Едва на 22, Цвети вече е усетила сладкия, но нагарчащ вкус на успеха, знае цената на парите и какво е да пожертваш всичко в името на голяма цел.

Пътят й към големия тенис не е бил лек - лишенията са съпътствали нейния живот и живота на семейството й. В ексклузивно интервю за „Максимум“ Цвети разказва за трудностите към върха, за срещите със световни звезди и за чисто женските глезотийки.

- Световните медии те определят като новото чудо от Изтока, засипват те с комплименти, тук си истинска звезда, но в същото време си много земна и скромна. Как не се главозамая?

- Аз не играя тенис, за да бъда известна и да получа слава. Тези неща не ме интересуват, имам си своите приятели, своята среда и гледам да си се задържа там. Аз просто съм си такава. Имам много хубаво и голямо семейство и това е неговото влияние.

Осъзнавам, че лично за мен и въобще за нашата страна успехът ми на „Уимбълдън“ е изключителен. Това е сбъдната мечта, но съм наясно, че е временна еуфория, тъй като турнирите са всяка седмица и аз не съм застрахована, че още на следващия няма да загубя в първия кръг и ситуацията да се промени на 180 градуса.

- На големите турнири присъстват доста известни личности, сега на „Уимбълдън“ в ложата беше дори английската кралица. Запознавала ли си се с някого?

- Турнирите привличат доста известни личности, но ние, състезателите, сме отделени в зони, където никой не може да влиза. Е, понякога идват да се запознават с нас. След първата ми победа над Винъс Уилямс преди пет години в Австралия се срещнах с известния плувец Майкъл Клим, олимпийски шампион, и понеже майка ми е плувкиня, на мен ми беше страшно интересно да се запознаем.
След полуфинала на „Уимбълдън“ ме поздрави Мартина Навратилова, дори направи с мен интервю, защото работи като коментатор на „Уимбълдън“. Още преди мача с Уилямс тя ми каза: Have fun and еnjoy (Наслаждавай се!), защото наистина не се случва често да играеш полуфинал на турнир от Големия шлем.

- А холивудски звезди не си ли засичала?

- Засичала съм, но не мога да се сетя, а и аз не се впечатлявам толкова от известните личности. Виждала съм Гуен Стефани, тя е редовен зрител на турнира в Индиън Уелс. Знам, че и Пиърс Броснан гледа „Уимбълдън“, много английски актьори също...
Спомням си една интересна случка преди години, бях на 14, пътувахме за Италия на отборно първенство и понеже сакът ми се появи първи на багажната лента на летището, застанах встрани и по едно време към мен се приближи жена с молба да й наглеждам куфара - беше Пита Уилсън, актрисата, която играеше Никита, а по онова време сериалът беше доста нашумял у нас.

- Често зад тенисиските стоят бащите им. И при вас е така. Смяташ ли, че без баща си пак щеше да постигнеш тези резултати?

- Не бих казала, че заслугата е само моя. Баща ми винаги е бил до мен. Той ме е научил на всичко. И подкрепата на близките е много важна. Заслугата е на цялото семейство.

- Знам, че семейството ти е минало през доста лишения, за да стигнеш до тук?

- Да, може да се каже, но не искам да излиза, че ние сме жертви и някой е длъжен да ни дава пари, за да играя. Просто моето семейство е спортно, много сплотено, винаги е стояло зад мен и аз съм една щастливка. Имало е лишения, но те са били целенасочени. Лесен успех няма.

- Вярно ли е, че сте продавали ли картини на дядо ти (художника Енчо Пиронков – б.а.), че другият ти дядо е продал имоти и че дори се е налагало да спите по летищата, за да пестите?

- Да, всичко това е вярно. Дядо ми, художникът, беше подарил на семейството ни картини, които се наложи да продадем. И сега нямаме негови платна. Другият ми дядо пък си продаде имотите. На практика всичките пари на семейството отиваха за пътуванията и въпреки че ние бяхме много икономични, от време на време се налагаше да спим по летищата. Но за мен това е било изключително приключение - бях дете, така че не съм се чувствала мъченица. Напротив – радвам се за всеки миг, който съм преживяла.

- Кой е бил най-трудният ти миг, мислила си понякога да се откажеш?

- Чак да се откажа - не, но е имало трудни моменти, особено в началото на кариерата ми. Въпреки че трудностите падаха по-скоро върху плещите на баща ми, защото той ги мислеше нещата, а аз само играех. Миналата година беше доста тежка, натрупах много загуби, не бях във форма почти през целия сезон, което е доста обезкуражаващо за всеки тенисист. Започнах годината под № 40, а по едно време паднах до 130, бях най-регресиращата състезателка.

- Сигурно заради здравословните проблеми на баща ти?

- Баща ми не пътува с мен две години заради здравословни проблеми. И това, че не беше до мен, се отрази. Но не искам да говоря за този период, той отмина. Важното е, че сега баща ми е добре и всичко е наред. Може би загубите ми помогнаха да израсна психически, помогнаха и на самата ми игра.

- Как си оправяш лошото настроение?

- Гледам да не мисля за загубения мач, изваждам си поуките и най-добрият начин да забравя е като вляза в рутината на деня. Не приемам загубите драматично, не се тръшкам, не плача... Когато бях малка, ми се е случвало, но вече съм съзряла и по-спокойна. Преди имах и суеверия. Сега имам рутина и рядко се притеснявам на състезания.

- От бебе си на корта, представяш ли си живота без тенис?

- Не искам да прозвучи така, сякаш животът ми е само тенис. Старая се да балансирам нещата, да намирам време за всичко, което ми се прави. Но аз съм проходила на корта, за първи път са ме завели, когато съм била на 20 дни. Играя от 3-годишна, а баща ми е треньор по тенис, на практика съм закърмена с този спорт, той е в кръвта ми и не виждам защо трябва да си представям живота без него.

- Като по-малка даваше ли си сметка през какво трябва да минеш?

- Не. Това просто е начинът ми на живот, тренирам всеки ден. Когато тръгнах по професионалните турнири, беше трудно, защото те са всяка седмица и въобще не се връщах. Тези постоянни пътувания бяха страшно изморителни, понякога дори не си разопаковах багажа, защото на другия ден пак заминавах нанякъде.

- Това не е ли прекалено висока цена за едно дете? Нямала ли си усещането, че пропускаш детството си, че се налага да пораснеш по-бързо от връстниците си?

- Не бих казала. Ако спортът е целта, към която се стремиш, ако го обичаш, не го усещаш като тежест. Имала съм изключително щастливо и весело детство. Не съм го пропуснала заради тренировките. Даже съм привилегирована, защото съм имала много приятели, с които да играя.

- Изправяла си се срещу големите звезди в тениса - Мария Шарапова, Ана Иванович, Винъс Уилямс, близка ли си с някоя от тях или в големия спорт няма приятелства?

- Разбира се, че може да има, всичко си зависи от човека. Но забелязвам, че тенисистите от една националност - например французите, испанците, американците, се сближават повече помежду си, докато от България съм само аз. Със Сесил Каратанчева се засичаме по турнири, с нея съм по-близка.

- Май трудно допускаш нови хора до себе си?

- Може да се каже, че не съм отворен човек, май не съм много доверчива.

- Какви са приятелите ти?

- Общо взето, спортисти. Повечето са от кортовете, разбира се, имам и други.

- Пазиш ревниво личния си живот, доскоро дори никой не знаеше дали имаш приятел. Какво ще ни разкажеш за Мишо?

- Не обичам да говоря за личните си неща, но никога не съм крила, че имам приятел. Близо половин година сме заедно. На една възраст сме. Той е играл е футбол в „Локомотив“ Пловдив (казва се Михаил Мирчев – б.а.), за съжаление, преди време е претърпял доста сериозна контузия и сега се занимава с бизнес.

- Къде се запознахте? Как пламна любовта?

- И той е от Пловдив. Общ приятел ни запозна. Мисля, че привличането е било взаимно.

- Една такава любов не пречи ли на тениса, или напротив - дава крила?

- Не виждам причина да пречи.

- Може да те разконцентрира?

- Не е така. Нещата могат да се съчетават, даже е препоръчително в живота да има баланс, не всичко е само тенис, в един момент става прекалено. Да имаш връзка е най-естественото нещо, даже когато държиш на някого и получаваш неговата подкрепа - това допълнително те стимулира.

- Имала ли си много гаджета?

- Не, не бих казала, че са били много. (Усмивка.)

- Влюбчива ли си?

- Не знам. На 22 си минал вече през доста неща и по-скоро внимаваш в тази област, не се впускаш презглава като на 16.

- Тенисът помни доста връзки между състезатели. Имала ли си гадже тенисист?

- Не. Да, в една среда сме, но не се засичаме често - най-много пет-шест пъти в годината, и то на големите шлемове.

- Не може да не те е ухажвал някой, ти си атрактивно момиче?

- Е, ухажвали са ме, естествено, но не съм имала връзка. Неизбежно е, флиртовете и закачките са нормални сред младите хора.



- Какви момчета харесваш, само спортисти ли?

- В момента харесвам само моя приятел! Но да, привличат ме спортистите, те са един вид от моята кръвна група. (Усмивка.) Визията е от значение, естествено, за първото привличане, но после най-важно е доверието, уважението, двамата да се разбират... но тези неща с думи не могат да се обяснят, с един човек или си пасвате, или не.

- Казват, че приятелят ти приличал на футболиста Благой Георгиев?

- Той се поддържа и изглежда много добре и може би това е причината за тези приказки, но аз не бих казала, че прилича на Благой Георгиев.

- Не се ли поддържа трудно любовта от разстояние?

- Не бих казала. Няма ме по една седмица, следващата съм тук. Това е един модерен начин на живот, понякога хора, които живеят в един и същи град, не се виждат толкова често колкото ние. Като има желание, разстоянията не са пречка.

- Не се ли ревнувате?

- Не. Както казах, доверието е страшно важно в една връзка.

- Сигурно пътува с теб по турнири?

- От време на време. Аз пътувам постоянно, а и той е зает, но на „Уимбълдън“ беше с мен на първите два мача, после трябваше да се върне и да си свърши работата и когато стигнах до полуфинала, отново дойде. Беше много хубаво, защото цялото ми семейство ме подкрепяше - родителите, брат ми, сестра ми, двете ми баби и дядо ми, братовчедите...

- Дядо ти Енчо не дойде ли, не те ли поздрави?

- Той живее в София, затова не се виждаме толкова често. Не сме толкова близки и не сме се чували покрай „Уимбълдън“. Не че сме в лоши отношения, но живеем в различни градове и с другия ми дядо сме по-близки.

- Запали ли приятелят си по тениса?

- Той можеше да играе, но покрай мен наистина се запали. Направихме няколко тренировки за усъвършенстване и сега редовно играе с приятели. Много му харесва, вече е доста добър. Даже и по двойки смятаме да играем.

- Бил ли те е?

- Е, няма как да ме бие. (Смее се) Ще му трябват много, много години.

- А ти се вълнуваш ли се от футбол?

- Много харесвам футбола, може би след тениса е любимият ми спорт. Не гледам много, но съм фен на „Барселона“. Предпочитам да поиграя. Е, не може да се каже, че съм кой знае колко добра.

- С Мишо заедно ли живеете?

- Не. От известно време живея сама близо до стария град в Пловдив. Даже кучето ми, немски шпиц, през повечето време е при майка ми. Харесах си го в един зоомагазин, в който влязох просто за да разгледам, и като го видях толкова жив и палав, веднага реших, че ще си го взема. Кръстих го Волфганг, защото много ми допада самото име, а и защото Моцарт е любимият ми композитор. Дори „Амадеус“ - филма за живота му, съм гледала няколко пъти.

- Да не би да слушаш класическа музика?

- Слушам всякаква музика и класическа, но в момента съм се запалила по хауса.

- Как живееш извън тениса, как изглежда един твой свободен ден?

- Не правя нищо специално, ако имам време, отивам някъде в планината - там си почивам най-добре. Ако не тренирам през деня, излизам с приятели на кафе, на кино, разхождам се, обикалям магазините... обичайните неща, с които човек се разтоварва.

- Ходиш ли по клубове, обичаш ли да танцуваш?

- Да, разбира се. Много ми е приятно да излизам по нощните заведения, особено с голяма компания. Но не се случва често, особено в тенис-сезона.

- Знам, че рисуваш през свободното време. Мислиш ли, че някога можеш да станеш художничка?

- Вече не рисувам. Никога не съм била добра, така че едва ли бих станала художничка. (Усмивка.) Преди време за удоволствие си драсках, рисувах комикси. Но не съм ги показвала на абсолютно никого.

- Обиколила си почти целия свят, кои са твоите дестинации?

- Париж е изключително красив, Ню Йорк също, Истанбул, Барселона е уникален град. И гръцките градове. Преди не обръщах внимание на музеите, но сега, ако ми остане свободно време, разглеждам забележителностите, галериите. Скоро не съм ходила на почивка, на плаж, може би през ноември или декември ще остане време и за това.

- Сега, след като спечели първия си милион, какво ще правиш с парите?

- Виж, за пари не обичам да говоря. Това, което сме вложили и аз, и семейството ми, не се измерва в пари - така че няма да давам отчет какво ще правя с тях.

- Каква кола караш?

- Шкода. На 18 години изкарах шофьорски курс и оттогава карам, но най-често шофира брат ми Енчо.

- Обичаш ли да ходиш на шопинг?

- Много, купувам си всякакви неща, но за обувки давам може би най-много пари - но не на такъв висок ток, каквито сте взели за фотосесията, с такива не бих могла да ходя въобще. (Усмивка.)

- От време на време не слагаш ли рокля, токчета, изглеждаш страхотно докарана?

- Случва се. Чувствам се добре в рокля и на токчета - едва ли има жена, която не иска да бъде красива.

- Кои марки харесваш?

- Стрийт марките Diesel, Miss Sixty, Killer, Replay, Gas, Dolce&Gabbana от по-класните.

- Значи суетата не ти е чужда?

- Може да се каже. Като всяка жена и аз се чувствам добре, когато съм поддържана. Обичам да ходя на фризьор, козметик, педикюр, маникюр, това е част от суетата. Да си с хубава прическа, хубави дрехи са си глезотийки, които няма как да не обичам.

- Хубостта допълнително оръжие ли е в тениса?

- За самата игра няма значение. Но ако изглеждаш по-добре, съответно има по-голям интерес от фирми и компании за реклами. Аз получих предложения за реклама, но засега нищо не е сигурно. Имам мениджъри в Америка („Тим Легарде“, една от водещите мениджърски агенции в тениса, б.а.), те се оправят с тези неща.

- Следиш ли модните тенденции?

- Сверявам си часовника по списанията, обичам да чета най-вече вашето. (Усмивка.)

- Сестрите Уилямс имат своя модна линия, други тенисистки се снимат във филми, ти виждаш ли се в подобно амплоа?

- Сега съм концентрирана изцяло върху тенис кариерата си - все пак сестрите Уилямс са постигнали почти всичко в спорта и могат да мислят и за мода. По-нататък не се знае какво ще ми дойде на акъл и накъде ще ме понесе вятърът.

- И не кроиш планове какво ще правиш след тениса?

- Мечтата за мен и семейството ми е да направим школа по тенис в родния Пловдив. След като приключа със състезателната си кариера, бих искала да остана в тениса като треньор или като управител на клуба.

- Сигурно искаш да имаш три деца, както е в твоето семейство?

- Да, ние сме три деца и ни е било изключително весело, но какво ще стане, човек никога не знае. Темата за брака и децата засега ми е далечна, не я мисля.

Източник: сп. "Максимум"