Дивата и красива Ралица Кирилова от приключенското шоу "Сарвъйвър" даде специално интервю за , където разкрива подробности за живота си след оцеляването във Филипините, за голите си снимки, за новото си гадже... Бившата фоторепортерка си спомни и за някои от опасните си папарашки подвизи.

- Какво се случва с теб, Ралица?

- Да се случва, да се случва, какво да се случва /смях/  Търся нещо да намеря работа, добре платена, разбира се.

- За 10 - 20 хиляди на месец.

- Е... Това в България не може да се случи никога. Трябва обаче наистина да е добра работата, станала съм по-капризна.

- Много готини снимки си правиш напоследък...

- Съвсем случайно се видяхме с Жоро Неделчев веднъж, той ме убеди да се снимам в списание FHM, нa което е главен редактор. Абсолютно за първи път правeх по-разголена фотосесия. Снима ме наскоро и бившата ми колежка Васила Андреева за "Труд".

- Снимала си като фотограф, как е да се разголиш като модел?

- Много е различно, много. Просто е огромна разликата. Преди, като съм снимала, съм казвала на модела: "Успокой се, няма нищо страшно, мен ме няма...". А аз бях пред обектива като сковано магаре. Поне в началото.

- Има ли еротична тръпка при такива снимки...

- Разбира се, че има такъв момент. Всяко начало е винаги една тръпка.

- До там, че да се възбудиш ?

- Еее, не, не. Чак до там не съм стигала. На първата сесия не можах да се отпусна. Снимките бяха в една боксова зала. Докато позирам гледам едно момче и едно момиче се боксират. Момчето нещо се загледа в мен и такъв й изпраска на момичето , че я събори на земята. Нормално е да се разсее... Мен не ме интересуваше кой е в залата. Важното беше снимките да станат добри.

- Искаш ли пак да се снимаш?

- Не знам дали пак бих се снимала разголена. Аз имам комплекс за тялото си и трудно бих си позволила пак да се снимам. Може би, ако сваля няколко килограма. Нали се снимах. Правим сделка. Снимам се още веднъж, но после пак да си стана фотограф.

- Свалят ли те още по-яко след "Сървайвър"?

- По принцип в социалната мрежа е лудница от покана за приятелства. На ден получавам най-малко 20-30. Докато течеше "Сървайвър" бяха много повече".

- Благодаря ти, че ме одобри.

- /Смях/ Абе, за теб дълго мислих.

- Неприлични предложения получаваш ли?

-В мрежата, да, но веднага ги игнорирам, в живота не. Знаеш, че не съм такъв човек, че имам остър поглед, че не говоря много с хората. Явно се плашат.

Никой не е посмял да ти каже на живо, че иска да те ч*ка? Айде, бе?

- Не, не, заклевам се. На теб щях да ти кажа.

- С другите сървайвъри виждате ли се?

- Често се виждахме, но откакто свърши предаването не се виждаме много. Добре, че е Facebook, за да поддържаме контакт. Нормално е. Реално, всички, които сме участвали, сме много различни един от друг, пътищата ни няма как да се съберат.

- Кажи за гаджето....

- Имам гадже. Ура. Ние с него се познаваме отпреди "Сървайвър" , но се загаджихме след това. През август съвсем случайно се засякохме на улицата. Той дори не знаеше, че съм участвала в шоуто.

- Как се казва?

- Не може!

- Няма не може. Поне малко име

- Георги се казва...

- Да не е победителят в "Сървайвър". Хванах те.

- 5 минутен гръмотевичен смях Не, разбира се. От пет месеца сме заедно, разбираме се много добре, но още се опознаваме. Постоянно сме заедно.

- Липсва ли ти "Сървайвър"?

- Ужасно ми липсва.

- Кое по-точно?

- Това да станеш сутринта, да си вземеш кокосовия орех, да си го обелиш, да си го изядеш с кеф. Липсва ти това да се събудиш сутрин до океана, да си целия в пясък, да ходиш на игри, да се ядосваш, адреналинът, емоцията, гладът, мизерията...

- По-екстремните неща влекат ли те още?

- Където има енергия, където има адреналин... Там съм

- А фоторепортерската работа...?

- Не, не ми липсва, въобще даже, но фотографията си е и мое хоби. Обичам да си снимам от време на време. Във вестника си бил навсякъде. Какво ли не си снимал и видял?

- Какво помниш най-ясно от работата си в "Нощен Труд" като фоторепортер?

- Първото нещо... е първият ден. 26-ти юли 2000 г. Ходихме по плажовете да снимаме спасителки, голи, полуголи. И нощните дежурства. По улиците, от колата, тайното снимане, явното снимане , бандити, полицаи... Тайното снимане, така че никой да не разбере , че си снимал, е голяма тръпка. Това също е доза адреналин. Всъщност това беше чарът на "Нощния Труд", когато аз работех. Ходех и по боеве, по убийства, където никога не си добре дошъл, да не говорим , ако си фотограф.

- Не те ли плашеше това?

- Напротив. Нали ти казах, щом е адреналин, давай го.

- Чувствала ли си се застрашена?

- Един единствен път, но тогава бях наистина много изплашена. Трепереха ми краката. Бяхме отишли по сигнал , че е гръмнала газова бутилка. Оказа се, че в склада, където е гръмнала, са се правили разни други работи. Тогава си сложих негатива в сутиена. Затвориха ни и казаха:

"Сега ще ви разбием, ще ви убием." Оказа се, че там има дрога. Ужким било пекарна... Казах си, ако ще се мре, да се мре ... Накрая дойде полиция. Полицаите ме накараха да извадя негатива, филмчето да извадя. Аз обаче вече тайничко бях заредила друг. Извадих новия, показах го: "Ето осветен е."

Дойдоха и пожарникари, които си пиха кафенце с тия дето ни заплашваха. Аз ги питам : "Как може да пиете кафе с тия. Каква е тая държава? Накрая полицаите казаха : "Айде, кой от където е".

автор: Славчо Буземски

снимка: Васила Андреева