Приемат я още 8-годишна във великотърновския фолклорен ансамбъл "Българче", който смайва Европа с многогласното си пеене.

"Любимата ми песен от онова време е "Разболял се Стоян" - бавна, тъжна, протяжна, кахърна", спомня си Вероника с благодарност за многочасовите репетиции в "Българче", за солидната музикална школовка и за дисциплината, на която са я приучили там. Кариерата й във фолка тръгва от албума "Принцеса на вятъра" (2001). Следват "Искам те завинаги" (2004), "13" (2006), "Single + Best Selection" (2006) , "Адреналин" (2007).

Избягва да залита по комерсиалното. Вероника живее скромно в Бургас със своя съпруг. Не измисля щуротии само и само името й да се споменава в светските хроники. Пуска песен само когато е вложила душата си в нея. Нерядко и сама пише текстовете. Така е и с новата "Последният ангел". Определя себе си като антиспортен тип, но е намерила своя начин да поддържа тялото си и да изглежда чудесно. Ето как...

Ужасно е, че съм скарана със спорта, признава Вероника. Да спортувам - не, но да гледам спорт - да. Много харесвам художествената гимнастика и фигурното пързаляне, защото са красиви, изящни спортове. Футболът никога не ме е вълнувал. Не чувствам нищо, когато гледам мач. Добре че мъжът ми не е запалянко.

Той тренира за здраве, ходи на фитнес. Опитвала съм и аз, но не мога. Ужасно досадно ми e - тренировката, преобличането. Имам чувството, че си губя целия ден. Обсъждали сме с моя съпруг да си купим фитнес уреди за вкъщи. Той каза, че е безсмислено, че ще ги използвам само два пъти и край. Сигурно е прав.

Помня, че най-ужасните часове в училище ми бяха по физическо възпитание. Беше ми адски досадно и постоянно се скатавах. Учителят ми каза: "Моля ти се, поне си купи анцуг и маратонки. Само ми ги покажи, за да ти напиша "да"." Купих си екип и получих оценка. Много се радвах после в музикалната паралелка, че вече не играехме физическо.

Сега имам два чифта маратонки, които нося в ежедневието. Когато излизам на улицата, искам да ми е удобно. Не съм на токчета и тежко гримирана, сякаш всеки момент ще се кача на сцената. Не е нужно през цялото време да съм намазана, накичена, с натруфени дрехи. Хората и без грим ме разпознават което е голяма гордост за мене.

Всички ние, които работим в сферата на изкуството, трябва да обръщаме особено внимание на външния си вид. Защото това е освен уважение към себе си и уважение към публиката. Слава на Бога, не полагам тежки усилия, за да поддържам форма и да изглеждам добре.

Въпреки моята лакомия, защото обожавам хубавата храна. Не съм на принципа да ям каквото и да е. Аз съм ценител. Вярвам в максимата "Ние сме това, което ядем". Готвенето е единствената домакинска работа, която изпълнявам с огромно удоволствие. Когато насъбера напрежение и умора от пътуванията и от всичко, свързано с моята професия, влизам в моето царство - кухнята.

Подреждам си продуктите и се чудя какво по-различно да направя. Не обичам да готвя по рецепти, а да фантазирам. В кухнята се чувствам лека и освободена. Мога да меся и козунак, и питки, и баници, да приготвям десерти, торти. Доста калорични неща. Често поднасям на съпруга си морски дарове, не само защото живеем в Бургас. Обичаме ги.

Храната не ми се лепи, защото не издържам да седя дълго време на едно и също място. Имам нужда да се движа постоянно, дори когато съм си вкъщи. Когато усетя, че съм прескочила теглото, което съм си определила за оптимално, спазвам нисковъглехидратна диета. Най-трудното ми е, че ограничавам моите любими сладки неща. Но затова пък така бързо свалям излишните килограми. До следващия път.

Плодовете са полезни, но съдържат захар фруктоза. Колкото и парадоксално да звучи, когато се ядат вечер, от плодовете също се качва. Същото се отнася и за морковите, ориза, доматите. При нисковъглехидратната диета ги забравям изобщо. Зеленчуци може. Затова вечерям със зелена салата.

Емоционалното напрежение също гори много калории. Не съм се теглила специално, но в периоди на усилена работа съм най-слаба. Нищо че точно тогава съм се хранила най-нездравословно - със сандвичи.

Имам албум "Адреналин", но съм от хората, които не обичат екстремните спортове - бънджи, скачане с парашут. Далеч съм от тия неща. Но гледам с възхищение на хората, които ги практикуват, и се чудя откъде имат тази смелост.

Аз дори не смея да летя със самолет. Не бих се качила и на кораб. За мен това е суперекстремно. Преди години ми се наложи да ме снимат на яхта. Но аз казах на капитана, че не мърдам от пристана. Ако трябва някой да я люлее зад кадър и да създава илюзия, че се движи. Категорично отказах да плавам с яхта в морето.

Яхтата остана закотвена на брега. Добре че имаше вълни да я поклащат. А режисьорът така нагласи кадъра и не личеше, че не се движим.

Дори шофирането отнасям към екстремните неща. Нас война не ни трябва. Ние достатъчно се избиваме по пътищата. Имам книжка от 4 години и наистина си я взех по честния начин, а не по другия, който за съжаление много хора използват. Всички ми казват, че карам добре.

Вдигала съм 140 км в час на магистрала - 10 над позволеното, съжалявам. Не съм от тези жени, които се шашкат и изпускат волана. Но вътрешно усещам едно напрежение, не се чувствам сигурна и предпочитам да не шофирам. Всички хора, които ме возят, ми се смеят, защото постоянно гледам километража и предупреждавам, когато надвишат разрешената скорост.

Страхувам се. Най-много ме успокоява морето. Не умея да плувам и не съм искала да се науча. Но мога да стоя с часове и да гледам морето. След това се чувствам презаредена. Комбинацията от слънце и море върши наистина чудеса.

Затова се радвам, че живея само на 500 метра от морето. Приятен ми е мирисът на морския град. Там си почивам. Не харесвам СПА центрове, макар че съм ходила. Това, което ни е дала природата, не може да замени нито една процедура. Зареждам се с енергия от простичко нещо, като това да вървя боса.