Представяме ви втората част на най-откровеното интервю на Преслава. Ако сте пропуснали да разберета за какво си говориха певицата и нашият светски репортер Янис Бърдарски, можете да наваксате от техния задушевен разговор.

- Какъв трябва да е мъжа до теб? Не като външност, а като душевност...

- Правилно си зададе въпроса. Винаги съм казвала, че нямам примерен типаж за външността на един мъж - дали да е рус или черен, висок или нисък, слаб или дебел и т.н.. Мисля, че любовта е тръпка, която или ще усетиш или не. Ако кажа, че харесвам точно определен тип мъж, най-вероятно ще се влюбя в пълната му противоположност. Това не е нещо, което да зададеш в главата си. Или се слчува или не. Задавали са ми въпроси дали мъжа до мен трябва да има някакво състояние. Не се знае. Ако се влюбя в някое обикновено момче, какво? Да се държа и да кажа няма да съм с него, защото е беден? Любовта е тръпка. Знаеш за сляпата неделя. Ако ще и да е най-бедния, и най-богатия, искам да има любов.

- Пък и ти си го изпяла - "Любовта не пита, а връхлита".

- Да, точно така го усещам...

- Петко ли е най-голямата ти любов? Може би се изписа най-много за тази твоя връзка и затова хората свързват и песните ти с него.

- Най-вероятно е така, защото преди него не бях показвала никой мъж до себе си. Предишния ми приятел Асен, с който бяхме най-дълго време заедно - 4 години, искаше да остане в сянка. Може би и аз допринасях за това, защото мисля, че медиите могат да навредят на една връзка и тази показност да дойде в повече. Специално с Петко нещата се случиха така, може би, защото го показах. Говорила съм винаги със страшно възхищение за него и все още говоря. Той е един уникален мъж като визия и като характер. Мисля, че всяко едно момиче, което е било с Петко, включително и Ели Гигова, с която се познавам, може да каже само хубави неща за него. За това хората свързват песните ми с този човек и си мислят, че аз страдам. Засичаме се с Петко и Ели често и в повечето случаи тримата се забавляваме на писаниците. Малки са ми наблюденията, но смея да кажа, че и Ели е невероятен човек.

- Малко ми бягаш от въпроса... Той ли е най-голямата ти любов?

- Много е трудно да кажеш такова нещо. Има си някаква дипломатичност. С всеки един изживяваш нещо различно и не се знае дали въобще си срещал голямата любов. В интервю на Ивана прочетох една фраза, която много ми хареса - "Всяка настояща любов ти се струва най-голямата и най-истинската". Но всеки един човек може да те разочарова и да кажеш този не беше за мен, не беше голямата ми любов. Трудно ми е да говоря за любовта. То си личи, че много не ми върви в нея. Старая се да бъда реалист, да не хвърча в облаците и да бъда точна с коментарите си. И друго - винаги, когато смело заявя нещо, дали защото съм суеверна и си го причинявам сама, става съвсем обратното. Било то и в професионален план. Казах, че преди турнето няма да записвам нова песен, но напук два дни след това изникна "Жените след мен". Кеф ми е, харесвам си я и искам да я пея на концертите.

- А защо се разделихте с Петко?

- Аз не знам дали и той може да ти отговори на този въпрос. Сега, когато трезво обмислям нещата мисля, че не сме били един за друг. Той е невероятен човек! Никога няма да спра да го хваля, защото и до ден днешен работим заедно. Но в крайна сметка, както вече казах явно не сме родени един за друг. Иначе нито ме е разочаровало момчето, нито съм видяла нещо лошо от него . Ей така се случиха нещата, без да се усетим. Да не говорим, че и аз много пътувам, и той е много ангажиран. Между другото Петко е влюбен в работата си. Страшен работохолик е и благодарение на това успява. Където и да отиде, с каквото и да се захване, тръгва от нулата, изплува и пак е личност.

- Може ли да има приятелство между колежките в "Пайнер"?

- Онзи ден пътувах с Коцето и си говорихме, че момчетата са страхотни. При тях няма никакви спорове и коментари от сорта - кой с какво е облечен и с каква прическа е. Реално погледното ако трябва да бъда честна, всички колежки, към които имам наблюдение са страхотни момичета. Но самата професия малко или много ни пуска спортна злоба. Нормално е да има конкуренция и да се надпреварваме коя да е първа било то със стил в пеенето, било то с тоалет или с прическа. Да не говорим, че ние жените сме изключително суетни. Въпреки всичко сме възпитани хора. Нямало е скандали, напротив! С някои си споделяме доста неща. Говорим си съвсем нормално. Гледаме да се държим цивилизовано.

- А коя ти е най-близка?

- С Галена сме живеели заедно на квартира в Димитровград. Имаме страхотни спомени. Преди една година, когато взех награда за "Певица на годината" не случайно я споделих с нея. В началото, когато прохождахме не ни е било лесно. Ние сме били в най-трудните си времена заедно и сме си помагали. Не се срамувам да каже, че не сме имали пари да си купуваме тоалети за участия. Страшно трудно ни е било, но сме се държали и сме си помагали. Галка е страшно народен човек. В крайна сметка всеки започва от някъде и прави всичко възможно да върви напред и да се развива за да постигне целите и мечтите си.

- За какво мечтаеш? Има ли нещо, което не си осъществила и искаш да го постигнеш?

- Искам винаги да мечтая и мечтите ми да нямат край. Имам страшно много мечти, но преди малко си говорихме за това, че съм суеверна и смятам да ги запазя за себе си. Нека си останат само мои.

- Пожелай нещо на читателите в HotNews.bg

- Нека да са живи и здрави. Говорихме за мечти. Да осъществяват мечтите си, да не спират да мечтаят и да се чувстват щастливи от живота, който живеят.