екшън, казвам само, че е исторически. Ами правя го 6 години, затова влиза в графата исторически. Ако за тези 6 години всички, които са чули за него, не са решили дали ще го гледат... Аз с половината зрители се познавам лично, с другата половина сме роднини по някаква линия, познати са на мои познати. С публиката в България се познаваме достатъчно добре.

- Няма ли поне да им кажеш, когато излезе на екран?

- За това - да. Дотолкова ще направя реклама, но без изцепки от рода на: „Гледайте най-добрия български филм. Това е филмът, който ще бие „Мисия Лондон” или нещо такова. Напротив. Това е един филм, който е пример за две неща. Или по този начин можем да се спасим, или ще загинем всички заедно.

- А разпространението?

- Това е нещото, с което ще се занимавам от тази седмица. Аз съм втрещен от условията за разпространение. За да направя филма, инвестирам огромни средства в него. А за да направя втори, трябва най-малко да си върна тези средства. Цената на билета и процентите обаче, които ми се полагат на мен, са повече от символични. Аз ще взема по-малки пари дори от разпространителя, защото има три звена в тази работа - киносалон, разпространител и продуцент. Аз ще взема най-малко от всичките. Най-ужасното е, че този филм никой не ми дава пари да го направя... Съжалявам, че ще го кажа, но независимо от качествата на филмите, които се появиха напоследък, на нито един човек не са дали пари, защото е талантлив.

- Смяташ, че има корупция в раздаването на субсидиите за кино ли?

- Не. Там има правила, каквито има във всеки един бизнес - в петролния, във фармацевтичния, навсякъде...

- И си дават пари на свои хора?

- Абсолютно. Ако не е Пешо, ще е Гошо. Това е в манталитета на времето, в което живеем. Нищо не казвам против това. Ако бяха продължили да вадят ялови филми, тогава щях да имам нещо против, но ето че се появиха много качествени филми. Въпросът е обаче какво правим ние, на които не ни дават пари, а рискуваме собствените си. Моето питане е как се определя формирането на продажбите? В България не можем да разберем кой на кого трябва да плаща... До ден днешен у нас цената на една камера за снимачен ден е по-висока от хонорара на най-голямата звезда. Смятай на какво оценяваме труда си. Аз съм против това. Най-важното е човешкият труд, защото той е създал камерата. Аз не съм учил сума ти години, не съм работил, за да дойда и някой да ме експлоатира, да ми каже: „Ако няма да си ти, ще е някой друг.” Чудя се на моите колеги, които работят като роби, за да могат продуцентите да си построят нови къщи и да си купят нови коли.

Източник: в. "Монитор"