Коцето-Калки е една от най-ексцентричните родни артперсони.

Затова и интервюто с него е повече от нетрадиционно – изумително, на моменти дори шокиращо с откровенията на пеещия зъболекар.

- Вие сте детски стоматолог, артист, певец, отскоро и филмова звезда, притежавате и собствено заведение. Как се понася подобна слава и скъпа цена ли се плаща за нея?
- Собствено заведение притежавах за пет дни, след което разбрах, че това е за друг тип хора. За тежестта на славата тренирам всяка сутрин с пудовки, които си слагам на гърдите и правя йогистко дишане. После следват леки шамари и обидни изрази, които си крещя в огледалото. Тонизиращо.

Два-три пъти седмично ходя в залата да се бия с едни хора, за да свикна да ме ритат в корема и изобщо, където им падне. Това стяга. Моят духовен учител Шибенду Лахири ми препоръча също да прекарам шест месеца като просяк във Варанаси (Индия). Препоръчвам всички тези практики на хора, които се стремят към така модерната и до днес слава.

- Кое от тези поприща ви е достатъчно като доход, за да живеете добре – вие и семейството ви, разбира се? Питам ви така, защото знаем за много народни поговорки от типа – музикант къща не храни, аналогично за актьор, за певец...
- Че не храни, не храни. Хората на изкуството харчат всичко за музикални инструменти, апаратурки, пътешествия и леко налудничави идеи... Иначе както е заповядал Големия бос, откак ни изгони от рая - жената да ражда в болка, а мъжът с пот на челото да си изкарва хляба. Не оставам по-назад и не се срамувам от никаква работа.

Завърших Медицинската академия с три висши дипломи и златен медал и гледам да ги употребявам по предназначение по следобедно време, а вечерта я оставям за седемте музи.

- Вие три пъти сте се срещал очи в очи до момента със смъртта. Какво се случи в тези три пъти?
- Беше доста вълнуващо, от днешна гледна точка – забавно. Мото-делтапланер. Финал на курса ми. Недостатъчно бензин. Полет от Кондофрей за летище Пловдив, където първо трябва да прелетя над Летния театър, а същата вечер да изнеса рецитал. Силен насрещен вятър. Първо аварийно кацане в някакво село в Рила. Бензин. Второ аварийно кацане – село Радуил на поляна между някакви жици и водни канали. Перката отрязва част от крилото. Ремонт в Долна баня. Критично излитане при силен страничен вятър – колесникът опира оградата на летището. Някъде към Пловдив установяваме, че се движим назад, въпреки форсажа на двигателя. Градушка като яйца. Облак започва да смуче крилото. Падаме в някаква дива кал и инструкторът ми казва да се оправям както мога до Пловдив. Хващам москвич на стоп и целия в кал и с пилотски костюм пристигам в Летния театър 15 минути преди рецитала. Много адреналин. Невероятен концерт! На връщане – още по-вълнуващо – падаме с планера в боклуците на Костенец.

Имам подобни преживявания с парапланер в Хималаите, със сърф край Черноморец и с индианската церемония, наречена „Аяхуаска” – в буквален превод това означава Малката смърт. Но всичко това не е нищо! Баща ми е бивш пилот от ВВС и два пъти е горял със самолет във въздуха. Той може да ви разкаже повече.

- Колко пъти сте патил до момента от фанатични фенове и докъде стигат те в действията си?
- Още не са стреляли по мен пред нюйоркски хотел, от случая с Джон Ленън това е изтъркан номер. Едни познати ме гърмяха с въздушна пушка в Бали, но също така с любов и за да проверят дали ме лови. Колекцията ми от посегателства е скромна – едно отрязване на коса за спомен от концерт в Самоков, кървави следи по изтривалката пред нас и червило на предното стъкло с някакъв номер и сърце. Други фенки нямам засега, а-а-а освен Борянчето, която 3 години всеки ден висеше с цветя пред кабинета. Тя е над 50. Брои ли се? Също ми откраднаха едно банджо от зала 2 на НДК, вероятно пак фенове и пак за спомен. Моля, върнете ми го, ако вече сте му се наситили!

- Сещам се и за педофилския скандал, в който зорлем бяхте замесен през 2008 г. Стана ясно, че негов инициатор е фен на име Кръстин. Същият давал ли ви е някога дори повод да се усъмните в него, в намеренията му, в това на какво е способен?
- Кой кой е в тия схеми, така и не разбрах. Аз съм педодонт (детски стоматолог) – не бъркайте с педофил (в превод човек, който обича децата).

- Да, но заради него все пак бяхте на разпит. А извън него участвал ли сте и в някакви други дела?
- Едно дело с ВиК – спечелено, ура! И едно с КАТ – изгубено, уви!

- Напоследък сякаш стана модно, образно казано, родните звезди да бъдат хващани в нетрезво състояние зад волана. Последният “пример” засега е Елена Петрова. Какво мислите по този въпрос?
- Тази “мода” е много опасна особено за по-неопитните, тъй като в България сега се шири твърде много фалшив алкохол. Като медик ви казвам, че съдържанието на метилов спирт води до увреждане или трайна загуба на зрение, проблеми с черния дроб и най-вече с КАТ! Но най-голям си оставя рискът да направиш някоя поразия. За мое съжаление няма как сега да се възползвам от този експириънс, тъй като учителят ми от Бали ме постави на строг пост в това отношение.

- А вие някога някакво нарушение допускали ли сте като шофьор?
- Виси ми една глоба за скорост (баща ми е пилот, все пак). Имам и едно аварийно кацане на магистралата с мото-делтапланер. А-а-а и още вероятни прегрешения пред камерата-убиец. Абе, всичко ще си кажа.

- Не мога да не ви попитам за „новината”, която в момента обикаля всички сайтове и печатни издания за вас – че сте станал отново баща, но майката не е съпругата ви?! Как бихте коментирал тези писания?
- Древните писания за възможни артбебета през 2011 г. наистина се оказват актуални... Така че бебешкият плач с нотки от Деветата симфония, “Векът на любовта” и др. гениални произведения на цивилизацията, няма да ме подминат. Затова и пoради критично намаляващия брой генетични българи призовавам: “Make Love, not izbori! (Правете любов, не избори).

- Самият вие сте споделяли, че имате двойници по света. С кого са ви бъркали до момента и какви ситуации се получават?
- През 1996 г. на едно яхтено пътешествие в пристанището Трапани на остров Сицилия ме объркаха с известен наркотрафикант и човекът от пристанищното кафене не ни говореше три дни, докато не разбра, че всъщност участваме в световната регата Cutty Sark. Така е в Сицилия, който не мълчи - ще умре! Законът Омерта!
Почти традиционно е някоя баба зад мене да ми викне: „Девойче, изпуснахте си...”, въпреки широките ми рамене. Коса... наследство от майка ми.

Има едно момче от Пирдоп, което ми е почти абсолютен двойник и съм се замислял дали не мога да го изпращам на участия вместо мен, а аз да си почивам на къщата на дядо ми. За съжаление не може да пее.

- Доколкото знам, имате много интересни преживявания и по време на пътешествията си...
- През 1996 г. Далай Лама неочаквано ни прие в резиденцията си в Дхармсала, Северна Индия, докато ние се шляехме наоколо с надеждата да изкопчим благословия. Оказахме се неподготвени с подаръци, поради което Дони припадна, а аз свалих единствената си по-значителна ценност от шията си – дървен кръст. Далай Лама го прие с традиционното будистко уважение, прошепна нещо, вслуша се, след което неочаквано ми го върна, като ме остави в озадачение дали това е благословията... Опасенията ми, че мога да чувам странни гласове, са се сбъдвали само веднъж след една буря, където изпотрошихме яхтата южно от нос Матапан, Гърция. Бяха ни предупредили да не минаваме оттам, но нали шило в торба не седи, пък и бързахме за Cutty Sark.

Попаднахме в такова чудо, дето след това не съм виждал, въпреки че съм преплавал десетина морета под платна. На третия ден, след като утихна, излязохме на палубата омърлушени и мълчаливи и както се оказа, всички сме чули едни и същи нашепвания: “Къде отивате, накъде сте тръгнали?...” и т.н. Вероятно това се е случвало с древните моряци, когато са виждали русалки и са се връзвали за мачтите.

- Успяхте да станете дори шаман – в „Стъклен дом”, където лекувахте нервите на Яна Маринова. Как се работи иначе с нея, има ли действително нужда от изцеряване на нервите?
- Имах точно пет минути контакт с Яна и смятам, че тя оттогава е много по-добре. Това ще видите в сериала. Иначе Яна си е много готин човек. Шамани, да, познавам истински, един от тях е Н. Ооржак от Тува - малка република в центъра на Азия. Знаменателен учител по лечебно гърлено пеене. В Монголия бях чувал за хора, които пеят едновременно на два гласа, но когато лично видях Ооржак, се убедих.

- Знаете ли, че сега много упорито се говори, че ще свалят от екран хитовия сериал. Вярно ли е това?
- Не, не, не и не! Как така? Та аз имам договор за сезона от есента! Не вярвам така да ме прецакат, още повече че имам доста впечатляващи идеи за моя герой.

- За какво ли не си говорим с вас, а още не съм ви попитала, все пак каква е историята на псевдонима „Калки”? И мислили ли сте да го сменяте?
- Всъщност Калки е герой от индийския епос, конник на бял кон с огнен меч в ръка. Отдавна си търся такъв меч, но изглежда вече не ги произвеждат. Нямам сериозни предложения за промяна на псевдонима, освен от Денис Ризов и Ко. Да заменя К-то с Ж. А не трябваше! Нумерологично това не е добре, пък и от висотата на образователния ми ценз би звучало малко жалко, Денис.

Интервю: Анелия Попова, blitz.bg