"Шивачки” бе ключов момент за кариерите на три млади български актриси: Александра Сърчаджиева, Елен Колева и Виолета Марковска. В актьорския екип са още Асен Блатечки, Филип Аврамов, Юлиан Вергов и др.


- Александра, с какво филмът “Шивачки” ще заинтригува съвременната публика?

- С факта, че “Шивачки” разказва увлекателно една човешка история. В последните години все гледахме да направим някакви много “сложни” сюжети, които отблъснаха публиката. В “Шивачки” всеки може да открие собствената си история. Тук става въпрос за приятелството, любовта, предателството, изневярата.

- Това беше първата ви главна роля в киното, за която получихте добри отзиви. Какви бяха последствията за кариерата ви - засипаха ли ви с предложения?

- У нас добре свършената работа си остава с похвалите, общо взето. Но не това ме вълнува. По-важно за мен е, че не съм срещнала човек, гледал филма, който да не го е харесал. Пътувам из страната с театрални спектакли, там ме спират хора и ми споделят, че това е един от най-хубавите и стойностни български филми за последните години.

- В “Шивачки” имате тежки задачи - правите опит за самоубийство, в един епизод ви пребиват, а с Асен Блатечки имате сексуална сцена - кое ви беше най-трудно?

- Сексуална сцена снимах за първи път и няма да крия, че беше голям ужас за мен. В крайна сметка опитах сама себе си да убедя, че жените навсякъде си показват гърдите, и няма да е толкова страшно, ако в профил се види гръдта ми. Но на терена пак си беше кошмар, всичко ме притесняваше. В чужбина разполагат с много повече средства и отделят много по-голямо внимание на подобни сцени - важно е осветлението, предразполагането на актьорите и пр. Мисля обаче, че в “Шивачки” сексуалната сцена се получи добре, а не порнографски. Но най-трудно ми беше, когато снимахме опита за самоубийство. Защото трябваше без текст, само с очите си, и то за секунди, да убедя хората, че героинята ми Дора се е отказала от всичко. Беше трудно, защото тя е най-борбената от трите. Но както често се случва и в живота, хората, които мислим за най-силни, изведнъж рухват. Питах се какви ли обиди и удари трябва да е понесло едно момиче на 20 години, че да иска да сложи край на живота си.

- Преди снимките с Виолета Марковска и Елен Колева 2 седмици бяхте затворени от режисьора в един апартамент, за да се опознаете. Какво се случваше там между три амбициозни дебютантки?

- Не смятам, че и трите сме много амбициозни - поне аз не съм. Нито пък Виолета. Беше доста странно, като в “Биг брадър”. Първо си в шок, защото заживяваш с хора, които не познаваш, и трябва да се съобразяваш с тях. От друга страна, понякога е по-лесно да споделяш с непознати. Имало е и случаи, в които сме плакали. Но беше полезно за филма, защото започнахме да се усещаме една друга.

- Май приятелството между три нашумели актриси се оказва невъзможно?

- С Виолета мълчим по въпроса от две години. Трябва да го зададете на девойката с черната коса на име Елен Колева, която се опита да придобие слава чрез скандали на наш гръб. Колко сме й завиждали, как сме й пречили на снимките, как с Виолета сме ужасни, колко лоши сме и пр. Защото знаете, че в България скандалът най-много продава. Не мога да завидя на човек, учена съм да се радвам на хорското щастие. Само ще помоля това момиче повече никъде да не ми замесва името.

- Кой е най-емоционалният ви спомен от снимките на “Шивачки”?

- Беше голям купон, много се забавлявахме. Колата ни взимаше в 4 сутринта, в 5 бяхме на терена. Веднъж се напих ужасяващо в 6.30 сутринта, докато снимахме драматична сцена към финала на филма. По сюжет героинята ми Дора има проблеми с алкохола. Във въпросния епизод тя си прави коктейл, за да се успокои. Ако трябва да пиеш водка, на снимки пиеш вода. Обаче бирата не може да не е бира, защото трябва да има пяна. Бяха ми наредили различни бутилки, мисля, че капнах и малко мента - имало такъв коктейл. Понеже направихме няколко дубъла, бях изпила около две бири и половина. Станах абсолютно неадекватна и си легнах на едно легло. Свестих се чак към 11 ч. Голям студ брах на сцената със самоубийството, когато лежа на мокрия под, прозорците са отворени, а навън е минус 6 градуса. Тогава посинях. После ми дадоха греяна ракия да се стопля. Сега хората ще си помислят, че само съм пила на снимките. Е, случи ми се два пъти. Между другото спечелих доста пари от режисьора за идеи. Докато четяхме сценария и репетирахме, той ни каза, че дава по пет лева за идея.

- Как се почувствахте, когато операторът Емил Христов ви подари своята статуетка за “Шивачки” на Годишните кинонагради през 2007 г.?

- Много ме развълнува. Обърна се и ми каза, че тази статуетка е за мен. Аз изтъпях. Казах: “Ама да я подържа ли, пречи ли ти?”.

- Къде е тя сега?

- Вкъщи. Това бе невероятен жест от негова страна, най-голямото признание за мен. Благодарна съм на режисьора Людмил Тодоров, че ми даде шанса да изиграя една много хубава роля в един много хубав филм, който бе направен с много любов.

Източник: в. "Труд"