Той казва, че говори не само като артист, но и като човек, който се е сблъскал с невидимите стени на система, изградена върху връзки, услуги и фалшиви награди. Корупционният модел, който описва – на принципа "услуга за услуга", компрометира не само качеството на музиката, но и възможността на младите таланти да пробият честно в бранша. В интервюто Киров прави ясна разликата между реално присъствие на сцена и изкуствено създаден имидж чрез спонсори, манипулирани ротации и празни награди. За него стойността на един артист се измерва не в броя на завъртанията по радиото, а в броя на продадените билети и пълната зала пред него.

С директност той вдига завесата над теми, които рядко се обсъждат за българския шоубизнес и назовава нещата такива, каквито са според него: система, пропита от корупционни практики, фалшиви геройства и празни зали, прикрити зад бляскави заглавия. „Аз ще пея без пари на вашето парти, а вие ще ми въртите песента по радиото“, така описва той един от най-баналните, но и най-разрушителни механизми на тази индустрия.

В интервюто пред Мон Дьо Киров поставя важен въпрос: защо артисти, които уж пълнят зали в София, не могат да съберат и сто души в провинцията? Защо в малките клубове, където би трябвало да кипи живот, няма публика? Отговорът според него е прост: не се казва истината. „Ехо, ехо, Любо Киров продава билети и прави концерти“, казва той, без спонсори, без „магазини, банки и свинеферми“ Всичко е реално, платено от хора, които идват заради музиката, не заради рекламата. Това е пазарният принцип, в който вярва – ако си добър, хората ще дойдат. Ако си искрен, ще те следват.

Киров също поставя под съмнение и критериите за това кой е "най-добър изпълнител на годината". Онзи, който има най-много завъртания? Или онзи, който реално събира хора пред себе си и ги кара да пеят с него? Отговорът според него е ясен – и той е на живо, на сцената, там, където не можеш да излъжеш никого. „Кой е най-добър изпълнител на годината? Този, който е решил, че е направил много хубава музика, с някаква компания около себе си или онзи, който е събрал хора пред себе си?”

„Нямам време да ви изслушвам глупостите.“ В свят, в който всеки се стреми да бъде харесан, Любо избира да бъде честен. Не крие, че има хора, които дълги години са се хранили от неговите идеи, изпреварвайки го чрез подмолни действия. Нарича ги с истинските им имена – „лъжци“ и „крадци“.„Дръжте се по-прилично, защото сме 4-5 човека. Уважавайте успеха. В България музикалната сцена е малка – всички се познават”, категоричен е изпълнителят.

„Ето нещо, което много ме дразни в последно време. Слух се пуска, че Любо почна да говори само за пари. Аз говоря за продадени билети, което означава успех на дадения изпълнител. Аз не говоря за пари. За пари говорят тези, които раздават билетите, за да се правят на това, което не са”, категоричен е той.