Звездите
"2012" - блокбъстър или поредната американска боза?
20 ноември 2009 | 13:50
Оказва се, че светът няма да си отиде със скимтене, а с кралицата на всички експлозии, и то по-скоро,...
Оказва се, че светът няма да си отиде със скимтене, а с кралицата на всички експлозии, и то по-скоро, отколкото си мислите: настъпи ли декември 2012 г., с всички ни е свършено. Разполагате с краткото време от три години да си стегнете куфарите и да се сбогувате.
В случай, че сте пропуснали рекламата за филма, "2012" черпи вдъхновение от факта, че календарите на древните маи свършват на датата 21 декември 2012 г., което мнозина интерпретират като знак, че маите са "видяли", че на тази дата ще настъпи краят на човечеството.
Разбира се, имайки предвид, че лентата е в ръцете на режисьора Роланд Емерих ("След утрешния ден", "Годзила", "Денят на независимостта"), не е трудно да предположим как ще се развият събитията - ще има гигантски взривове и доста хора ще загинат в опитите си да избягат. Ами да, най-общо казано, филмът е същинско бедствие.
"2012" е уникален филм за жанр, който не предполага наличие на злодеи и на спасители на бедните хорица по земята. Ролята на "лошия" се пада на слънцето, на абсурдното основание, че "слънчевите изригвания" изстрелват "неутрони", които някак си успяват да "мутират" и затварят планетата ни в "нещо като микровълнова фурна", което "топи земната кора".
Както скоро научаваме, нищо не може да се направи по въпроса. Нашите герои просто са оставени да броят дните до настъпването на ада, по-точно, когато земната мантия ще се разтопи и ще започне да се размята около земята като непослушен кичур коса. Познайте какво ще се случи после.
Но филм, в който да се разказва просто за разпадането на земята, не върши работа, така че Емерих представя историята през погледа на Джексън Къртис (Джон Кюсак), бездарен писател и разведен баща, който е толкова объркан, че би прехвърил двете си деца през телена ограда, за да ги сложи на сухо и легло в лагер за бежанци, което е толкова нагрято от микровълновата дейност, че от него излиза пара.
Както и да е, федералните власти, предвождани от благородния учен Ейдриън Хелмсли (Чиуетел Еджиофор), за късмет отвеждат семейството на сигурно място, където едно побъркано хипи (Уди Харелсън) им подсказва какво се случва наоколо: светът свършва и само избраниците ще потеглят към спасението с някакъв кораб, а той притежава карта на мястото, където са скрити тези кораби.
Това, което следва, е добрият стар филм за бедствия и катастрофи, в който светът се разпада, а Къртис и компания непрекъснато успяват да се измъкнат на косъм от сигурна гибел - пеш, с лимузина, с каравана или със самолет, те през цялото време пътуват към онова, което би могло да се окаже тяхното спасение. А за каква гибел става дума!
Трябва да му се признае на Емерих - когато светът наистина свършва, едва ли ще изглежда толкова грандиозно, колкото го показват компютрите на режисьора. Калифорния се стопява и потъва в океана. Хаваите също са напълно разтопени. Планините експлодират. Наоколо избухват облаци от прах все едно са взривени милиони атомни бомби.
Нито една световна забележителност не е пощадена. Сикстинската капела рухва върху тълпите богомолци. Самолетоносач, подет от вълна цунами, отнася Белия дом, докато президентът (Дани Глоувър - умно!) се оглежда. И нито един герой не е пощаден. По-добре не се привързвайте към персонажи над 15-годишна възраст в този филм. Емерих се е посветил на избиването на актьорския състав в мащаби, които на моменти са шокиращи. Родителите да го имат предвид!
А останалите могат да са сигурни, че това е един забележително глупав филм, на който могат да си хрускат пуканки. И все пак, трябва да се признае, че от бомбастичните ефекти направо ще ви побият тръпки.
Емерих се е старал да вложи оптимални количества реализъм (Калифорния дори си има губернатор), за да не отиде твърде далеч със сензационните си ефекти. Тази стратегия наистина работи, придавайки поне малко човешки облик на събитията, както и карайки зрителя да се чуди дали киносалонът е обезопасен в случай на земетресение.
В края на краищата, обаче, "2012" е твърде очевидно преувеличен и е трудно да се препоръча за гледане. Толкова е дълъг (с цял допълнителен час) и ни залива с толкова много стереотипи, че накрая ще се молим по-скоро да настъпи края на света, за да можем най-после да излезем от салона, за да отидем до тоалетната.
Коментари