Доскоро беше само нежната част от сутрешния дует на Нова тв. И за 5 години смени четирима партньори в ефира, а самата тя беше като непоклатима скала.

Преди малко повече от два месеца обаче я приюти Би Ти Ви и Лора Крумова вече си има собствено предаване. Сама.

В “Тази неделя” блондинката обича да разпитва другите, но за сметка на това трудно говори за личния си живот. И то лаконично. Но пък очите й светят с любов, когато разказва за брат си Данаил, който от години живее в Катар. Казва, че никога не си е мислила да емигрира, за да търси прехрана.

Затова пък, докато си “почивала”, преди да се впусне в поредното тв предизвикателство, се научила да готви. Даже и книги започнала да купува, за да стане спец. Сега пуска печката само ако у тях ще идват гости.

- Лора, свикна ли вече до твоето име да стои и марката на Би Ти Ви?

- Не е трудно човек да свикне. Може би, ако човек си гледа работата и влага усилия, това се вижда. Така че отношението към мен, екипа и предаването е много добро и това ми помогна бързо да се адаптирам. След второто, третото предаване вече започнах да се чувствам и по-сигурна.

- Кога е по-трудно да се убедят гости да дойдат в студиото - рано сутрин през седмицата или в неделя сутрин?

- Няма такова разделение, зависи от госта, а не толкова от часа. Когато убеждаваш някого да се появи в студиото, всичко се свежда до това да намериш начин да убедиш човека, че е важно да говори. Понякога е въпрос на симпатия, понякога е въпрос на бързина - да се сетиш преди други колеги, а понякога си е жив късмет.

- Има ли гост, който ти е отказал да влезеш в къщата му за 2 месеца, откакто си се заела с “Тази неделя”?

- Да, има, но все още не съм се отказала това да се случи. Някои хора, които поканих, искаха да видят как ще тръгне предаването и тогава да вземат решение дали да гостуват. Няма да казвам имена, защото очаквам някои от тези личности все пак да ми бъдат събеседници. Разбира се, има и такива, които категорично са ми отказвали. Това са няколко съпруги на подземни босове и няколко интересни и противоречиви личности, които са се покрили и не искат да излизат на светло.

- Кой е първият, който ти се обажда, след като предаването свърши?

-Различни хора, зависи какво е казано в предаването. В началото най-близките ми хора, приятели - най-вече за подкрепа. Май родителите ми са константа. Иначе понякога колеги.

- А от чие мнение ти пука най-много?

- Лошо е, ако на мен не ми е харесало. Защото тогава няма прошка.

- Малко се знае за семейството ти. С какво се занимава брат ти например?

- Брат ми се казва Данаил и е 5 години по-голям от мен. Рехабилитатор е, живее от 10 години в Катар. Работи за един от шейховете там, а също и в тяхната лека атлетика. Странно е, но все още не съм ходила при него на гости. Все планирахме първо родителите ни да отидат да го видят, а след това и аз. Освен това той се връща всяка година за по месец и половина и тогава наваксваме.

- А ти замисляла ли си се някога да станеш детегледачка в Германия или да береш маслини в Гърция?

- Не ми се е налагало да мисля в такава посока. В моите студентски години започнах работа в студентското радио и така се запалих да работя като репортер. Така че не съм мислила да замина извън България.

- Една от най-близките ти приятелки - Галя Щърбева - е в Нова тв. С кого все още се чуваш по телефона от предишната ти месторабота?

- Ами много са, бившите ми колеги от сутрешния блок, много от тези, които са си тръгнали и работят в други медии. С Жоро Коритаров понякога се чуваме, с Милен също.

- Знам, че си падаш по екстремните спортове. Кога за последно обаче си “разби” главата заради нещо или някого?

- Заради някого - не. Заради себе си определено да. Но не съм екстремен тип, очевидно.

- Какво обичаш да готвиш? Изобщо, въртиш ли се край печката в кухнята или тя е по-скоро за “украса”?

- Обичам да готвя, докато си почивах 6 месеца  ми беше приятно да се занимавам повече. Беше ми интересно, купих си книги даже. Сега нямам такова време, готвя само за гости.

- Дегизираш ли се, като се разхождаш по улиците, или слагаш черни очила само заради слънцето?

- Няма причина да се дегизирам, нещата не са толкова драматични.

- Коя е най-забавната случка, породена от това, че си публична личност? Получавала ли си например подаръци от анонимни фенове или серенада под прозореца?

- Звучи като виц, но веднъж едно момче ми поиска автограф, като ми каза “Може ли един автограф, миличко?”. Аз се засмях, че ми говори на “миличко” и му казах - “Може, миличко!”. А момчето каза - “Не бе - Виличко!”. Умрях от смях и от срам. Оказа се, че не съм го чула добре. Той не е казал миличко, а името си Величко. Излезе, че се подигравам, а не беше така.

- Какви цветя обичаш да оставят в леглото до тебе (или на масата)?

- Не обичам.

- Ако камерата на “Тази неделя” надникне в твоето жилище, какво ще види - артистичен хаос или вещи, подредени като “по конец”?

- Определено хаос и едно хъркащо куче.

- С какво се занимава напоследък приятелят ти Сотир - все пак през зимата няма как да кара сърф...

- Добре е, работи.

- Знам, че не обичаш да говориш за личния си живот, но кажи най-накрая кога ще се ожените със Сотир, за да те оставим на мира.

- Разбрах, че това го пише по жълтите вестници. Не вярвам това да е важно за някого, дали ще се женя или не. Но определено не виждам себе си в ситуация с роднини, бяла рокля и диджей, който да вика “куме, куме”.
Кариерата

Източник: в. "Труд"