"Тилт", дебютът на Виктор Чучков-син в игралното кино, е най-гледаният български филм в момента.

Още преди шумът около създавания в продължение на години филм да е утихнал, режисьорът вече обмисля екранизация на романа "18 % сиво" на Захари Карабашлиев и възможна втора част на "Тилт".

-"Тилт" е бил замислен преди 16 години, а работа по него е започнала преди пет. Как се промени идеята за филма през това време?

- Преди 16 години се появи идеята да направя филм за едни момчета от началото на 90-те, на които им се случват много интересни неща във важен период от историята на България. Не знаех какъв ще е сюжетът, но исках да направя филм с това заглавие и да е за тези момчета, които се лутат в лудницата на 90-те. Какво се промени? Мина много време, но това не е лошо, тъй като от дистанция нещата се виждат може би по-обобщаващо и обективно.

-А какво ви спря да не се откажете?

- Брат ми, който е продуцент на "Тилт". Преди 7-8 години той ме убеди, че това може да се направи в България, когато се снимаха по 1-2 филма годишно. Финансирането беше много трудно, не съм си представял, че ще успеем да направим международна копродукция. Но преди три години спечелихме конкурс на Националния филмов център, след това намерихме германски продуцент, който също спечели конкурс, после се включиха БНТ и Софийската община, два европейски фонда, които финансират европейско кино, програмата "Медия" на Европейския съюз...Получи се.

-Филмът стана номер едно в българския боксофис. Надявахте ли се на такъв зрителски интерес, на успех?

- Не, никой не може да бъде уверен в такова нещо... освен може би при американското кино, когато се залага на много добър маркетинг и има две суперзвезди в един филм, тогава сигурно ще направи добър боксофис. Но ние сме малка държава, от уста на уста се чува, че филмът не е качествен. Няма как да си уверен в успеха. Дори режисьор като Уди Алън разказва, че е под постоянно напрежение, изпада в депресивни състояния по време на снимки, тъй като това си е психологически тест.

-Актьорите във филма доближават ли се до представа ви за героите?

- Да, аз ги търсих според това, което си представям като говорене, поведение. Всеки един от актьорите вложи своето във филма и допринесе с идеи, със самото си присъствие. На всеки етап от филма се променяха много неща, добавяха се нови елементи и когато си мислиш, че си завършил сценария, отново го редактираш. А когато намериш актьорите, картинката става по-ясна.

-Доколко приличат на прототипите?

- Има общи неща, но не съм искал да правя документален филм. Иначе действително имаше такива момчета, които съм наблюдавал, мои приятели са, но няма конкретни разказани житейски истории от техния живот. Приликата е в по-общ план. Имаше го този бар, събираха се тези хора.

-Оставяхте ли актьорите да импровизират?

-Малко. В началото репетирахме на маса, разговаряхме за всеки герой, за предисторията, какво се е случило между епизодите, които не се виждат във филма, за диалога, още тогава някой предлага промени. Аз съм човек, който държи да се спазва текстът – ако диалогът е добър, не виждам никакъв смисъл да се импровизира.

Имаше някои прекрасни импровизации от Ованес Торосян, които не бяха написани, а на него му хрумнаха, докато снимахме. Но ако оставиш всеки да прави каквото си иска, филмът няма да стане.

-Сценарият е написан с помощта на консултанти от Германия. Какво промениха те?

- Германският ни консултат се включи в самото начало. Той не е писал, а чисто драматургично ни съветваше дали сюжетът върви в правилна посока, какво се случва, защо се случва, може ли да стане по-добре.

-Как беше създаден саундтракът на филма, търсеше ли се определена атмосфера или участващите в него са имали пълна свобода?

- Никой няма пълна свобода, не може да има пълна свобода, защото ще настъпи хаос. Всеки творец си дава своето, разбира се, но нещата трябва да се подчиняват на вижданията на режисьора и да се държат здраво. Той си е в правото да изисква, да обясни какво иска, да хареса или да не хареса, както зрителят се отнася към мен по същия начин.

С Нуфри (вокалистът на Panican Whyasker) сме си говорили какви да бъдат песни, че искам да приличат на епохата, да са в определен стил. По същия начин беше и с баща ми (композиторът Виктор Чучков). Някои от нещата, които беше написал, както и няколко песни на Нуфри, примерно бяха добри, но неподходящи за филма. Музиката трябва да е деликатна, да се подчинява на драматургията, на актьорските и режисьорските внушания, в никакъв случай не трябва да е сама за себе си.

-В предишния ни разговор казахте, че младите хора могат да се припознаят в "Тилт"...

- Не толкова да се припознаят, по-скоро да го разберат и почувстват. Важно е хората да гледат филма, важно е и за самото българско кино. Също така е важно на колко от тях ще допадне.

-Възможно ли е тази история да беше разказана не на фона на събитията от 89-та, а по-късно?

- Обмисляхме го. Дали не сме закъснели? Дали на хората не им е писнало от тези години? Но ние не се занимаваме с политически партии, а с лични истории и за мен това е изключително интересно. Нямаше да се получи по същия начин, ако действието се развиваше по-късно.

-Диалозите във филма звучат много естествено. Специално внимание ли обърнахте?

- Нищо не е случайно, всичко е търсено. Няма случайна картина, няма случаен филм, надявам се този да не е. Снимахме по 10-12 дубъла, като според статистиката от заснетия материал за един филм влизат 7%. Ако се изберат грешните моменти, играта на актьора ще е провал и филмът ще е провал. Голяма е ролята на монтажа, манипулирането, изграждането на образите. Опитват се варианти, понякога се импровизира, ако се получи, се вкарва във филма.

-Какво беше усещането, когато гледахте филма за първи път от начало до край?

- В Германия работихме по звука два месеца и бяхме в огромно студио с размерите на киносалон, с голям екран. И тогава за първи път видяхме филма с истинските му цветове и...какво беше чувството? Че съм минал един огромен път, дори малко ми се насълзиха очите.

-Имаше ли филми и режисьори, които са ви повлияли и са служили за пример по време на създаването на "Тилт"? Какви са предпочитанията ви в киното?

- Аз съм човек, който мрази копирането и краденето. Казвам го, тъй като има много хора, които го правят всеки ден, а не е честно. Имам мания за това, дори няколко пъти сме се карали с брат ми, тъй като казвам, че някакъв момент ми прилича на някой от друг филм, а той ми казва, че не може да откриваме топлата вода и е глупаво аз да се отричам от него. Нищо не е взаимствано във филма, има само една реплика "Знаеш ли защо се събуди? Току-що ти прерязах гърлото", за която в Интернет прочетох, че сме откраднали, а това всъщност е цитат.

Иначе всеки търпи влияния, така се изгражда вкусът на един човек. Когато учих в художествена гимназия бях повлиян от Модиляни и Пикасо, когато започнах с кинорежисурата, харесвах Бертолучи, Кен Лоуч, харесвах този тип кино, изказ, но в никакъв случай не съм като тях, никой не може да е като някой, всеки човек е уникален.

-Книгата на Любен Дилов-син по филма продължава съдбата на героите след финала. Възможно ли е тя да стане основа за втора част на филма?

- Да, абсолютно вярвам, че това ще се случи. Когато я прочетох, се обадих през нощта на брат ми и му казах, че виждам втора част и добре направен телевизионен сериал, но не някаква сапунка. Но ще видим какво ще стане.

-Ще режисирате екранизацията на романа "18 % сиво" на Захари Карабашлиев. Може ли да се каже, че филмът ще разглежда подобни теми като "Тилт"?

- Да, има нещо общо, но ще видим доколко. В момента книгата се адаптира от Захари, още е рано да се говори.

-Какво е да си продуцент в България?

- Преди 20 години нямаше продуценти в България, продуцент беше държавата. Брат ми, Борко Чучков, беше един от първите. Той завърши професионален курс в чужбина, в програмата Media Business School на Европейския съюз, създадена, за да има отпор на американското кино.

Изключително трудно е да бъдеш продуцент тук, тъй като България е последната държава в Европа, в която няма фонд за кино. Затова и правихме стачки преди четири месеца, тъй като чашата преля. Сега има преговори, но ако и това не проработи, не знам какво ще се случи. Фондовете събират процента от приходите от билетите, рекламите на телевизиите. В Гърция пет процента отиват в националния фонд. Така е навсякъде и не може винаги да сме на опашката, и да слушаме глупостите, които ни говорят политиците. Хората искат да гледат български филми. Не виждам какъв е проблемът да се направи някакъв механизъм и както в Чехия и Унгария да се произвеждат 15-20 филма годишно, 4 от които дебютни. Да се дава шанс на нови автори. Не може едни и същи хора да правят филми цял живот, а други да не бъдат допускани. Пробиха нови хора, млади хора, не искам да кажа нещо лошо за възрастните колеги, но трябва да се дава шанс на нови режисьори.

През последните няколко години успешните филми са дебютни - "Мисия Лондон", "Източни пиеси", "Лора от сутрин до вечер", Love.net, "Кецове" на Драго Шолев, "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е втори (за Стефан Командарев), и към всичко това има голям интерес. И ако това се спре, едно поколение ще бъде унищожено и няма да има кой да го продължи.

Източник: в. "Дневник"