Като се разсмее с гърления си глас, всички го разпознават безпогрешно... Не че иначе е възможно да го объркаш - с дългата макар и бяла коса и вечната китара.

Иван Лечев остана един от тримата, поставили основите на ФСБ - групата, която тази година “избухна” с нов албум.

Той самият пък “избухна” със сватба (четвърта поред!) и когато заговори за любовта на сърцето си - Жени, направо се размеква. Не изключва варианта за бебе и дори признава, че събитието може да се случи всеки момент.

Като заговориш с него, казва, че няма теми табу. Като почнеш от това как членовете на една от най-популярните български групи мъкнели сами инструментите си от 3,5 т всяка вечер, за да припечелят в Норвегия, и стигнеш до това, че тия дни му откраднали колелото. За което много страда...

Дали се печели в България, когато си голям музикант, дали ФСБ ще прави концерти за пари или по-скоро за гъдел, какво да очакваме от певческата кариера на съпругата му Жени.

- Как си? Как се чувстваш?

- Много добре се чувствам, щото съм много влюбен! Не че не ми се е случвало, де, но мисля, че този път страшно улучих човека. Много събития се случиха тая година. Първо, че се ожених за едно прекрасно същество, много сладко. Второ, че с ФСБ нещата така добре потръгнаха. Трето, купих си изключителен инструмент преди няколко дена.

- Доколкото знам, при един китарист това по значимост може да се нареди до другите две събития!

- Ми, да! И с ФСБ сега се готвим за концерт, от 10 октомври почваме репетиции всеки ден.

- Кога ще ви видим на живо?

- Значи, 8 декември - Варна, 10 декември - Пловдив, в Панаира, и 13 декември - София.

- А стръвта? Откъде желание отново да се изправите “пред амбразурата”? Не е ли просто световната мода на реюнионите - масово разделени стари групи се събират?

- Ние никога не сме се интересували от мода особено. Някак си се случи от само себе си. През годините сме си се виждали, примерно моето студио е срещу студиото на Румен. Но предимно сме си говорели вицове. Не е да не сме вършили и работа заедно. Обаче от около 2 г. насам взехме да си говорим: А, бе, да вземем ли да се пробаме пак? Цялата работа започна от 5 парчета. Румен един ден ме вкара в неговото студио. И ми пусна всъщност парчето “Параграф”, което сега е и първо в албума. И все едно ме удариха с чук по главата! Викам: Това не е вярно! Това не е истина! То и до ден днешен ми е любимото парче. Някак си просто залепваш. И Бояджиев каза: К'во ще кажеш? А аз: К'во да кажа - почваме!

- Въпросът ми е - защо сега? Не вярвам да разчитате големите пари да изкарате от това?

- Значи, казвали сме го много пъти, ние от ФСБ пари никога не сме изкарвали. Всъщност, каквото сме изкарвали, всичко сме го давали обратно. ФСБ по-скоро е като някакъв много скъп клуб, в който ти си плащаш, за да си член!

Предполага се, че хората, които харесват нашата музика, са по-... по-подготвени музикално (върти в ръце и се заглежда в луксозното издание на новия диск).Да го кажем така - не са примерно хората, които слушат радио “Веселина”. Не че имам нещо против това радио! Даже бях много изненадан, щото скоро си говорихме с “Профон” и се оказа, че взех примерно 12-13 лв. авторски от радио “Веселина”! И те са въртяли ФСБ.

- Видял си се в пари! Защо все пак го правите?

- Значи, първо, ние имаме вътрешна необходимост да го правим това нещо. Това ни запазва живи! Запазва ни като хора изобщо! За да не се разпаднем! Щото, ако човек заложи само на изкарване на пари, той започва да губи много душевни качества.

- А китарното трио откъде дойде?

- Триото го направи един пловдивчанин. Значи, причината да дойдат Рик Уейкман, Джон Лорд в България, се нарича Йохан Девлетян. Който е един ОГРОМЕН мъж, в чисто физически смисъл, и с много голяма душа! Той е шеф на отдел “Култура” в пловдивската община. Отделно от всички други неща той измисли т. нар. Фестивал на китарата. През този фестивал са се изредили, доколкото знам, всички що-годе стойностни български китаристи. Цветан Недялков беше отишъл с негов проект. Веско Койчев, той си е от Пловдив, и участваше. И един ден ми се обади Йохан и казва: А, бе, аланкоолу, що не вземете да направите като ония тримата - Ди Меола, Маклафлин и Пако де Лусиа, един български вариант? И аз му казах най-откровено: Йохан, с най-голямо удоволствие, само че аз никак не обичам да свиря на акустична китара! Правя го от немай-къде, но аз съм си чист електрически китарист... Да, де, да, ама ти помисли! И помислих аз и си казах: Дявол го взел, що пък не! Така стана. И излязохме на концерт в Пловдив. Там имаше един гаф с Пол Гилбърт.

- Това щях да питам - много шум се вдигна?

- Принципно проект от 3 акустични китари не беше добре да предхожда здрав рокаджийски проект. Второ, откакто свят светува, се правят саундчекове .А идеята беше такава, че ние трябваше едва ли не да излезем на сцената без саундчекове. И сега - всеки от нас има самочувствие на артист, нали! И никой не би си позволил кариера, която е градил 20 или 30 г., както е в моя случай, да я заложи на карта на всяка цена! И ние казахме: При това положение, ако може да ни дадете друга дата.

Отсега да ти кажа, че сме в преговори със същия този Йохан Девлетян за догодина - концерт на ФСБ със симфоничен оркестър.

- А любовта?

- Ми, любов голяма, к'во да се прави?! Връхлетя ме изневиделица. Хем, дето се казва, аз съм човек, който не е да нямам личен опит!


- Казват, че човек първия път се жени от глупост, втория - на инат, а третия - за когото трябва.

- Виж, аз това съм го казвал, твърдял съм го и... Трябва да видя сега за четвъртия път какво да кажа. В интерес на истината първият ми брак беше... И аз не знам как се получи. И не се гордея с това. В общи линии никога не съм имал намерение да наранявам никого. А неминуемо остават наранени хора след тия неща.

Последният път, когато това се случи, нищо лошо не мога да кажа за жената, с която живеех. А от втория брак пък имам един прекрасен син - изключително, да чукам на дърво, готино момче, който се казва като мене Иван Лечев. Завършва в общи линии банкови науки в Англия.

- Сега късно ли ти е за бебе?

- Не, не ми е късно! И си говорим за тези неща. Дето се казва, всеки момент може да се случи.

- Какво не знаем за съпругата?

- Значи, мойта съпруга е едно безкрайно талантливо същество. Много държа всичко това да го напишеш - тя е завършила балетно училище, след това ВИТИЗ. По професия е актриса, обаче пее уникално добре. И всъщност сме залегнали да правим с нея едни проекти. По нейна музика и нейни текстове. Става дума за готина попмузика.

- Тоест да очакваме скоро тя да пее с тебе?

- Със сигурност - тя! Аз не знам дали ще бъда “на екран”. То не е и нужно.

- В “Байландо” пееш. Във ФСБ не го правеше.

- Всъщност в казармата бях хорист 2 г. в легендарния ансамбъл на ГУСВ. След това, като пътувахме с ФСБ в чужбина, нямаше къде да ходя - трябваше да пея, защото какъвто и певец да е, не може да издържи 4 часа нонстоп.

- Това е от периода, в който ходехте малко по...

- ... да изкараме пари, за да си купим инструменти.

- ... по фериботи ли?

- Фериботи - не. Не че не сме вършили и най-нормална, дето се казва, кръчмарска работа. Но основното беше, че правехме едни турове. Всяка околия, община имаше мултифункционална зала. И един път в седмицата там се събира цялата околност на купон. И канеха банда да свири.

- Все пак концерти?

- Да, бяха си концерти. Проблемът беше, че едната вечер стоварваш, свириш, след свиренето натоварваш и тръгваш за другото място. Има страшно много фериботи и може примерно да не стигнеш навреме. Зверско бачкане! И понеже икономически не искахме да си позволим да имаме роуди - екипи, работници и т. н., и - всичко сами!

Три тона и половина - разтовари, свири, натовари! Изтормозваш се, но се печелеха страшно много пари.

- Те крадат всичко! Единственото, което пожелавам на тези, които ми откраднаха колелото, е на тях да им откраднат нещо, което им е много скъпо! Аз обичам да карам колело! И всъщност не ми е мъчно за самата вещ, а ми е мъчно, че известно време сега... Понеже съм се захванал с разни неща, не мога веднага да си позволя да си купя колело. А ще си купя със сигурност!

Източник: в. "24 часа"