Световният шампион по бокс Детелин Далаклиев заминава в петък за САЩ. Там той ще играе в новосформираната професионална лига за отбора на Мемфис.

Три дни преди да се качи на самолета, спортист номер 1 на България за 2009 г. сподели надеждите и мечтите си, а после изля болката си пред "Стандарт".

- Детелине, разкажи малко повече за лигата, отбора и какво ти предстои в САЩ?

- Не съм добре запознат с програмата - кой, къде и с кого ще играе. Като цяло се очертава да бъде нещо хубаво. Гледам по интернет, сключени са договори с телевизии, спонсори. Малко ми е кофти, че оставям семейството си в България. От друга страна, се радвам, че отивам да правя това, което мога. Ще живея в голям апартамент в центъра на града. Петима треньори ще се грижат за подготовката ни. Всичко това за мен е нещо ново. Колкото до парите, пишат се разни суми наляво, надясно. Не искам да коментирам, но съм доволен. За няма и една година ще получа толкова, колкото не съм получил като световен шампион.

- Каза, че заминаваш без семейството, мислиш ли да ги вземеш при теб впоследствие?

- Задължително. Дори от отбора ме питаха за тях, извадил съм им паспорти. Отказах се обаче в последния момент. Аз самият не знам къде отивам, камо ли да взема бебето и жената. Не мога да подходя толкова лековато към ситуацията. Те там какво ще правят, не могат да излизат! Нека отида, да постоя 2-3 месеца и като видя за какво става въпрос, ще дойдат.

- Има ли други известни боксьори, които ще се бият в тази лига?

- Лигата се нарича полупрофесионална, участват само аматьори. С някои от тях съм се бил. Ще играем профимачове, но запазваме аматьорския си статут. Целта е да се спре масовото бягство на боксьори на АИБА при професионалистите. Има доста известни имена, световни и олимпийски медалисти. На мен ми предложиха на първенството в Милано 2009 и веднага подписах предварителен договор. Ако знаех, че ще спечеля титлата, щях да изчакам, защото като шампион заплатата ми щеше да е по-висока. Можеше да стигна до 150 000 долара на година.

Не съжалявам. Хората са ме видели, оценили. Другото, което ми стана интересно, е, че ме взе отбор от Америка. Това е модерната родина на бокса, там са най-големите в света.

- Имаше ли предложение от европейски отбор?

- Учудих се защо ме взимат американците, след като има отбори в Милано, Париж, Москва. Мислех, че ще играя за някой от тях. Оказа се, че има правило всеки тим да включи по трима състезатели от друг континент.

- Преди няколко дни каза, че ще ги помолиш да не участваш в първия мач, защото не си във форма. Контузен ли си?

- Не че не съм подготвен, но не съм във формата, в каквато трябва да бъда за профимач. Заминавам на 5-и, а първият ми бой е планиран за 19 ноември. От два месеца тренирам всеки ден по два пъти в Плевен. Налага ми се обаче да правя спаринги с любители. Просто няма как да съм готов на 100 процента. Затова писах писмо до отбора. Казаха ми да съм спокоен, много се радват, че заминавам, и главният треньор ще реши какво да прави.

- Тази лига ще ти помогне ли в подготовката за следващото световно и Олимпиадата в Лондон?

- Ще е много голям плюс. Мачовете са 5 рунда по 3 минути. Освен това, който стане пръв в тази лига, автоматически се класира за олимпиадата. Дано да се представя добре и, дай, Боже, още там да взема квота, защото за Пекин ме прецакаха много лошо и не участвах.

- Какво става в българския бокс?

- Въобще не знам. Откакто се прибрах от европейското през май, съм се отделил и почти с никого не се чувам. Искам малко да си отдъхна. Психически да почина. Понесох тежко провала. Гледам от време на време по телевизията някакви смешки. Малко е тъпо двама боксьори, мои колеги, които взимат един медал след не знам колко години, да искат да им се поднесе светът на тепсия. Аз имам 6 медала, но в крайна сметка заставам зад тях, защото ситуацията наистина трябва да се промени. Мизерията в бокса е страшна. Вече дори не говоря за моята премия от световното. Срам ме е, станах за смях за някакви си 30 000 лв. Дори ей сега съм готов да отида при шефа на федерацията Марин Димитров и да му кажа: "Не искам 30 000, а 20 000, колкото си е." На следващия ни световен шампион по бокс аз лично ще му дам 20 000 лв. Ако трябва, кредит от банката ще изтегля

- Колко от тези пари си получил до момента?

- Един път 5000 и един път 2000, общо 7000 лв. Сигурно чакат да замина и забравя за останалите пари. Не знам как да процедирам. Болно ми е и тежко, защото вече година и три месеца чакам. Добро момче съм, всичко съм постигнал с труд и е гадно.

- Марин Димитров обвини Младен Манев, че е пияница.

- Питаха ме дали Манев е пияница. Казах им: "Не знам. Аз съм с него на лагер, в залата на тренировка и вечерям. Оттам нататък той какво прави, си е негова работа. Но лично аз никога не съм го виждал пиян."

- Като каза, че твои съотборници говорят смешки, визираше Младен Манев и Тервел Пулев, които скочиха, защо ти получаваш заплата, а те не.

- Обясниха нещо от сорта: "Всички разчитаха на Далаклиев, но ние взехме медали от европейското, той не. И въпреки това само на него му дадоха пари." Значи това е много тъпо изказване. Аз съм взел това, което ми се полага. Не бях получавал заплата 5 месеца. Тях ги няма на лагер от януари, после реват за пари. Не знам какви са им заплатите, никога не съм се интересувал. Освен това на мен не ми плаща федерацията, а министерството на спорта по заслуга. Има гласувано решение - за световен шампион се полага толкова и толкова. Колкото до европейското, всички видяха и много добре знаят за какво става дума.

- Какво имаш предвид?

- Три рунда водя мача и не ми излиза нито един удар. Бях полудял. Виждам как му местя главата и не ми зачитат точка.

- Имаш тежка контузия и дори лекари са ти препоръчвали да се откажеш. Не те ли е страх?

- Свикнах с нея. Това са пак грешки в националния отбор. Болеше, болеше, само на инжекции! Не отиваме да се снимам. Имам двустранна дискова херния. Най-много ме болеше преди да замина за Милано. Сега съм по-добре, но и не тренирам сериозно. Правих процедури март месец при един човек, който много ми помогна. Не ме е страх. Разпитах на доста места. Ако излезе проблем, ще се оперирам. Имам един приятел, който се занимава с фитнес. Рязаха го и на десетия ден пак започна да вдига по 200 кила.

- Радваш ли се, че се махаш от България?

- Да, много! Ние сме държава, където някой те мрази без нищо. Такива глупости съм чувал, това са страшни тъпаци. Говоря като цяло за манталитета тук. Има и добри хора, но за съжаление са малко.

- Олимпийската титла ли е голямата ти мечта?

- Аз съм доста щастлив човек, но не ми личи, не знам защо. Имам прекрасна дъщеря, имам съпруга, имам къде да живея. Всичко съм постигнал сам. В професионален план искам да покорявам върхове. Това е нещо яко, не мога да го опиша, от малък съм такъв. Мечтата ми наистина е медал от олимпиадата, дай, Боже, да е златен. Не подценявам световната титла, защото тя се печели дори по-трудно. В Милано бяхме 60 души в категорията, а на олимпиада са 32-ма. Иначе между двете състезания няма голяма разлика, влизаш в ринга и играеш, тръпката е една и съща. Само дето на олимпиадата мачовете са малко по-нагласени. Политика на държавите, няма какво да се лъжем. Изпитвал съм го на гърба си.

В Атина заради шефа на съдиите един азербайджанец го наредиха в поток само с 20-годишни, единият от тях бях аз. Избутаха го до финала и взе медал. В Пекин не участвах, прекараха ме много яко на квалификациите. Като гледах турнира, седя у нас и се бия по главата. Това, което го направих на световното, щях да го направя на олимпиадата. Аз научих целия свят как се играе бокс. Този стил съм си го изградил от малък и го мога. Заради новата система сега всички копират от мен. Признават се само чистите удари. Аз имам хубава защита. На световното за пет мача допуснах само две точки. Няма такова явление.

Специално за европейското, вече ми е минало, но ме яд защо се говори за суперпровал. Има много причини да не успея. Едното е премията, другото са пет месеца без заплата, роди ми се дете. Всичко това влияе. И аз съм човек, и аз имам психика, но съм на принципа крачка назад, две напред. Има и друго, руснакът беше в другия поток. Той стана европейски шампион само с предна ръка. Аз с тоя турчин, дето ме би, пет дена преди това на лагера в Румъния трябваше да играем 6 рунда, направихме три. Това е боксьор, който излиза със страх срещу мен. Събра сила, хвърли някакви удари, по късмет му излезе една точка. После бягане и държане, моите не излязоха.