Благодарна съм на Нешка Робева, вече нямаме какво да делим, загърбва старите вражди абсолютната световна шампионка. Бианка Панова е неколкократна световна шампионка по художествена гимнастика. Преди седмици тя извоюва поредната си „титла" - Кралица на бала в „Денсинг старс 2". Пред репортер на вестник „ШОУ" русата амбиция изля душата си в едно от най-откровените интервюта, които е давала. „Златното момиче" разкри как всъщност е попаднала при Нешка Робева, защо си е изпатила толкова много от нея и дали е успяла да й прости... 

Също така сподели скрити до момента подробности за любовната си история с физиотерапевта Чавдар Нинов, заради когото навремето в художествената ни гимнастика избухна огромен скандал, тъй като тогава той все още бе семеен и с малко дете. В момента Бианка Панова живее на Иберийския полуостров заедно с Чавдар и с двете им деца Стивън и Ричард.

- Бианка, вие участвахте в танцовото шоу "Денсинг старс 2" и победихте. Доказахте ли на някого нещо с тази напълно заслужена победа?

- „Денсинг старс 2" беше пътуване към самата мен. Не влязох в този формат, за да победя. Никога не ми е минавало и през ум. Не бе целта ми! Най-трогната бях от зрителския вот!

- Престижът на художествената ни гимнастика в момента е доста уронен. Защо стана така?

- Не се занимавам с художествена гимнастика от 2001 г. Напуснах я, отвратена от съдийските машинации, които обезсмислят труда на треньори и гимнастички. Има недостиг от български специалисти - всеотдайни на родната ни художествена гимнастика. И за това не можем да виним никого. Просто времената са други...

- Какво е отношението ви в момента към Нешка Робева? Вие бяхте едно от момичетата, които, както сама се изразявате, пострадаха най-много от нейните методи...

- Уважавам Нешка. От позиция на годините се опитвам да я разбера и съм й благодарна. И тя го знае! Жълтата преса се опитва да припечелва нещичко на гърба на „славното ни минало", но това са абсолютни измислици и съжалявам, че хората ги четат и им вярват!

- Как всъщност попаднахте при Нешка?

- Видя ме на една тренировка за 2 минути и каза да дойда, за да опитам. На следващия ден бях в залата. Всъщност всичко стана много случайно. В спортната гимнастика ме отхвърлиха, защото нямам сила. Отидох в художествената в ЦСКА, където ме обявиха за неперспективна. Започнах в Детска експериментална спортна школа просто за удоволствие, но винаги се класирах последна.

След това кандидатствах за ансамбъл. Не ме приеха нито там, нито в балетното училище. На майка ми й прави чест, че не се е отказала, защото преживявах дълбоко тези неща, плачех. Накрая отсякох: „Голям боклук съм, щом не ме искат никъде." Моята треньорка обаче реши да ме покаже на Нешка, която готвеше националния отбор в същата зала. Тя ме видя и взе решението за секунди. Даде ми шанс на 14 години, за което съм й страшно благодарна.

- Доколкото знам, през 1988 г. на олимпийските игри в Сеул поради малшанс вие изпуснахте бухалката си, след което Нешка Робева ви обвини едва ли не, че сте го направила нарочно, за да я провалите - нея и кариерата й в България. Какъв е коментарът ви за този случай?

- Това е минало. Такива бяха времената. Имаше много хора около нея, които не ни бяха доброжелатели. И това е съвсем нормално - интересите за Олимпиадата бяха големи, а в спорт като нашия винаги си е имало интриги. След случката с бухалката заради целия натиск върху мен и напрежението започнах да се подготвям сама, при абсолютен саботаж отвсякъде.

Най-парадоксалното беше, че играех само по шест часа на ден, защото нямах възможност да ползвам друга зала. И вместо 16 часа на ден с мъки и болки, само с шест часа на ден, с желание и любов, успях да взема три златни медала на световното в Сараево '90. След това ми отнеха състезателните права. Но всичко това е вече отдавна минало за мен. Колкото до Нешка, може би под влияние на стреса, се е подвела от чуждо мнение. Но сега това е без значение. Важното е, че нямаме какво повече да делим. Всичко е казано, изяснено и осмислено.

- Бианка, вие винаги сте била невероятно откровен човек. Чувала съм, че когато се е разразил скандалът между вас и Нешка Робева през онази 1988 г., тя е била вбесена и от факта, че между вас и лекаря на отбора д-р Чавдар Нинов е прехвръкнала любовна искра, а всъщност той тогава е бил семеен. Какво всъщност се случи? Знам, че историята ви с него е достойна за холивудски филм...

- Да, той имаше кабинет в ЛС, към който бяха диспансеризирани много предолимпийски спортни отбори. Още онези времена си бе един истински „магьосник" в медицината и помагаше на много спортисти. Сродните души се откриват на подсъзнателно ниво, без дори да осъзнават защо. Така стана и при нас. Предполагам, че не му е било трудно - аз бях само на 18 г. и го „зяпах" с отворена уста.

Той беше с 10 години по-голям, невероятно красив и всички в залата бяха влюбени в него. Разказваше ми толкова интересни неща... Имах буйна руса коса и това силно го е впечатлило. Както и невероятният ми шаг (разгъването на краката). Като млад той е бил каратист и има силно развито чувство за красота и мащабност. Играела ли съм, гледал само мен от всички гимнастички заради силата в краката. Беше много дълбока и силна любов, която се запази и досега. Преминали сме през всякакви ситуации заедно и знаем, че можем да разчитаме един на друг. Доказа се и в „Денсинг старс 2", където трябваше да направим роднински танц. Въпреки че беше твърде зает, а и това не е неговото амплоа - не можа да ми откаже. Така се сбъдна една утопия - винаги съм си мечтала да танцувам с него! Явно просто е трябвало да изчакам само някакви си 20-ина годинки...

- С какво всъщност ви привлече той, как ви спечели?

- Изключително ерудиран човек. И най-важното - духовно развит. Винаги имаме теми за разговор, а ако в даден момент мълчим - то дори и тишината е приятна, когато сме заедно.

- Ваша близка приятелка навремето е прочела тайно личния ви дневник, в който сте описвала увлечението си, а впоследствие и любовта към д-р Чавдар Нинов. От нея ли разбраха и останалите за вашата връзка?

- Като всеки тийнейджър водех дневник, в който бях описала тази първа любов. Тетрадката стоеше до леглото ми на стадион „Герена". Когато съм слязла да тренирам, най-добрата ми приятелка, с която деляхме стая, прочела дневника. Така се разбра, че имаме нещо повече от терапия. Зарекох се повече да не пиша и доскоро не го бях правила. Жалко, защото имах дарба.

- А как реагираха родителите ви? Все пак разликата във възрастта ви и тогавашната ситуация в живота на Чавдар вероятно е предизвикала гневни коментари...

- Да, проблемът с Чавдар беше разликата във възрастта и това, че имаше жена и дете. Родителите ми не искаха да съм причина за разбито семейство. А всичко всъщност бе толкова чисто и искрено. Спомням си, че ме държаха много стриктно като затворник заради това. Писмата от феновете се отваряха. Обаждаха ли ми се по телефона, казваха: „Бианка тренира и в момента не може да говори". Чувствах се като затворник. В мислите ми слънцето залязваше и изгряваше с този човек... Нашето наистина бе като в холивудски филм.

- А как се справихте с ролята на майка само на 20 години, защото, когато сте се събрали с Чавдар Нинов, той е имал 4-годишно момченце Стивън?

- Ха, никак! Бях всичко друго - сестричка, приятелче, леля..., но не и майка. Всъщност учех се. Истината е, че със Стивън изобщо не съм имала каквито и да било проблеми. Беше много тихо и спокойно дете. А и винаги съм имала помощник - златното майче. Спомням си куриозна случка в Италия: отивам да го записвам в гимназията, а директорът пита: „Това сестра ти ли е?"

- По-късно родихте и свое собствено детенце - Ричард. Тежка ли беше бременността ви?

- Бременността ми бе много лека. Работех до последно. Когато бях в 4-тия месец, участвах в гимнастическа демонстрация, никой не разбра, че съм бременна, докато не им казах. Няма да забравя изумените им лица! Не можеха да повярват. Ричард се роди в Антверпен и е детето, което съм си мечтала да имам. Буен, непослушен, опасно интелигентен и с истинско чувство за чест и достойнство. Много ме радва, дори и с белите, които върши!

- А къде живеете с д-р Нинов и двете деца в момента, имате ли си собствен дом?

- Живеем на прекрасно място. На 700 м от морето в южната част на Иберийския полуостров. Толкова е чисто, спокойно, подредено... та чак дразнещо! Никой не бърза за никъде, никой не е изнервен, всеки ти се усмихва и те поздравява дори и да не те познава. Карам автомобила си с 60 км/ч и съм най-бързата кола по улиците.

- А защо напуснахте гимнастиката?

- След като мина Световното с големите овации, дойде Олимпиадата с големия срив (Бианка остава 4-а в Сеул '88 - б. а.) и напуснах гимнастиката. Станах Madam Nobody (Госпожа Никоя - бел. ред.), ходех на лекции в НСА и не исках да чувам за спорт. Първата ми работа, след като разхлабиха кръга около мен, беше да звънна на Чавдар. Когато се видяхме, бях с 20 кг повече, изглеждах като търкаляща се топка.

Ала този човек повярва в мен: „Не можеш да излезеш така от спорта." Седем месеца ме увещаваше да се върна. А да се готвиш без клуб и треньор по онова време беше немислимо. Чавдар ми стана треньор, лекар и бодигард... Всичко беше за наша сметка. Тренирахме сами в зала „София", където нямаше килим, но имаше бълхи и беше студено. За месец свалих 15 кг само с фитнес, атлетика и системата на Чавдар - слагаше ми игли в ушите за регулиране на метаболизма и намаляване на апетита. Висока съм 165 см и стигнах 43 кг. На първото контролно за Световното в Сараево '89 станах първа.

- А как започна вашата треньорска кариера? Човек трябва да е наистина много силен и издръжлив психически, за да преодолее толкова много болка и да продължи да се занимава с гимнастика, въпреки всичко и всички.

- А, започна съвсем нормално. Поканиха ме като треньор в италианския клуб „Пол Коменсе", град Комо. Тогава Чавдар работеше във футболния отбор Милан, лекуваше президента му Силвио Берлускони и всички звезди. Бяха в 3-та група „С" (най-слабата), но след 6 месеца успяхме да влезем в група „А". След което дойде поканата от италианската федерация за подготовка на националния отбор за девойки. После 10 години работих в Белгия. От 1994 до 2001 г. всички белгийски шампионки за девойки и жени бяха мои гимнастички. Работех с голямо удоволствие и посвещение. Родителите и децата ми вярваха и обичаха, и резултатите не закъсняха. Беше хубав креативен период на израстване.

- Как успяхте да тренирате своите собствени състезателки без насилие, при положение, че не сте имала такъв пример в България?

- Дойде от само себе си. Никога не съм правила на друг човек нещо, което не искам на мен да ми се прави. Понеже имах лошия пример и си казах: "Не по този начин!".

- Разбрах, че любимият ви филм е... "Роки"? Защо - той не е ли прекалено мъжки, прекалено агресивен?

- Намирам сюжета за много реален. Даже виждам собствената си съдба в него. Бях втори или трети клас, когато мама ме заведе да го гледам, и помня, че много плаках. Често се случва след голям успех да загубиш всичко. Важното е да останеш верен на себе си, суровите обстоятелства около теб да не те направят груб, лош и мразещ, да не те променят. А когато се наложи - винаги да имаш силата да кажеш „ДА". С две думи - за да си голям, трябва да имаш голяма душа!

източник: "Шоу"/ Анелия Попова