Хърватинът Роберт Матанич проучвал у нас как да убие премиера. Таен план за ликвидирането на премиера Бойко Борисов е разработван от Сретен Йосич, след като той е пуснат от холандския затвор и върнат в Белград.

Една от задачите на сочения за лидер на хърватската банда за мокри поръчки Роберт Матанич е била да се заеме именно с наблюдението на премиера и да организира покушението му, това твърдят сензационно източници на “ШОУ” от българските служби за сигурност.

Делото срещу Сретен Йосич, който отново е в ареста, но този път по обвинение за убийството на журналиста Иво Пуканич, изкара отново на бял свят връзката с България и версията, че всъщност сърбинът е поръчал да убият Бойко Борисов, по това време главен секретар на МВР.

Макар и смятан за един от най-големите наркобосове на Балканите, Сретен Йосич действително е работел под прикритие за сръбските тайни служби. Малко преди да се укрие в България през 2002 г., властите у нас са предупредени, че на родна територия ще пребивава техен агент и молят да му бъде оказано съдействие. Това става ясно от досието на Сретен Йосич, съхранявано в нашите архиви, до което “ШОУ” единствено получи достъп. Според секретната папка Сретен Йосич е изпълнявал различни проучвания на българска територия, които са били в полза предимно на сръбските власти. Важна роля е изиграл и по време на войната в Сърбия, когато влиза в амплоато на двоен агент и набира информация за дейността на протерористични сформирования.

Оказва се, обаче, че Сретен Йосич е влязъл в ролята си прекалено убедително, защото в разработката за него се съдържат и данни, че контролира два от основните пътища на хероина, който в онези години влиза у нас през т. нар. „Балкански полумесец“.

Разпалване на балкански конфликт

Разработката на тайния план за убийството на Бойко Борисов е започнала преди пет години. Днес разследването по случая все още не е приключило. Няма и официална версия какви са мотивите за организиране на покушение от такъв международен мащаб.

Убийството на Бойко Борисов е трябвало да попречи на бял свят да излезе истината за двойната роля на Сретен Йосич, който освен със сръбските тайни служби, е имал преки контакти и със западни организации. Това е една от първите версии, по които тръгват разследващите в България, след като започват да проучват евентуалния атентат срещу Бойко Борисов. „Лансираната на бял свят теза, че Сретен Йосич е поръчал убийството, за да си отмъсти за задържането в България през 2002 г. и проваленото бягство от ареста след това, беше само за заблуда“, твърди днес член на екипа, разследвал аферата и пояснява: „Докато работехме по случая, получихме информация, че Сретен Йосич може да се е водел агент и към други служби освен сръбските. Според тези данни е било напълно възможно да е предприел организация на убийството, за да разпали нов, балкански конфликт. С течение на времето обаче не получихме достатъчно доказателства по тази теза и тя беше отхвърлена.“

Хърватската връзка

Малко след екстрадирането на Сретен Йосич от България през 2002 г. у нас трайно се настанява хърватинът Роберт Матанич. В началото пристига заедно с брат си Лука и наема квартира в столицата. Пред всички двамата се представят като бизнесмени, дошли да проучват възможностите за износ на петролни продукти. Твърдят, че ще им се налага често да пътуват от Сърбия до България и заради това се нуждаят от квартира, където да отсядат по време на престоя си у нас.

По онова време Роберт Матанич вече има солидно криминално досие. Гравитира към т. нар. „Земунски клан“, според официалните данни на МВР в Сърбия Матанич има солидно криминално досие, подозиран е и за извършването на мокри поръчки. В България обаче постъпва информация, че Матанич всъщност работи и като агент за сръбските служби. Години по-късно това ще бъде потвърдено по време на делото срещу Сретен Йосич в Белград. Според показанията на защитения свидетел Душан Ерцег самият Матанич не веднъж се хвалел, че има покровителството на службите в Сърбия. Твърдял, че протекциите му били уредени лично от Сретен Йосич.
В началото на 2004 г. в България един по един започват да пристигат и други „приятели“ на Матанич, които той настанява в различни квартири из София. Представя ги за свои съдружници. В групата по онова време са брат му Лука, Иван Може, Фенко Имамович, Блаженко Ялзаветич, Горан Туркович, Амир Мафалани, Даниел Милинкович, Винко Кокич, Здравко Шагол, Бранко Вуянович и Емил Ивезич.

В родната история 2004 г ще се запомни и като годината, в която са извършени най-много убийства на представители от т. нар. мафиотски структури. След ареста на хърватската банда се твърди, че именно хората на Матанич са убивали у нас по поръчка на Сретен Йосич. Дело на бандата се счита т. нар. попско убийство в кафе „Арт декор“, при което загинаха Димитър Христов – Митко Малкия, Живко Митев и Калоян Савов.
В актива на бандата влиза още ликвидирането на Петър Илиев-Кучето на 14 юни 2004 г., както и убийството на Евгени Стефанов-Женята, ликвидиран година по-рано. Твърди се още, че Матанич е отговорен и за неуспешния опит за покушение над Николай Цветин в ресторант "Пчела" в "Лозенец", при който по по грешка беше покосен от автоматичен откос собственикът на заведението Николай Иванов-Коко Пчелата.

Като представител на Земунския клан Матанич влиза в контакти с Милчо Бонев – Бай Миле, който по онова време се счита за негласен наместник у нас на сръбската мафия. Твърди се още, че Бай Миле бил впечатлен от подготовката на Матанич и също му е поверявал извършването на определени поръчки.

По данни на МВР хърватските килъри са били особено активни в периода 2003-2004 г., като били засичани в България осем пъти. Освен изпълнение на мокри поръчки по нареждане на Бай Миле хърватите участвали в сделките му с дрога, която пристигала от Турция и заминавала за Сърбия. Каналът бил добре разработен и продължил да действа дори и след покушението над Бай Миле на 30 юли 2004 г. под ръководството на един от близките му приятели и съратници от бившата "СИК". Години по-късно покрай разследването на дейността на Матанич от сръбските служби изтича информация, че именно той е организирал убийството на покровителя си в България. Една от версиите е, че той е прочистен, за да може хърватинът да продължи с престъпната си дейност у нас вече с протекцията на други двама босове от СИК, конкуренти на Бай Миле.

Секретната завера

През лятото на 2004 г. по неофициален път в България е получена информацията, че се подготвя убийството на Бойко Борисов. Като евентуални организатори са посочени двама души, за които се твърди, че са близки приятели на Сретен Йосич. В нашите служби не са получени имена, но попадат прякорите на двамата килъри – Боб и Психеделия. Родните ченгета се активизират веднага. Покрай разследването изтича и още информация за тайния план. Самият Бойко Борисов е предупреден, че опитът за убийството ще бъде извършен по трасето Банкя – София, докато той се придвижва от къщата си до сградата на МВР. Потвърдено е, че трябва да внимава особено за придвижващи се по същия път мотористи. За едно от предполагаемите места е посочена дори и отсечка на бул. „България“. Според разследващите у нас килърите, натоварени с убийството на Бойко Борисов, са именно Роберт Матанич и Иван Може. В организацията е трябвало да се включат още братът Лука, Амир Мафалани и Бранко Вуянович.

Разследването за Роберт Матанич е подпомогнато лично от сръбското МВР, което дава подробна информация за движението на определени лица от криминалния контингент от България до Сърбия и обратно. Така полицаите попадат по следите на килърите. В една от квартирите им са намерени и отпечатани на принтер страници от карта на София с очертани на нея с червени кръгове определени райони. Наредено е информация за въпросната карта да не изтича в медиите, но се предполага, че именно на нея Матанич и хората му са начертали разстановка за това кой къде трябва да седи по време на убийството на Бойко Борисов. Информацията, че хърватската група е готвила покушение срещу него, изтича едва след арестите. Премиерът, който по това време е главен секретар на МВР и се включва активно в разследването, също признава: „При нас постъпи информация, че т. нар. хърватска група за мокри поръчки е имала намерение да организира покушението ми!“ Бойко Борисов се ограничава в изказванията си и не посочва точния поръчител, но става ясно, че това е именно Сретен Йосич.

Издънка в организацията

Слабото звено в системата е хърватинът Иван Може. До ареста през 2004 г. на него в бандата са му поверявани за изпълнение само най-леките задачи. Той е изпълнявал ролята по-скоро на организатор и е отговарял за изтегляне на ударните екипи след извършване на престъплението. Макар и да е свързван с убийството на Асен Петров – Шаки и сержанта от 6-то РПУ Кирил Живков, доказателствата срещу Може така и не издържат пред съда и след 16 месеца в ареста той е пуснат на свобода.

На 24 февруари Може дава пространно интервю пред Би Ти Ви, в което разказва как е пребиван в ареста. Обещава да разкрие и друга, сензационна информация. Часове по-късно той се среща с Йосиф Йосифов – Йоско от Сливница. Оттам нататък следите му се губят. Първоначално полицията започва да разследва отвличането на хърватина по версия, че извършителят е Йоско. Той обаче твърди: само го пребих, не съм го отвличал.

Официалната причина за изчезването на Може все още не е ясна. Според източници на “ШОУ” паралелно е работено и по друга версия – че Може е ликвидиран по поръчка от своите, които са се опасявали, че може да пропее за организираното покушение на Бойко Борисов. Доказателство за това е и фактът, че самият Роберт Матанич рязко се дистанцира от някогашния си приятел и твърди в показания пред съда в Сърбия: „Иван Може е действал самостоятелно, да, пътувахме заедно до България, дори сме били и в една квартира, но нямам информация с какво се е занимавал той!“

Изненадващ обрат

„Не съм престъпник, през цялото време съм работел за службите“, твърди Сретен Йосич пред съда в Белград, където отговаря за убийството на хърватския журналист и собственик на „Национал“ Иво Пуканич. Според обясненията му той лобирал в България, Румъния и в Македония да бъдат по-меки и благосклонни към Сърбия след въвеждане на югоембаргото.

Според обясненията на Йосич той се е опитвал да разследва и база на ислямските муджахедини, намираща се в България. "Искаха ми точни данни за това къде и как влизат, а при влизането им в Сърбия, полицията ги арестуваше. За това никога не съм искал орден", хвали се още Сретен Йосич. Тепърва предстои той да бъде разпитан за готвеното покушение срещу Бойко Борисов. Политически наблюдатели в Сърбия обаче прогнозират, че едва ли ще се стигне до повдигане на обвинение за това: „Версията, че той е искал да убие българския политик, се лансира отдавна, но никой няма интерес тя да бъде потвърдена“, твърди в интервю пред белградския вестник „Блиц“ политологът Мирослав Боянович.