Крум изпя заедно с Миро дуетното им парче “В едно огледало”, без капка смущение за слуховете за тях двамата, танцува с Алфредо Торес и излезе на сцената във всички “нюанси” на полуголото – накрая даже по хавлия.

- Ти беше страхотен на промоцията си – много непринуден, много истински. Извика Миро с “Хайде приятелю, къде си – ела тука!”, двамата се прегръщахте на сцената, изпяхте “химна на вашата любов” – “В едно огледало”. Не се ли страхуваше, че пак ще плъзнат гей приказки за вас?

- Че те не са спирали. Ама само за него ли?! Ами, аз имам много “любовници” – къде ги оставяш Любо, Руши, Камен Воденичаров?!  Аз съм доволен, че поне всичките са ВИП-персони, а не някакви “обикновени любовници”. Изобщо съм много щастлив от това, че ме нарекоха гей. Само да не изкараш някакво такова заглавие!

- Очевидно схващаш това като някакъв пиар...

- Ами, да ти кажа, свикнах. В началото се ядосвах, пък после взех да се забавлявам. Даже, за да ядосам едни хора, един път се изцепих на висок глас: “Аз съм щастлив, че ме смятат за гей! По-добре гей, отколкото простак!” Е, има контекст тая история, но няма значение. Добре че не ме чуха дядо и баба, че щяха да го схванат буквално. Те, като хора от по-старото поколение и влюбени във внука си, не могат да приемат каквато и да е нападка по мой адрес в тая посока. Често успокоявам баба си: “Бабче, като си известен, е така, трябва да свикваш!”

- А защо според теб тръгват такива приказки за хубавите мъже у нас?

- Ами то не е само у нас така. Като забележат някакво приятелство камерите – не те питат ти за какво си приказваш с тоя човек, а веднага търсят сензация. Няма значение, каквото искат да приказват – аз вече не обръщам внимание.



- А с жените как е работата?

- Ами, аз съм ти разказвал историята с Дора, дъщерята на Миглена Ангелова. След нея съм имал много сексуални контакти с жени, но те са нищо, ако няма любов. Пишат за мене, че “нищо че съм гей”, имам и любовници-жени – напр. Даниела Арнаут, Емануела и др. Въпросът не е какво се пише, а дали е така наистина. А истината е, че си лягам с жени, но връзка – постоянна и дълбока, каквато я искам, нямам.



- Споделяте ли си с Миро приятелски? Скоро ще бъде на “Евровизия”...

- Ами, да ти кажа честно, не мисля, че това са песните. От петте най-много ми харесва неговата, естествено, но и тя не съответства напълно на възможностите му. Защото Миро е много голям изпълнител. Няма съмнение поне в това, че никой друг не може да му съперничи, за да представи страната на “Евровизия”. Но дали това са песните, няма какво да си кривя душата – не мисля, че са те.

- Шушука се, че Миро имал дете – знаеш ли нещо по въпроса?

- Не, не ми е споделял такова нещо.

- Ти получи голяма подкрепа от Виктор Касъмов – “Ара мюзик”...

- Да, нямам думи да се отблагодаря на този човек.



- А ти, когато се обърна към фолка, защо не избра “Пайнер”?

- Никога не съм разсъждавал за “Пайнер” и не сбърках – по този начин ти отговарям.

- Алфредо Торес ли те научи така добре да танцуваш?

- Да, той е страхотен наистина. И балетът “Денс академи” – също. Благодаря им.

- Имаше доста хубави момичета в тоя балет... А пък сред публиката бая девойки ти припяваха – знаеха текстовете и на “С близалка в ръка”, и на “Модел на греха”...

- В тази връзка да ти кажа нещо смешно и любопитно. Ти видя колко хора ме засипаха с букети и искаха автографи в коридора. Чакаха ме много хора. И накрая вече, когато почнаха да се разотиват, седи едно момиченце – на 13-14 години най-много, дойде при мене, взе да ме прегръща и ми разказва, че пътувала от Монтана, за да ме види на живо, не казала на родителите си – те, като разбрали, взели да й крещят по телефона, а вече било късно, нямало къде да отиде да спи, пари нямала и т.н. Разправя ми ги всички тия работи и ти не знаеш как да реагираш. То дете още. И си ги разправя някак наивно, с поглед в земята...

- Е, може и да не е било толкова наивно и невинно това “прокурорско” дете, ами да е искало да спи до теб, че даже и с теб... Ти какво направи?

- Ами, в чудо се видях, да ти кажа. Чудех се какво да правя. Накрая я качих в едно такси – айде на автогарата, в един хотел – платих й хотела и я оставих да спи. Не знам дали точно това са й били очакванията, но до края само мълчеше свенливо. А аз се прибрах в апартамента на дядо и баба – там спах снощи. /смях – б.а./

- Чувала съм да казваш, че си гузен за смъртта на майка си?

- Тя изпадна в страшна депресия накрая. Беше безсилна да се справи сама – да я преодолее. Ракът я събори не само физически – тя психически рухна. Сломи я болестта. Все се връщам назад към онези покъртителни картини на края й и си мисля, че не направих достатъчно да й дам от моята сила. И се питам, знаеше ли поне колко много съм я обичал винаги. И дали знае колко ми липсва сега!...

- Кога почина тя?

- Точно преди две години. Преди промоцията все се канех да отида на гроба й в “Малашевци” и все не намирах сили. Сега си карам турнето, бях на ски – да използвам последните дни на зимата. Но където и да съм, колкото и да ми е весело, не мога да се избавя от това чувство за вина, което съм си вменил сам – за майка ми – че не направих всичко!...

Едно интервю на Еми Мариянска