Стартира новото публицистично предаване на ТВ7 - "Уикенд с ТВ7". Негов водещ е символът на студентските протести в зората на демокрацията, човекът, който се стремеше 20 години да прави политика по американски модел - Емил Кошлуков. Той разкри пред "Стандарт" особеностите на новото си амплоа и амбициите си в журналистиката.

- Г-н Кошлуков, защо сменяте политиката с журналистиката?

- За мен това е ново предизвикателство след 25 години в политиката, включително и затвора. Искам да видя дали на 45 години мога да сменя попрището, да докажа на себе си ставам ли за нещо друго. Начинанието е голямо, има риск да се проваля.

- Пилотното издание на "Уикенд с ТВ7" вече мина. Какви са резултатите?

- Предаването е седмично и обзорно. Има няколко неща, които се опитваме да направим различно от другите. Едното е по-бързо темпо на разговорите. Видяхме след първите две предавания, че прекалено сме се забързали

Опитахме се в рамките на 25 минути рубрика да вкараме три теми с трима събеседници едновременно. Доста хора обаче харесаха тази динамика. Втората разлика е, че имаме постоянни събеседници. Не крия, че заимстваме от американските колеги от NBC "Meet the press".

Първите отзиви за тези постоянни коментатори са доста добри. Трето е, че се опитваме да намираме теми и да ги поглеждаме под ъгъл, който през седмицата останалите медии са пропуснали. Често вкарваме исторически контекст. За моя изненада светската рубрика допадна на доста хора. Може би това ще се окаже едно от попаденията ни.

- Вече давате ли си сметка какво ви липсва?

- В неделя в рубриката "Светът" ние включваме и кореспонденции отвън. Липсват ми на мен международните теми в другите телевизии, а България вече не е самотен остров зад Желязната завеса. Живеем заедно с още 26 страни и е хубаво да започнем да се интересуваме от света навън. От това, как ще завършат преговорите с Палестина, зависи дали утре пак ще пращаме момчета по фронтовете.

- Кои са минусите, които отчетохте след първата седмица?

- Прекалено бързото темпо на голямата дискусия. Може би още съм недостатъчно отпуснат пред камера. Доста забележки получих за начина, по който изглеждаме, и за студиото. Ние обаче държим да сме с костюми. Знам, че в България е прието да изглеждаш по-лежерно, но мисля, че когато обсъждаме сериозни теми, не е възпитано да го правим по тениска. Искам да бъде елегантно, но и по-сериозно, по-тежко. В крайна сметка човек когато тръгне за сериозни неща - на сватба или погребение, на важна среща, слага костюм.

- Какви ще са първите промени, след като отчетохте минусите?

- Още от тази седмица променяме леко студиото. Ползваме студиото на сутрешния блок, в което, докато обсъждаме промените в образованието, зад мен виси снимка на двойка, танцуваща танго, и девойка с дълги голи крака. Получих забележки, че засичам събеседниците си, въпреки че моделът отново е заимстван от Америка, но тук ни се струва като не феър плей. Няма да прекъсна тази практика, но ще се опитам да го правя по-внимателно. Ще променим малко и начина на снимане и кадриране. Ще направим нова графика на самото предаване.

- Мислите ли за някои нови рубрики?

- Имаме нови рубрики в запас. Може до края на месеца да вкараме някоя от тях. Мисля да разширим рубриката "Отличници и двойкаджии", където представяме един достоен според нас човек и този, който е направил най-голям гаф. Хората реагират на тази рубрика, защото си позволяваме да даваме ясна оценка,леко се заяждаме, правим каламбури.

Моето желание да освежаваме историческата и политическата памет, която за съжаление в България е кратка. Искаме да вадим историята на темата, историята на участниците. Например Меглена Кунева тази седмица публикува едно изявление, където казва, че България е мълчала странно по темата за ромите. Обвини правителството, че няма политика за ромите, че ни било страх да се намесим заради Шенген, но ние не трябва да мълчим и да се плашим.

Но ако върнем лентата назад, ще припомним на Меглена Кунева, че когато България трябваше да говори, тя беше министър в същия кабинет. Второ, когато дава акъл на комисията по дискриминация, ще трябва да покаже и своето досие като главен преговарящ. Тогава подписвахме документи на килограм и никой не знаеше какво точно поема като ангажимент по присъединяването. После се оказа, че има - затварянето на блоковете е най-малкият от тях. Румъния и останалите се спазариха.

- Това няма ли да се приеме като заяждане с политиците?

- В Америка, когато един политик кандидатства за преизбиране, основното нещо е неговото политическо досие, как е гласувал по основните теми - аборти, петрол и т.н. Припомня се и той не може да си смени позицията. Ако се случи нещо такова в къщата ни, ще го поправим, но ако се случи в държавата ни - не.

- Тоест вие имате амбицията да сте коректив на властта.

- Не. Всички са с тази претенция. По-точно ще сме прожектор, който осветява малко по-встрани от там, откъдето гледаш.
Искаме да извадим скритите страни на проблема да покажем последствията - колко ще ни струва на нас дадено политическо решение и как ще промени живота ни.

- В досегашните предавания спестихте ли някой неудобен въпрос?

- Не, аз няма да спестявам въпроси, искам да задавам въпроси, които са важни, а не популярни. Не търся скандала, защото е безплоден. Имам желание, когато водя разговор, накрая зрителят да е разбрал нещо, а не да си е харесал някого.

- Колко човека е екипът ви?

- 4 човека творчески екип плюс оператори и осветители.

- Какво искате да постигнете?

- Да започнем разговори като в западните общества - какво е бъдещето на децата ни. Да започнем да планираме. Трудно е да мислиш за бъдещето, когато днес се чудиш с тези 5 лева как да купиш храна на детето, което няма и обувки. И по-трудни моменти сме имали за тези 1300 години, но сме се справили. Ние каквото можем да издържим, те такава болест не могат да измислят, както е поговорката. Нацията криво-ляво се запазва. Затова трябва да помислим какво ще работят нашите деца, здрави ли ще раждат своите деца, или ще трябва заради бича на съвремието - алергиите, да излизат в скафандри. Мислим ли за бъдещето на децата си?

- Политиката остана ли зад гърба ви?

- Да. С Вили Сечкова се хвърлихме малко надолу с главата, като направихме продуцентската компания No Frames (Без граници). Поехме доста ангажименти и не виждам как в следващите няколко години ще имам време за друго.

А и се уморих от политика. За разлика от други политици, не съм приватизирал, нямам завод и може би съм единственият, който след 20 години още живее на квартира.