- Софи, как ще коментирате скандала с циганите, които бяха изгонени от Франция?

- Ще ви разкажа една легенда: “Когато Господ раздавал държавите на другите народи, циганинът закъснял и за него не останала нито една. Чудил се Господ какво да направи и му казал - нямам за теб държава и затова ти ще живееш навсякъде”.

В тази връзка ще кажа, че не подкрепям решението на френския президент Саркози да изгони нашите цигани от Париж. Уж се интрегрираме в Европа и всеки да може да живее където поиска, а какво става? Той ги гони от страната си. Затова не го подкрепям. За мен Саркози е лош човек. Не е пресилено, ако кажа, че това си е чист расизъм.

- В същото време циганите си дойдоха с пари, които им дадоха французите.

- Не знам как да го кажа, но май там не са били доволни от тях, щом са ги изгонили. Нали Париж е във Франция?

Мисля си, че може би французите не искат цигани да живеят при тях. Но защо е така, не мога да ви кажа.

- Как може да се решат нещата?

- Абе май трябва да ни направят на нас отделна държава. Всички ще ни завиждат тогава, защото в нея ще има само купони, сватби и големи веселби.

- Как трябваше да се реши проблемът с циганите в Ямбол, където събориха блока?

- Това не съм го гледала по новините, но от познати зная за какво става дума. Все пак трудно ми е да кажа нещо повече по този скандал. Хората трябва да имат лично пространство и да избират къде да живеят.

Не очаквайте да кажа нещо лошо за циганите където и да са.

Кръвта вода не става. За проблемите в Ямбол не мога да коментирам, защото не съм запозната с тях. Все пак допускам, че и там може да има далавера, след като хората в града не са доволни от кмета и го подозират, че е бутнал блока, за да строи магазини.

- Вие как се чувствате, когато се случват такива неща с наши цигани?

- Ако питате мен, хич не искам да се говори за тези неща. На мен ми е много неприятно, когато се коментират такива теми. Ако зависи от мен, бих променила всичко и бих помогнала на всички, но една птичка пролет не прави.

- Според вас как трябва да ви наричат - цигани или роми?

- За мен ром е питие. Не ме обижда, пък и ние сме цигани. Затова не е обидно. Аз много рядко използвам думата "ром". Освен това не обичам това питие.

- Дразнят ли ви циганите, които просят и крадат?

- Какво да кажа? Винаги има много готини цигани и не мога да ги мразя каквото и да направят. Може да ви прозвучи странно, но аз одобрявам дори тези, които просят, както и проститутките. Те поне се борят да оцелеят и не стоят със скръстени ръце.

Така че по-добре да правят нещо, вместо да лежат и да чакат някой да им даде нещо наготово. Просяците и проституиращите поне правят нещо. Няма какво да крием, това го има и в другите етноси, не сме го открили ние, циганите.

- Азис сподели, че когато бил малък, германчетата се гнусели от него. Вие усещали ли сте подобна неприязън от околните, че сте циганка?

- Мен винаги са ме приемали добре. Досега никога не съм чула дори зад гърба си подхвърляния и обиди за това, че съм циганка.

- Как израснахте?

- О, ние не живеехме в “махалата”, а сред българи. Аз считам себе си за преуспял човек, но сигурно няма да ми е приятно да ме обиждат така. Аз учех в българско училище. Децата и учителите също бяха добронамерени към мен. Вярно, казваха ми “мургавото момиче”, но не съм усещала омраза. Тогава дори се чудех защо ми викат така, след като има и мургави българи.

- Според вас трябва ли да има отделни училища за циганчета, или тези деца да учат заедно с другите?

- Разбира се, че трябва да учат наравно с другите и да не ги делят. Те не са по-различни. Аз така учих и смятам, че така е правилно. Пък и нали трябва да сме единни, щом живеем в една държава.

- Смятате ли, че вие сте израснали в общество, което е успяло да интегрира циганите, след като сте учили в българско училище?

- Да, смятам, че не съм жертва на дискриминация, дори напротив. Нямам комплекси и се чувствам добре и грамотна, защото се изучих в нормално училище.

- Къде учи вашият син Лоренцо?

- О, той учи в много хубаво училище, френско е. Намира се в Симеоново. Вече е втори клас. Скоро дори правихме концерт за 20-ата годишнина на училището. Аз много искам детето ми да се изучи, да знае английски и други езици, изобщо да е образовано.

- Как се справя Лоренцо с уроците?

- Вчера ми ревеше, че много ги мъчат. Дори, като си говоря с другите майки, и те казват, че на децата им е много тежко.

Ние навремето в първи клас учехме да пишем ченгелчета, чертички, а сега решават някакви сложни задачи, дроби, деление. А пък колко са им тежки раниците. Аз казвам на учителите да научат Лоренцо да може да чете, да пише и да смята. Той няма да стане професор. Те веднага ме мъмрят, че не трябва да говоря така пред него и детето трябва да се учи.

- Какво го влече Лоренцо?

- От баща барабанист и майка певица не може да стане футболист. Има усет към музиката, но е рано да кажа дали ще избере да свири. Вкъщи има всички музикални инструменти - барабани, микрофони, и може да се упражнява колкото си иска. Интересна му е музиката и го влече. Лоренцо поиска да рита като Бербатов и вече го записах да тренира футбол.

Източник" в. "24 часа"