Ивайло Захариев разказва как се ражда любовта в неговото сърце, как е разбрал, че тя приключва и по какво разпознава бъдещата си половинка. „Навлязох в протестантство, защото имах търсене, копнеж да разбера кой съм. Не задължително в протестантството, но в християнството намерих тези отговори… С първата ми съпруга Миряна се запознахме, когато помагахме на наркозависими. Беше една група за взаимопомощ, в която си помагахме, тъй като дрогата оставя човек без приятели“ – сподели Ивайло Захариев.

Той не смята, че плътското въздържание преди брака е пречка за доброто развитие на взаимоотношенията по-късно. „Да, първата ни целувка бе пред олтара, но това бе част от нашия избор. Не мисля, че това е било пречка. Колкото до грешките – и аз не мога да си отговоря къде бяха. Имаше отчуждение, опитах се да направя нещо, но като че ли не срещнах такава готовност от другата страна“ – поясни актьорът.

По това време децата им са на 5 и 6 години. Двамата решават да се разделят за известно време, но впоследствие става ясно, че няма да е за кратко. „Това бе най-трудният момент в живота ми. Имах нужда от време да изстрадам болката. Тогава снимах сериал, в който героят ми преживяваше нещо подобно. Като че ли работата ми помогна в този период. Приятелите също ми помогнаха“ – призна Ивайло Захариев.

Когато среща Станислава Славчева, му е трудно да си признае, че е влюбен. „Една приятелка ми отвори очите. Каза ми, че се държа като влюбен. Бях се затворил, но го преодолях. После заживяването заедно със Стани беше труден процес, но рискувахме и смятам, че печелим всеки ден“ – сподели актьорът, който отвори жилището си за камерата на „Животът по действителен случай“.