Съдби
Яна Маринова: Аз съм направена да воювам
16 януари 2011 | 10:38
Бяхме си обещали да изкараме победител някой от нашето племе. Бях измислила песен, която пеехме при всяка победа
Яна Маринова е родена на 17 август 1978 г. в София. Майка й е била учителка по литература, а баща й - радиоводещ в програма “Хоризонт”. Завършва средното си образование в 132-о спортно училище “Славия”. Няколко години работи като управител в столичен ресторант. Завършва “Публична администрация”.
През 2004 г. започва да играе в сериала “Хотел “България”. Тогава я избират и за “Мисис България”. На международния конкурс в Индия журито я посочва като дамата с най-чаровна усмивка. През 2006 г. става водеща на предаването “Елегантно” по ТВ 7. През 2008 г. участва в “Сървайвър”, но не стига до финала. Започва снимки в “Забранена любов”. Участва в много чужди филми, които се снимат у нас. Миналата година отново нашумя - с ролята си на Елена Атанасова в “Стъклен дом”.
В момента репетира в Бургаския драматичен театър пиесата “Облак Рай”, която е нейният дебют на театралната сцена.
Има син от първия си брак - Никола. Омъжена е за Тихомир - собственик на фитнес салон.
- Ще дойде ли американският посланик Джеймс Уорлик да ви гледа на премиерата “Облак Рай” в Бургас на 20-и и 21-и януари, г-жо Маринова?
- Би трябвало да присъства, но това може само той да каже. Има официална покана от Борислав Чакринов и Драматичния театър. Все пак програмата на посланика е нещо, което не мога да знам.
- Какво ви е говорил той за страната ни?
- На тази тема вече не мога да говоря, защото не се чувствам достатъчно важна, за да коментирам някого, който е прекалено високо поставено лице.
- Вие как се включихте в пиесата "Облак Рай"?
- Запознах се с режисьора Богдан Петканин. Разговорът тръгна натам, че на мен ми харесва това, което работя, искам постоянно да се развивам и не бих лежала на стара слава. Заговорихме, че има много хубави пиеси, които не виждат бял свят. И че в НАТФИЗ има една такава - "Облак Рай", която се играе от студентите. Оттам тръгна идеята аз да играя жената на Фери (Фахрадин Фахрадинов - б.а.). Пасвам си като типаж. Това си говорехме с Богдан, че не ми се иска винаги да играя русата мацка. Би ме предизвикала роля на жена, която е всичко друго, което не съм аз - отпусната, с провалени мечти отпреди 15 г.
- Това ли е ролята ви в пиесата?
- Да. Валя се е отказала вече от надеждите за някакъв по-добър живот. Тя е натисната от бита, от тежкия соц. И повече нищо не може да се случи в нейния и на Федя живот. Федя е героят на Фахрадин. Всички се надявахме Иван Бърнев да се присъедини към проекта и да изиграе главната роля, защото той е уникален актьор - толкова богат в ролите си. Когато той се присъедини, всички бяхме "уау!". Оказа се, че най-добрият вариант е да играем в Бургаския театър, защото там има уникална трупа актьори. Беше ясно, че ако се съберем с тези хора, всичко ще върви по мед и масло. Така и се случи. На мен това ще ми е дебютът в театъра.
- По колко време репетирате?
- По цял ден. От рано сутрин до 8 ч вечерта.
- Различно ли е усещането да си в театъра от това да участваш в сериал или филм?
- Огромна е разликата, независимо че коренът на двете професии е един - актьорството. Театърът няма нищо общо с киното или телевизията. И трите си имат своите трудности и лесни моменти. Все едно да опиташ кафе или чай. Можеш да харесваш едното повече от другото, но не можеш да кажеш, че едното е по-добро от другото.
- Репетициите в Бургас не пречат ли на работата ви по "Стъклен дом"?
- Съвсем спокойно ще мога да ги съчетая, защото постановката е една и когато играеш само представления, репетиционният процес вече не е толкова изтощаващ. Репетициите ще са само преди самото представление. Ще бъда много по-малко натоварена в сравнение с актьори, които играят в много постановки. Вземете Георги Кадурин, който участва в 7-8.
- Какво ви казват колегите в театъра за сериала?
- Всички ми казват, че трябва да се гордея с това, което правя, и по никакъв начин да не се отклонявам от пътя си. Срещам страхотна подкрепа от тях. По-важното е, че те наистина споделят таланта си с мен - не ме оставят да се опитвам да крада от тях и те да не искат да ми помогнат. Постоянно ме учат. В определени моменти усещам, че ми липсва актьорската школовка. Само че като не съм имала възможност да съм в НАТФИЗ. Какво, трябва да се откажа ли? Няма да го направя! Просто ще взема в движение това, което съм пропуснала, пък дано да стане.
- Завършили сте икономика, а как станахте актриса?
- Завърших икономика, защото работех като управител на ресторант. От 17- до 22-годишна. После бях 2 г. и половина в майчинство.
- Как станахте водеща в ТВ 7?
- Когато свърши майчинството ми, довършвах образованието си - "Публична администрация". Това ми трябваше за управител на ресторант. Когато трябваше да се върна на работа, разбрах, че не го искам и това не е моето поприще. Че има толкова много неща, които искам да направя - да се развивам, усъвършенствам. Но, повярвайте ми, не съм знаела никога в какво точно. Събудих се една сутрин и си казах: "Не искам повече да се връщам в ресторантьорския бизнес." Опитах в няколко телевизии - търсеха сътрудници. Явих се на момента. Написах в автобиография, че съм контактна и ми се занимава с това. На няколко места ми казаха, че е абсурд - това нещо се учи. Огледах се около себе си и видях много популярни хора, които са популярни с това, че са популярни, без да работят нищо. Всъщност ми стана ясно, че имам много повече качества от тях. Тогава първото, което ми скимна, беше да работя като модел, защото това беше най-близкото. На третия месец дойде кастингът за "Хотел "България", на който се преборих с 200 актриси.
Така тръгна всичко. След като бях снимала 70 епизода, много по-лесно ме допускаха за кастинги. И на първия, на който отидох за водеща, ме взеха.
- Близките ви подкрепяха ли ви тогава?
- Майка ми и баща ми - да. И баба ми Рени. Но останалите бяха против - даже ме спираха. Имах страхотен натиск от роднини, че това не е професия, която е авторитетна. Това беше нелепо. Доказах им, че мога да се оправям и сама. След "Елегантно" получавах постоянни покани за кастинги, за филми, за сериали. Още преди предаването получих и титлата за омъжени жени "Мисис България". Тогава бях още с бившия си съпруг. Точно накрая на "Хотел "България" - което беше още една крачка в самочувствието. След това дойде кастингът за ТВ 7. И така вече бях пробила.
- Много хора ви свързват и със "Сървайвър". Защо решихте да участвате там?
- Вече имах възможност да избирам - и за филми, и за други продукции. Имах самочувствието да направя нещо, за което съм сигурна, че съм много добра. Когато Евтим Милошев ми предложи да участвам в "Сървайвър", дори не се и замислих. Това беше нещото, което търсех. Преди това търсех, само че не знаех какво точно. И в "Хотел "България", и като мисис, и в "Елегантно" постоянно се развивах и се учех.
- Не е било заради парите?
- Не, какви пари! Представете си една руса мацка, която всички възприемат заради това, че е руса мацка. И си представете тази руса мацка, която може едни неща, които много малко други могат. За "Сървайвър" аз знаех колко щесъм добра в игрите. Физическата ми подготовка е страхотна.
- Като казахте руса мацка, кога решихте да станете такава?
- Цветът стана заради "Забранена любов". След "Сървайвър" ми беше поизсветляла косата. Тогава спечелих кастинг за голяма канадска реклама и "Забранена любов" дойде след това. След "Сървайвър" целите ми бяха няколко. Знаех, че за да пробия като актриса, най-лесно ще ми е като екшън актриса. Защото това беше ниша, която не беше завзета. Знаех, че ми трябва популярност от най-добрата телевизия, каквато е Би Ти Ви. И това ще ми донесе популярност не само заради популярността, а заради качествата ми. Сбъднатата мечта ми беше да работя в Би Ти Ви.
- Поддържате ли връзка все още с победителя Николай Мартинов?
- Да. Тогава наистина успяхме да се преборим, имах и лична победа, защото всичко сочеше, че Николай няма да е победител и мнозинството ще гласува за друг човек. Бяхме си обещали да изкараме победител някой от нашето племе. Бях измислила песен, която пеехме при всяка победа - "Оранжева Пачека". "Сървайвър" беше моята война. Аз съм направена да воювам.
- Кой гледаше сина ви, докато вие бяхте далече?
- Бившият ми мъж.
- Кога се разведохте с него?
- Преди "Сървайвър". Година и половина преди това. За българските семейства най-нормалното нещо е да правят скандали, да делят чинии, перални и да разкъсват детето на всички страни и да го тормозят. А ние тогава съумяхме да си стиснем ръцете и да кажем: "Нашата любов имаше прекрасен плод. Нека да запазим това, което сме имали." Казахме си, че умните хора се учат от грешките на другите и затова не постъпихме като всички останали. Детето ми прекарва много време с мен. На бавачка ли да го оставя, когато репетирам в Бургас? Другите актьори, които са от София и играят в провинцията, кой, мислите, им гледа детето? Другият родител.
- Как се срещнахте с Тихомир?
- Дълга история е, трябва да дам няколко интервюта, за да я разкажа цялата. Ще го направя съвсем сбито. За мен Тишо е любов в съчетание с приятелство.
Човек, който имам чувството, че подсъзнателно съм знаела, че ще срещна. Преди Тишо винаги се опитвах да направя правилното. В момента, в който го срещнах, вече знаех кое е правилното. Започвах да чувствам, че характерът ми придобива завършен вид и знам как се обича и какво означава семейство. Дълго време бяхме приятели, след това дълго време не се бяхме виждали. Съвсем нормален човешки живот, в който хората се срещат и разделят.
- Как ви предложи да се ожените?
- Свършихме уроци по салса, след това имаше парти. Седяхме в колата и чакахме на топличко - беше през януари. Както си говорехме, той ми предложи.
- Без пръстен?
- Без пръстен. Попита ме: "Искаш ли да се оженим на 14 февруари?". Аз му отговорих: "Разбира се, че искам, ама не на 14 февруари като всички други хора, на които им липсва романтика и понеже не се обичат, се чудят как да си я създадат." И той започна да се смее: "Ами, тогава на датата, когато фитнес залата има рожден ден, за да не забравим никога годишнината." И аз веднага се съгласих.
- Как отпразнувахте първата година от брака?
- Пак на салса. Не го бяхме планирали. Беше много смешно, защото 2 дена по-рано той си беше записал в телефона. А, не - в салсата отпразнувахме друга годишнина, за нещо, което няма да кажа. Иначе за първата година от сватбата - бяхме на рождения ден на фитнеса.
- И двамата участвате в американски филми, които се снимат у нас?
- Ролите ми в тях не са големи. Тишо от 2 г. започна да се снима във филми - в "Конан", Undisputed, "Стъклен дом", като каскадьор по-скоро, отколкото като актьор. Забавлява се, не го приема много насериозно.
- Вие имате син - Никола, Тишо има дъщеря, Карла - на 15 г. Те двамата как се разбират помежду си?
- И бившият ми мъж, и приятелката му, и аз, и Тишо сме такива хора, че искаме да сме щастливи и всичко това се пренася на децата. Мога да кажа, че нямам проблеми в личен план.
Приятелката на бившия ми мъж има дете от предишния си брак. Децата ни толкова добре се разбират помежду си. Дъщерята на Тишо Карла и синът ми Никола се разбират перфектно, защото ние ходим заедно на морета, на ски ваканции...
- Не се ли ревнуват?
- Няма ревност. Знаете ли колко е хубаво да се отървеш от чисто битовите проблеми. Да си кажеш, че те не са показател за добро семейство, и да възпитаваш децата си в силен дух и здраво тяло. Тези деца растат в съвсем друга атмосфера, лишават се от подлото, завистливото - всичко, което е гадно в характера и е недобродетел. Те се учат един от друг как да са много по-различни и това е важното за нас - да растат щастливи в здраво семейство, независимо че това семейство е доста по-голямо от обичайното - от майка и баща само.
- Приятелите на сина ви казват ли му нещо за вас?
- Постоянно. И виждам, че се напряга, като сме заедно и ми искат автографи. Често ми се случва не да отказвам автографи, но да напиша няколко листчета и да кажа: "Моля ви се, аз съм със сина ми и искам да му обърна внимание", и хората винаги разбират. Никола знае, че в момента съм много популярна заради "Стъклен дом", но аз постоянно разказвам за всичките неща, които съм правила преди, и това не ми е носило такава популярност и пак съм си обичала работата.
- Вас самата притеснява ли ви това внимание?
- Притеснява ме точно в такъв план - да не би да дам грешен пример на сина ми, да не го накарам да намрази тази професия. Чисто човешки неща. Да се чувства щастлив, а не като някакво чучело на показ.
Затова често, когато съм нападана и става въпрос и за семейството ми, предпочитам да не отговарям. Защото както във филмите и в театралните пиеси се търси конфликтът, така и в живота хората търсят конфликти. И на всичкото отгоре аз нямам лошо отношение към жълтите медии. Тази седмица четох, че ме били заплашвали и аз съм била казала, че умея бойни изкуства и ще се разправям с тези хора. Всичко това ме забавлява. Не можеш да отнемеш на хората клюките - това е сладко, след като го искат, да си го намират. Те самите след време се опарват от това, когато стават жертва на клюки. Пишат за мен някакви глупости и какво от това - нито ще ми засегнат семейството, нито мен.
- Казахте, че сте щастлива, а в какви моменти плачете?
- Най-често на филми, защото там мога да се отпусна. Борбен човек съм и когато се случва нещо, аз винаги съм тази, която е мобилизирана и която не се паникьосва. Тишо също е такъв. Ние сме хора, които винаги успяват да вземат правилното решение.
- Това не ви ли тежи?
- Аз съм такъв характер - как да ми тежи нещо, което съм. Плаках на "Полет над кукувиче гнездо" с Иван Бърнев и Деян Донков. Страшно ме впечатли и Яна Титова в тази пиеса. Изуми ме, разрева ме това момиче. Плаках с глас и на "Хъшове" на Сашо Морфов. Израснала съм с тази литература - за историята на България, със стихотворенията на Ботев, с темата за религията.
- Вярваща ли сте?
- Жестоко. За мен Господ е, както го е казал Христо Ботев: "Не ти, Боже, що си в небесата а ти, що си в мене, Боже, в мен сърцето и душата." Винаги съм била воин - от малка.
- Не плачете ли в личния си живот?
- Не, винаги нещата ми се струват глупави.
- Остава ли ви свободно време от всички ангажименти?
- Когато ми остане, си чета книги или сценарии. Сега чета за новия сезон на "Стъклен дом". Виждам трансформацията на Елена Атанасова.
- Какво точно става?
- Нищо не мога да разкажа. Само ще кажа, че съм изумена от урока, който ще получа.
- Кога започвате снимките на сериала?
- Около 15 февруари.
Източник: в. "24 часа"
Коментари