Любопитно
Стоп на домашните вредители, изобретиха хищни роботизирани мебели
25 март 2011 | 10:47
Те пленяват домашните вредители и преобразуват месото им в енергия
Група инженери са създали роботизирани мебели, които са едновременно и полезни, и забавни, и пестят електроенергия, съобщава bgnauka.com.
Те не само улавят плячката си – домашни вредители, ами после и я консумират, като превръщат месото й в биомаса, а биомасата – в електричество. Иновативните домашни роботи ще се настанят удобно в пресечната точка между продукти и домашни любимци.
Това е новият "зелен" дизайн на бъдещето, но също така е и леко зловеща форма на забавление. Идеята е вдъхновена от специалистите от Лабораторията по роботика в Бристол, Великобритания, които са изобретили морски робот, който се „храни” с планктон и друг - сухоземен - робот, „хранещ се” с мухи.
Плътоядните мебели са конструирани, така, че с помощта на съблазнителни аромати и други примамки, привличат домашните паразити, като комари, мухи, дори - и мишки. В бъдеще, вероятно ще могат да се хранят още с мравки и хлебарки. Ще поживеем и ще видим.
Невнимателните жертви попадат в капана и биват насочени към специални батерии, които ги превръщат в източник на електроенергия. Хищният домашен интериор за сега се нуждае от първоначално захранване от електрическата мрежа, Оже вярва, че произведенията му един ден ще бъдат независими от ел-мрежата.
Готови ли сме за един свят, в който ще се наслаждаваме на гледката как нашите роботи улавят, убиват и изяждат плячката си, която е имала неблагоразумието да се докосне до тях? Независимо дали сме или не сме, изглежда, че точно това, което ни се предлага. Ако Вие не желаете да притежавате такива роботи, тогава не си купувайте такива роботизирани мебели. Те не са за хора със слаби сърца! Все пак, новите устройства са успели да завземат вниманието на интересуващите се от провокативни машини. Следващият ход е да бъдат потърсени хората, които биха пожелали да съжителстват с роботите в едно и също помещение.
Става дума за месоядни домашни роботи, които улавят досадните насекоми и други домашни вредители. И, въпреки че това може да звучи като обезпокоителен начин за домашно забавление, прототипите, създадени от Джеймс Оже и Джими Л’Оазо, се „хранят” с органичните останки от животни и насекоми, уловени и убити от странните, но ефективни машини, които ги превръщат в енергия, с която се зареждат. Тези роботизирани мебели са проектирани и пуснати на пазара по-скоро като странна форма на забавление, отколкото - като засукан отговор на проблемите, свързан и с пестене на енергия и енергийна ефективност.
Да разгледаме масичката за кафе. Това е масичка-мишелов. Един от краката на масата представлява тръба, в която лакомата мишка влиза, след което попада в специално устройство-капан. Микробни горивни клетки (с анаеробни бактерии) превръщат тялото на мишката в биомаса. Биомасата пък се преобразува в електроенергия. А това повдига очевидния въпрос: защо един масичка за кафе би се нуждаела от електроенергия? Много просто – за да улови и убие следващата си жертва. Това е принципа на действие и на хищното растение, наречено венерина мухоловка.
В колекцията влиза и лампа-мухоловка, използваща естественото привличане на мухите към светлината. Подлъганите мушички навлизат в специални отверстия в лампата, от които после не могат да се измъкнат.
Има и часовник, който е конструиран така, че да се се захранва от мухи, които се събират вътре в него, където умират, зашеметени от ярка светлина.
Засега този вид мебели имат един основен недостатък. Те не могат да се „хранят”навсякъде. Например, за да може да работи поне 12 дни на хищния часовник са му необходими не по-малко от осем мухи.
На сайта на проекта, Още казва, че има огромна разлика между роботите в изложбите по научна фантастика и въображението на авторите на фантастична литература, от една страна, и съвременната действителност (роботите са косачки, прахосмукачки, домашни кучета), от втора страна и най-сетне – от трета страна - визията на компютърните специалисти и инженерите. Неговата мисия е да допринесе за намаляване на тази разлика.
Коментари