Стилна джаз певица. Дъщеря, обичаща безгранично своя баща. Всеотдайна майка от своя страна на дъщеря си Надежда. Чарът на тройната коалиция в журито на „България търси талант”.

Музикалният посланик за 2010 година на Pampers & UNICEF кампанията „1 опаковка = 1 ваксина” с темата „Песен за живота”. Изкушен, колкото от музиката, толкова и от класната кулинария съсобственик на два ресторанта. Човек, който „ще умре от скука без любов”.

Всички тези определения (и десетки други неща) е Хилда Казасян, но преди всичко и най-важното – тя е Жена. Жена на ръба – там, където мярката, онова лично усещане за света, маркира границата между добро и лошо, между красиво и грозно, между сладко и горчиво.

Жена, която твърди, че въпросите, които си задаваш и отговорите, които получаваш са последствия от начина, по който живееш.

Захар или мед?

Нито едното. Не съм по сладките неща, във всякакъв смисъл.

Значи не обичаш да ползваш умалителни като „миличко, душко, котенце...”?

Не. Не обичам. Определено ги ползвам, но не обичам да се омаломажават нещата. Например, аз много харесвам името на дъщеря си – Надежда и много пъти с най-голямата си нежност се обръщам към нея с цялото й име. Често й казвам и Дада, но то пак не е умалително.

Защо тогава новата ти песен се казва „Бучица лед”?

Хаха. Текстът е на Богдана Карадочева, не е мой. И все пак идеята тук е чрез контраста да се стигне до съвсем друго нещо. Нежност, романтика някаква.

Визията, която налагаш за себе си в клипа на тази песен, а и като цяло, е доста ретро, значи ли че си падаш по винтидж неща?

Цялото ми съществуване е леко ретро. Мисленето ми, отношението ми към света и към самата себе си е такова. Нищо чудно, че така и се обличам, за което всъщност не съм се замисляла.