- Г-н Врачански, в “Стъклен дом: Изкушението” най-накрая се сбъдна мечтата на екранния ви герой - оженихте се за Боряна (Елена Петрова). Колко ще продължи щастието ви?

- Тяхната връзка трудно може да бъде разклатена, защото е преминала през много изпитания. Камен и Боряна ще се стремят да останат заедно до края. Но хората се променят и винаги има вероятност да се изправят пред събития, които да преобърнат всичко наопаки. Въпросът е дали човек иска и има сили да се бори за любовта си.

- Отношенията между всички герои са фрапиращо дружелюбни в новите епизоди. Единствено персонажът на Стефан Данаилов е резервиран. Колко ще издържи примирието между вас и екранния ви баща, измамно ли е то?

- Не, не е измамно. През тези 3 години всеки от нас е преосмислил случилото се и е решил да отвори нова страница в живота си. Дали това примирие ще издържи, зависи от онова, което ще предприемат враговете ни.

- Кой води в състезанието Врачански - Блатечки в “Стъклен дом”?

- Гледахте ли представлението “За мишките и хората” в Народния театър, сцена “Сълза и смях”, в което си партнираме с Асен? Заповядайте да го видите и тогава ще разберете, че състезание всъщност няма. Не познавах добре Асен, преди да започнем да репетираме “За мишките и хората”. Сега виждам, че е много забавен човек и с него ми е много готино. Но най-вече е страхотен актьор.

- Не ви ли е любопитно кой от двамата изкушава повече дамската публика?

- Да се занимавам с това би било смешно и нелепо. Важното е да си върша работата, а не да мисля за някакво измислено състезание. Щом хората ни харесват и продължават да гледат “Стъклен дом”, значи сме окей. Ако не, то нещо куца.

- А куца ли нещо в “Стъклен дом”?

- Възможно е да има слаби моменти, не може всичко да е на сто. Обемът работа е голям, понякога има умора, недоглеждане за някои детайли, но факт е, че хората харесват това, което правим. Затова все още се държим на гребена на вълната.

- Вашият герой винаги изглежда като жертва и уж случайно замесен в някакви неприятности. Ще се разкрие ли тъмната му страна?

- Може би след време. Оттук нататък всичко е в ръцете на бащата на Камен. Моят герой ще се развива в зависимост от неговите действия.

- Как ще издържи “Стъклен дом” в конкурентната среда на “Столичани в повече” и “Под прикритие”, който тръгва от утре?

- Тепърва ще разберем, няма как да гадаем. Нека има конкуренция. Колкото повече сериали имаме, толкова по-високи ще са изискванията към тях. Така се вдига качеството.

- Как ви понася имиджът на тийнейджърския секссимвол Калин Врачански?

- Ако вие ме определяте така... Аз не се изживявам като секссимвол. Гледам да си върша работата. Другото са легенди. Плюсът на популярността е повечето работа, само това. И разбира се, че някой те разпознава на улицата.

- Не се надувате?

- Не виждам смисъл. У нас положението е “15 минути слава”. В момента, в който спреш да си интересен на аудиторията, започваш отново постарому.

- Получавали ли сте неприлични предложения?

- Случвало се е, отговарям им с усмивка. Досега никога не съм бил груб. Какво мога да им кажа, за да се откача, освен: “Благодаря ти”. После паля мотора и изчезвам...

- Имате ли оферти за кино?

- За момента, не. Ако получа подходящо предложение, на драго сърце.

- Може ли български актьор да си позволи лукса да отказва ангажименти?

- Някои актьори могат. Всичко зависи от собствения критерий. Случвало се е да отказвам, ако не ми допаднат условията в договора. А и ако всеки приема всякаква работа, се подбива цената на актьорския труд. Когато се договарям, казвам: “Искам това и това. Ако не - намерете си други хора.” Ако един клиент иска точно теб и твоето лице, намира начин да се споразумее. Не мисля, че българските актьори претендират за невъзможни неща, а само за нормално заплащане.

Източник: в. "Труд"