Още преди да излезе книгата на хартия, журналистката публикува части от нея, с които предизвика шокиращи реакции. Мнозина се усъмниха, че романа й е автобиографичен, макар сюжета да разглежда съдбата на две жени, белязани от поглъщащата ума и тялото алкохолна зависимост. Мира никога досега не е говорила да има такива проблеми.

Това е една пределно болезнена и реалистична книга за упадъка на ценностите, духовната празнота и отчуждението, до които води пристрастяването. Но същевременно нейната мисия е да предупреди и да даде гласност колко трудна е борбата с този проблем както от човешка гледна точка, така и на институционално ниво. „Роман като болка, като рана, като белег. Като спасение“ разказва анотацията на корицата. Алкохолизмът е зависимост, от която страда не само конкретният човек, но въвлича във водовъртеж и неговите близки.

За да напише този роман, Мира Добрева се позовава на действителни случаи, проучва немалко специализирана литература, посещава здравни заведения за хора, страдащи от зависимости. Покрай работата по ръкописа провежда консултации със специалисти като д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатрична болница „Св. Йоан Рилски“, а за редакторската работа намира съмишленик от страна на писателя Владимир Зарев.