Откакто влезе в света на тениса, родената в Русия Анна Курникова нон-стоп привлича вниманието заради своя зашеметяващ външен вид.

И сега 29-годишната ветеранка доказва че все още притежава онова нещо, което кара пулсът на мъжете да препуска с бясна скорост, пише .

Сега техните мечти се сбъдват, защото русокосият ангел е на корицата на октомврийския брой на сп. Maxim.

С бял бански и закачлив поглед, не е трудно да разберем защо приятелката на латино певеца Енрике Иглесиас има такава притегателна сила, въпреки че никога не е печелила турнир от "Големия шлем".

И както изглежда, тя няма нищо против, че погледите отново са вперени в нея и перфектното й тяло.

Когато й задават въпроса дали е шпионин като сънародничката си Ана Чапман, тя се засмива. "Ха. Аз съм за мира, истината и честността. И не мисля, че бих могла да запазя прикритието си, ако бях шпионин. Очите ми ще ме издадат, защото аз казвам прекалено много неща с тях", споделя Анна.

Курникова от осем години е в интимни отношения със сина на испанската световна музикална звезда Хулио Иглесиас - Енрике.

Двамата многократно са били женени и разделяни от медиите, но все така продължават да не бъдат словоохотливи, когато стане дума за личния им живот.

Обвързана или свободна е красивата Анна? "Сингъл като на хартия? Да, такава съм, но имам връзка", е лаконичният отговор на бившата тенисистка.

Анна също така говори и за работата си в USO - организация, която подкрепя американските войници, командировани на мисии в чужбина. И тя не може да не бърда горда от своята дейност. "Обичам работата си. Имам най-страхотните фенове и ми беше наистина много приятно да видя, че мои снимки от времето, когато се състезавах, висят по стените им. Не мисля, че съм срещала по-приятни и по-уважителни хора, отколкото в армията."

Именно това е и причината тя най-накрая да стане американски гражданин. "Знаеш ли, винаги съм се смятала за половин рускиня и половин американка. За мен никога не е било от голямо значение дали имам паспорт или не. Но когато започнах да работя с USO и американските войски зад граница, това просто беше следващата логична стъпка."