Софи Маринова е родена на 5 декември 1975 г. в Етрополе. Тя е четвъртото от петте деца и единственото момиче във фамилията си.

Наричана е „циганската Лили Иванова” заради гласа си, който се отличава с изключителен диапазон, обхващащ 5 октави.

Сега ромският славей „си изпя всичко” в своето най-искрено интервю, специално за „ШОУ”, пише blitz.bg.

- Софи, доколко ти пречи известността на личния живот?
- Никога не съм усещала, че ми пречи името, даже ми е помагало. Обаче сега като останах сама, нали искам да си хвана гадже, и толкова пречи това име... Те толкова са стресирани мъжете от мен, толкова бягат, че си викам както Дачо викаше едно време: „У, всички викат каква е добричка Софка, ама да дойдат да живеят с нея, че да видят каква змия си”. Ама те мъжете не знаят, че верно съм змия, и пак не щат... Може би от тази гледна точка си мисля, че ми пречи името – не мога да си намеря любов... Ходих на врачка преди четири-пет месеца. Те всичко знаят за мене, но отивам и аз да си врачувам (смее се). И тя вика: „Към края на годината ще имаш една прекрасна любов - мъж – 35-40-годишен, заможен, ще те гледа, ще си имате дете – момиченце...”. И аз викам – ей, чул те Господ! Затова сега само флиртувам. Чакам просто края на годината да видя кой ще е човекът…

- Не се ли умори да ги издържаш непрекъснато ти тези мъже? Не те ли дразни, че може да започнат да гледат на теб само като на „пълно портмоне”?
- Честно да ти кажа, аз обичам да си гледам мъжете.
Но искам и от другата страна да е така. Да ме глези, и аз него. И аз обичам да им правя подаръци - да им купувам очила, парфюми, на вечери да излизаме някой път... Аз съм много романтична, дано намеря и такъв мъж. Защото Дачката, колкото и да е – 9 години беше по-малък от мене, колкото и да искаше да се прави на по-голям мъж, не става. Той си е дечко.

- Определяха любовта ти с Дачо като „циганска работа” – това дразнеше ли те?
- Ама аз казвам – такава любов не всеки може да преживее. Много се радвам, че на мене се е случило. За Дачката мога да кажа, че преживяхме една прекрасна любов пет години. Като че ли и двамата си знаехме, че няма да бъдем заедно. Аз знаех, че не мога да му родя дете, защото наистина стават много оплетени нещата, както казваш ти – циганска работа. То какво ще е на Лоренцо – сестра ли ще е, племенничка ли ще е, какво ли ще е - не знам. Самите ние знаехме, че няма да сме заедно, но просто имаше любов, страст... Бяхме заедно – да, но дойде моментът, в който и при него спря, и при мен.

- Какъв е твоят критерий за новия мъж в живота ти?
- Искам да си го харесам – аз първо гледам външния вид. Да има черна коса - хубава, черни вежди, леко да е мургав, да има хубаво тяло, да е 35-40 годишен. И да си е като мен – нито богат, нито беден – едно такова средно положение. Като реши да ме изкара на вечеря, да може да си го позволи, нали?! Ето такъв искам да е. Ама нали знаеш - то искаш, искаш, и накрая ти се падне рус със сини очи.

- Каква е разликата между мъжа българин и мъжа ром?
- Аз съм имала и българи, и цигани, и турци. Всякакви връзки съм имала. Женени, неженени. Циганинът по се раздава в любовта, докато българинът по-разсъждава материално – пък колата, пък къщата, пък това как ще стане после. Докато циганинът има гореща кръв, луда – забравя децата, забравя къща, тръгва... Циганинът е по-луд, затова и аз съм такава – тръгвам, влюбвам се, като кон с капаци съм, хубаво ми е.

- Напоследък се забелязва, че като че ли умишлено търсиш прилика с Лили Иванова – купи си жилище до нейното на ул. „Оборище”, колата ти е същата и дори е със сходни номера. Защо го правиш и какво друго в този стил да очакваме?
- Аз я обожавам Лили Иванова и когато така ме сравняват по някои неща така с нея, много се радвам. Но пък винаги е било съвпадение. Аз живеех наистина на „Оборище” – бяхме на квартира там. Даже четох една статия – нейният мерцедес бил до моя мерцедес, нейния черен, моят – сив, номерата почти еднакви. Викам си – какви са тия съвпадения, пък то чиста случайност. Даже едно време бях в оркестъра „Супер Експрес” и бяхме се уговорили – казах им, че искам на обложката на касетката всичките момчета да са наредени и аз да лежа в ръцете им. Гледам след една седмица във вестника – Лили Иванова с целия оркестър от естрадата точно по този начин снимана. Викам – хайде, щом е така, нашето отпада, тя като го е направила, няма да го правим. Искам да ти кажа, че в много неща така си приличаме наистина с нея.

- Познавате ли се?
- Познаваме се. Преди 10 години се запознахме на морето. На Приморско беше в едно заведение. И понеже собствениците знаят, че много я обичам, и викат: Лили Иванова ще пее при нас тази вечер, ела да се запознаеш. Аз взех един огромен букет, въобще много се зарадвах. Посрещна ме, запознахме се, тя ми каза: „Софи, ти се отличаваш от другите, ти пееш нещо различно”. Зарадвах се, разбира се. Засичаме се с нея по коктейли, такива неща... събирания.

- Вярно ли е, че си изтеглила голям кредит за жилище в центъра? Имаш ли и други кредити, ти обичаш да живееш нашироко?
- Става дума за „Оборище” – ние на квартира с Дачо живяхме там, под наем. А сега имам апартамент в Драгалевци. Той е 200 квадрата и в момента го обзавеждам лека-полека. Нали знаеш какво казват – ако мислиш на някого лошо, изпрати му майстор в къщата. Имам такова главоболие.

- С кредит ли си го платила жилището в Драгалевци или с пари в брой?
- Платен е наведнъж. Нямам кредит. В момента го обзавеждаме, затова сега с Лоренцо живеем под наем в „Макси”. Тук много ми харесва.

- В какво друго инвестираш парите си?
- Ами и аз като всички жени – коя жена не обича шопинг? Било парфюми, очила, накити, дрехи... Даже някой наскоро ми каза, че съм си превърнала апартамента в малък МОЛ. И си казвам – защо пък само Софчето, то всички певици сме така! А пък аз съм такава, че като си харесам нещо, последните пари си ги давам. Може да остана без един лев, но ги давам.

- Случвало ли ти се наистина да останеш без пари?
- Постоянно ми се случва, защото аз постоянно нещо си купувам. Но пък колкото повече харча, толкова и повече работа има. Като някой път си кажа – ех, трябва тука да се стисна, че наближават някакви сметки... и като се стисна, то не върви ни работа, ни нищо. Като започна да съм си така по-ларж, е по-готино и се върти колелото.

- Колко пари загуби от двете си сватби, които така и не се състояха?
- Ами, честно да ти кажа, доста пари изгубих, защото първата сватба трябваше да е в Японския, втория път трябваше да е в „Шератон”. Имах предплатени капаро за украси и за други работи...Приблизително съм изгоряла с 40-50 000 лева за всяка сватба поотделно, или към 100 000 лева общо. Но ако бяха станали сватбите, имаше още доста да се плаща. Обичам като се прави нещо, да е хубаво. Даже мисля, че последния път за украсата бях дала към 10 000 долара като капаро. После като не се получиха нещата, исках да се върнат парите - не можеше. Жената вика: „Вземи си целия камион украса”. Викам й: „Какво да я правя тази украса?”.

- Много поп-фолк певици имат проблеми с данъчните. Ти от тях ли си? Плащаш ли данъци, имаш ли си счетоводител?
- Да не се хваля, ама аз съм много редовна. И да чукам на дърво, от 7-8 години съм с моя продуцент от „Сънни мюзик” Крум Крумов и той си ги движи тези неща. Слава Богу, нямам проблеми!

- Усещаш ли ти лично финансовата криза на гърба си? Свали ли цената на участията си, намаляха ли ангажиментите ти?
- Ами честно да ти кажа, то в нашата среда – не само аз, ами и колегите, всички сме свалили хонорарите. Няма такава криза! Вече втора година... Аз това казвам – едно време ходихме в седмицата десет пъти да пеем, сега ходим в четвъртък и петък. Да речем, имаме по две-три участия на седмица. А пък да не говоря, че ние, певците, сме свикнали на по така разкошен живот и сега сме се „видели в приключение”. Ама въртиме колелото някак си, има и по-зле от нас, да не се оплакваме.

- Подпомагаш финансово роднините си в Етрополе. Какво им купуваш?
- Какво им купувам? Вече почти всичките ми братя си имат апартаменти, вече всички са добре. Мисля, че от две-три години са по-самостоятелни. Всеки си гледа вече работата, кой далаверки, насам-натам, гледат да си работят нещо да си изкарват... Майка и татко аз си ги гледам. Всичко аз им давам, те са пенсионери по болест и двамата от много години. Взимат нещо, ама знаеш какви са смешни пенсиите... Аз си ги гледам, водя си ги на почивка старците. Ама и те си ме гледат – като се прибера, и майка почва да върти манджите. Снахите, братята - и те много ме обичат, защото ги подпомагам. Като има нещо и веднага: Софче, можеш ли да помогнеш?

- Страхуваш ли се от отвличане на сина ти – все пак си богата за стандартите на страната жена?
- О, не, и тази тема изобщо не ми харесва! И много се радвам, че тука в България ги няма такива неща. Те нали са там на Запад милионерите.. Тук като че ли по-спокойно живеем. Лоренцо си има гледачка вече трета година. Даже много хора ми викат – абе, Софче, ти си много земна, даже ходиш без бодигардове. Аз искам да си живея живота като всеки нормален човек, нали? Така че – ох, да си плюеме в пазвите – Господ да ни пази.

- Лоренцо е суперзадоволено дете – за какво му беше златното колело, което му купи? Твърди се, че цената му е 80 000 лева?
- Ох, това колело... много се говори за него. Е, не е пък чак толкова скъпо, нали, но пак не е малко пари. Два месеца чакахме колелото от Америка да дойде.

- И колко струва все пак това златно колело?
- Ами колко – 2500 евро. Ето, казах го! Пък те като започнат по вестниците – от 20 000 лева, та чак до 80 000 го изкараха, че струва. Настина е много красиво колелото, много е хубаво, но е много тежко и затова Лоренцо още не може да го кара. Стои в гаража. Но от време на време го изкарва тука из „Макси”-то да го кара, но повече скейтборда.

- Успя ли да понаучиш някакъв език, по едно време доста се беше амбицирала да успееш да пробиеш на външния пазар?
- Записах се преди 7-8 години на курс по английски три месеца. Ходих да уча английски, толкова много думи научих и знам, ама не мога да правя изречения, не се получава.... Като ходя в чужбина, мога да си поръчам вода, цигари, кафе, ей такива неща, иначе разбирам горе-долу. И не съм много добра, затова искам Лоренцо да го изучи, да знае много езици. Като ходи с мама в чужбина, да може да ми поръчва и да ми превежда. Като излезем в чужбина, ме питат откъде си. Българка, им казвам. Викат – знаеш ли английски? Викам – не, само джипси и български. С два езика пак съм напред.

- Вярно ли си дала 4000 лева за един парфюм?!? Да не е и той златен?
- Ами то цялото шишенце е в камъни Сваровски, много е красиво. Парфюмът вече съм го изхабила, ама шишенцето си стои. Бях в Лондон на участие, бяхме с Дачо заедно и целия хонорар си го дадох. И Дачо вика: „Ама че си луда! По летището сега какво ще правим - пари за кафе нямаме”.

- Колекционерка си на аромати. Колко парфюма имаш?
- Не мога да кажа със сигурност, но вероятно са над стотина. На етажерката до спалнята си имам 5-6 да се пръскам, другите са още в кутии. Любими са ми такива тежки и класически миризми като „Шанел №5”. Обичам много и запалки, и очила. Не знам колко пари хвърлям за парфюми, но почти няма ден, в който да не си купя нов. Даже като отида някъде и ме питат: „На какво миришеш?”, аз казвам: „Не знам!”. Винаги правя коктейл, от поне 10 парфюма наведнъж пръскам. Всички марки ги имам.

- Настина ли си израсла в интернат?
- Едно време в село Брусен от първи до осми клас учих там. Ние сме пет деца – четири момчета и само аз – едно момиче. Това са ми най-хубавите години! Майка ни пращаше в неделя и в петък се прибирахме. Там си ни хранят, обличат, всичко… И се прибирахме за по два-три дни, майка да ни преоблече, изкъпе. Така че до 8-и клас учих там, след това до 10-и клас учих в града – в Етрополе. И не можах да изуча 11-и клас. За мен е важно, че това, което мечтаех от малка, ми се сбъдна – да стана певица. Знам да пиша красиво, знам да чета гладко, знам да си смятам парите, така че съм добре. Колко висшисти и с по няколко езици стоят без работа!

- Преди време опита да влезеш в българската политика с „Евророма”, но неуспешно. Имаш ли още амбиции за българския парламент?
- С Цветелин Кънчев сме приятели и се познаваме от много години. Иначе аз не ги разбирам хич тия работи. Даже един път журналисти ме питат: „Вие откога работите тук?”. Пък аз, вместо да кажа „Аз в тази партия”, казах „Аз в тази фирма” и Цецо се обръща и ми шепне: „Партия, партия кажи, не фирма”. Викам – не ме питайте за тези неща, не ги разбирам. Ето сега постоянно някакви есемеси получавам от фенове, приятелчета някакви. „Софи Маринова, много те молим, кандидатирай се за президент...”. Викат, поне с тебе ще ни бъде весело.

- Ама ти не ставаш – нямаш навършени 40 години?
- Така ли? Значи още пет години ще умувам по този въпрос.

Интервю: Живка Ангелова