- Добър ден, г-жо Павлова. По шума в слушалката разбирам, че сте била на мача в Пескара.

- Да, така е.

- Бяхте казала, че няма да ходите. Кое промени решението ви?

- Трябваше да пътувам за Милано, но се промениха плановете и ми се отвори прозорец. Затова дойдох с удоволствие да мача, защото е много добра инициатива. Жалко че пристигнах с малко закъснение.

- С кого бяхте на мача?

- С приятели, италианци.

- В официалната трибуна?

- Ами да...

- Кой ви покани в Пескара?

- Посланик Младенов преди една седмица.

- Хареса ли ви играта?

- Много съм горда с победата. Българите бяхме много по-добри. Бяхме по-нападателни, физически по-издръжливи, по-бързи. Добре се справихме. По-добре, защото победихме.

- Видяхте ли се с премиера Борисов след мача? Имало е среща между него и наши сънародници в Пескара.

- Не можах да присъствам. Спешно трябваше да се върна в Рим, защото с времето съм натясно. След мача успях да го поздравя и си тръгнах.

- Как върви вашият живот на Апенините?

- Много добре. Моят живот минава на път между Италия и Америка, но повечето време съм в Италия.

- Отразява ли се кризата на вашия бизнес?

- Разбира се. Кризата е навсякъде. Естествено, се отразява на всички, на целия бизнес.

- Децата сигурно ви радват?

- Така е, те са ми най-ценното. Най-голямата (Венци, на 27 г.), след като завърши в Барселона, замина за Дубай. Беше поканена там да работи за "Делойт и Туш", в областта на недвижимите имоти.

По-малката (Паола, на 19 г.) учи втора година в Тексас Крисчън юнивърсити. Много е добре. Специалностите й са моден бизнес и изкуство. Занимава се с рисуване, снимки.

Най-малкият (Илия) учи в Съфилд академи в Кънектикът. Ще стане на 15 години през януари. Играе футбол най-усилено.

- Сокър (така в САЩ наричат класическия футбол - б.р.) или американски футбол?

- Американски. Много му харесва. Беше шампион със своя отбор миналата година.

- Кога имате възможност да ги видите при тези разстояния между Европа и Америка?

- Ние се срещаме навсякъде. Аз ходя при тях, те идват при мен. Вече са големи и са извън къщата. Затова се разбираме да се срещаме по света.

Сега имам билет за 20 ноември. Прибирам се за Деня на благодарността (25 ноември). Всички ще сме заедно.

- Вие ли правите пуйката?

- О-о-о, аз изобщо не мога да готвя. Това ми е най-голямата слабост. Много съм зле с това.

Събираме се с две приятелски семейства и другите жени ми помагат.

- Кога смятате да дойдете в България, ако не е тайна?

- То нищо не е тайна в моя живот. Аз съм като отворена книга. Нямам никакви тайни. Но не мога да ви кажа какви са плановете ми за България, тъй като самата аз не знам.

- За вас тук се пишат най-различни неща.

- Искам да ви кажа, че чета всякакви инсинуации за себе си. Че съм си сменила името, че се казвам Дария Стефанели, че имам тикове по лицето.

Затова искам да кажа на всички: добре съм, здрава съм, здрави са ми децата. Всичко ми е наред, да благоря на Господа. Колкото до личния ми живот, винаги съм го пазила настрани да не се говори за него.

- Няма как да не ви попитам, срещала ли сте се с Берлускони?

- Разбира се, че съм се виждала. Той е приятел на моето семейство. И не само аз съм се срещала с него, но и децата ми са били с него. Той е един прекрасен, невероятен човек. И най-добрият политик на Италия. Няма друга алтернатива. Всичко, което хвърлят по него, са абсолютни измишльотини. Не знам от кого са направлявани - дали от мафията, или опозицията. Не съм тази, който може да каже това. Но съм убедена 100 процента, че човек с по-добро сърце, по-грижовен и по-щедър аз не познавам.

Източник: в. "24 часа"