- Как поддържате тялото и духа си?

- С йога. Започнах да се занимавам с хата йога, когато бях 15-годишна. Запали ме актрисата Маргарита Карамитева, когато заедно участвахме в спектакъл на театралната паралелка "4 по S". При хата йога движенията са свързани най-вече с дишането и накрая завършват с медитация, отпускане. Маргарита ми показа целия комплекс от упражнения и ми обясни върху коя част от тялото действат. След това си купих книги и продължих да се занимавам самичка. Когато влязох в театралната академия, ходих на няколко курсове по йога. Но честно казано, там не научих нови неща. Преоткрих йогата през 2008 г., когато посетих селището Дарам сала в Индия. Там живее в изгнание Далай Лама. В Дарам сала ходих на курс при индийски йогин. А на следващата година практикувах в столицата на Непал Катманду при жена йогин. Макар че упражненията в основата си са едни и същи, но всеки ги преподава по различен начин според своята индивидуалност.

- А Дони запали ли се по йогата покрай вас?

- Дони се запали чак тази година. Не можахме да отидем в Индия и Непал, но отидохме на море във Варвара с нашата учителка по тибетски Люси, която също е йогин. Тя ни преподаваше там Конделини йога. На скалите край морето правихме упражненията за дишане, а на тревичката в двора на къщата, която бяхме наели, изпълнявахме другите упражнения. Групичката ни беше от десетина души, но имаше и други желаещи и броят ни се увеличи. Толкова години се занимавам, но системата на нашата преподавателка Люси най-много ми допадна. Конделини йогата, за разлика от Хата йога, е подходяща за всеки. В Хата има много засукани движения, които се удават само на природно гъвкави хора. За другите това е почти мъчение. А йогата не трябва да е мъчение. Докато при Конделини упражненията не са толкова ефектни, но много добре се отразяват на психиката и на издръжливостта на тялото.

- Къде работи вашата преподавателка?

- Люси работи към център "Ананда", където гостуват тибетски лами, лечители. Имаме идея с Дони да си организираме вкъщи курс с нашите приятели. Защото повечето артисти не могат да посещават часовете, които са удобни за другите хора. Обикновено ние работим, когато те почиват.

- Помага ли ви йогата в актьорската професия и в пеенето?

- Много помага. Основното в нея е съчетаването на дишането с движението. А актьорската работа до голяма степен е същото. За да не се изморяваш на представление, когато през цялото време трябва да пееш и танцуваш, трябва да владееш дишането си. А дишането се командва от психиката, която трябва да е спокойна. Спокоен ли си на сцената, тогава си напълно адекватен.

- Страхотно се представихте в шоуто "Денсинг старс". Имате природна танцувалност или някъде сте я школували?

- Като малка мечтаех да танцувам, но свирех на пиано по цял ден. Заради огромното ми желание ме заведоха в школа по балет на 6-годишна възраст. Преподавателката каза, че костите ми са твърде меки и може да се деформират. Но животът добре подрежда нещата. В театралната паралелка танците бяха широко застъпени в програмата. Учехме класически балет при невероятен преподавател, който толкова изискваше, че аз успях да наваксам това, което бях изпуснала.

- Какъв спомен ви е останал от "Денсинг старс"?

- Това беше много хубав период в живота ми, въпреки че беше напрегнат физически и психически. Освен че тренирах усилено с моя партньор Сашко, в Младежкия театър репетирах спектакъла "Страхотни момчета". В деня на премиерата започнах репетиции при проф. Азарян в Театъра на армията. "Колекцията" беше последният му спектакъл, който той постави в този театър. И проф. Азарян, и Влади Люцканов бяха много любезни да ме пускат във всяка почивка да тренирам във фоайето на съответния театър. Беше голям екшън. Вечер играех представление, а след него Дони ни караше със Сашко в залата на "Денсинг старс" , където тренирахме през нощта, докато сме живи. Беше много интензивно, но пък цял живот съм си мечтала да науча тези танци. Най-красивият е румба, защото е най-чувствен, може най-много техника да се покаже. Имах късмета да попадна на много добър партньор, който ми помагаше не само да си науча хореографията, но и ме научи какво е основното във всеки стил. Оказа се много полезно за мен. От няколко години поставям хореографията на танците за церемониите на годишните театрални награди "Аскеер". Тези танци са за артисти и не трябва да са много сложни, но пък да са забавни и съобразени в текста. След "Денсинг старс" вече съм сигурна, че правилно показвам на колегите как да танцуват.

- Поддържате ли връзка с Александър Докулевски?

- Не, той замина в Италия. Взеха го в школата на бивш световен шампион по танци. Паралелно Сашко работи и като модел, защото танцовите курсове са много скъпи?

- Вие също сте била модел. Гладувахте ли тогава, за да бъдете с оптималното тегло?

- Напротив, на повечето ревюта дрехите на българските дизайнери ми висяха. Те ги правят за жени с нормални размери. Единственото ревю, на което дрехите просто лепнаха по мене, беше на Джан Франко Фере. Той дойде в България с колекцията "Руска зима". Помня един бял разкошен костюм, който сякаш беше шит върху мене.

- Какъв е вашият начин на хранене?

- Моята философия в храненето е да слушам тялото си и да ям това, което ми се яде. Хапвам по малко, да ми е вкусно, разнообразно. Не съм вегетарианка.

- Какво подготвяте в момента освен новия клип "Има време"?

- Голяма част от снимките за новия клип са наши кадри в Непал, Бутан и Индия. Хората не са ни виждали в тази светлина. Там сме съвсем естествени, без никаква нагласеност. В момента репетирам много голяма и хубава роля в мюзикъла "Стъпка напред" в Младежкия театър на режисьора Влади Люцканов. Уча се да танцувам степ. Това е новото предизвикателство за мене.

Източник: "Стандарт"