„Има човек до мен, който ме прави безкрайно щастлив. Човек, който ме зарежда и когото обичам. Казвам „Обичам те“ всеки ден многократно, защото утре може да е късно“, признава певецът. Той обаче крие своята любов далеч от любопитните очи, защото личният му живот не интересува никого.

Много се дразни на въпроси дали съжалява, че не е създал деца на 60 години защото има прекрасно семейство. „Нито съм сирак, нито съм подхвърлено дете. Имам чудесно семейство, имам прекрасни племенник и племенница“, споделя изпълнителят на „Черно й бяло“.. Най-тежкият момент в живота му е загубата на майка му, която си отиде от този свят от рак преди седем години. „Опитвам се да го приема, но това е много трудно.

Този човек за мен беше всичко. Липсва ми, защото знам, че не мога да я срещна и да я прегърна“, не крие болката си певецът. Оттогава преди всеки свой концерт той говори мислено с майка си с думите:Майко, пея за теб и за всички души, които ще ме слушат от оня свят.

„Приживе тя винаги идваше на моите изяви и беше много щастлива, а преди това винаги се притесняваше. Тя живееше моя живот. Най-ценният урок от нея е да бъда такъв, какъвто съм. Да не се променям, да отстоявам себе си на всяка цена, без разбира се, да преча на другите“, обяснява Георги Христов, който живее в голяма къща. Денят му започва с чаша кафе и упражнения за тонус, с уреди и скачане на въже. Признава, че преди е имал проблеми с килограмите. В къщата му има и сауна, в която прекарва по половин час на ден. Там освен, че чисти токсините и се зарежда с енергия за деня, обича да чете, да пише текстове и да ги разучава. Харесва кънтежа на будоара си и там често изпълнява новите си песни за първи път.

Разкрива, че няма никакви корекции на лицето си, защото много го е страх. Не прави и нищо специално за гласа си преди концерт. Точно обратното пие алкохол с много лед, както и леденостудена сода, от хладилника. Затова смята, че има най-дресираният глас у нас. „Колкото повече робуваш на нещо, толкова то става по-нежно и склонно към заболяване. Никога не съм го жалил и съм викал, и съм крещял, и съм пял с голям глас. Не съм можел да приказвам - изляза на сцената, гласът е там. Не знам дали се притеснявам преди изява. Това е много странно усещане.

Аз преди концерт умирам.На всеки концерт умирам - без значение къде, пред колко хора. Който ми каже, че не се притеснява, преди да излезе, значи си е сбъркал професията и трябва да приключи моментално с нея. В мига, в който обаче стъпяна сцената, на първата секунда, всичко отпада и аз забравям за напрежението“, споделя звездата. Той не обича да е сам преди концерт и да се съсредоточава.

Точно обратното -събира се с най-близките си и разказва смешни вицове само и само да не мисли какво ще му се случи след малко. Сред най-близките му приятели сред колегите е Нели Рангелова, която нарича „сестра ми“, особено след като и двамата загубиха майките си по едно и също време. Има обаче и колеги, които той презира. „Допускал съм много греши, но се уча от тях, а от някои дори не се и уча и ги повтарям многократно. Както искам да ми прощават тези грешки, така искам и мога и да прощавам, но не го правя до безкрайност. Аз прощавам един път. И после забравям, че тези хора съществуват. Аз не мога да мразя, аз презирам. Омразата е чувство.. Има хора, които презирам, и в моята гилдия има няколко такива“, категоричен е Георги Христов.