Известният продуцент, музикант и съосновател на „София Мюзик Ентърпрайс“ направи поредица от неочаквани и сензационни признания в подкаста на актьора и влогър Стефан Попов – Чефо. В откровен разговор, Ризов разкри дългогодишната си и близка връзка с покойния подземен бос Жоро Илиев, както и за опасни ситуации, в които се е озовавал покрай бизнес и лични взаимоотношения.

„Запознахме се в дома на Соня Васи в Лос Анджелис,“ споделя Ризов. По думите му, още в първите срещи е възникнала близост между двете двойки – Жоро и Мая Илиеви и той с водещата Наталия Симеонова. „Мая веднага се сприятели с Наталия, а аз – с Жоро.“ През 1999 г., когато Денис и Наталия решават да сключат брак, техни кумове стават именно Жоро и Мая Илиеви. Това е само началото на едно дългогодишно приятелство.

„Жоро си купи къща в нашия комплекс „Маунтин Вю Вилидж“ в Панчарево. Гостувахме си по празници, рождени и именни дни. Често гледах американски футбол, а Жоро идваше да ми прави компания,“ разказва Ризов. В един от най-шокиращите моменти от интервюто, той признава: „Аз дори отървах затвора заради него!“ Според думите му, всичко започнало, когато богат българин, недоволен от отказа им да доведат Джей Ло, Марая Кери или Майкъл Джексън за частно парти, решил да си направи конкурентна продуцентска фирма и ги натопил с помощта на свои връзки във властта. „В един ден ченгета влязоха в офиса, сложиха ни белезници и ни прибраха. Жоро Илиев се обади на някакви хора и ни пуснаха бързо.“

Ризов разказа и за репресиите, които търпи още преди 1989 г. „Задържали са ме за дълга коса, къси панталони и значка на Van Halen. Иззеха ми я след малко бой.“ Дори сватбата му с Наталия Симеонова преминала в неочаквана обстановка: „Оженихме се в районното управление!“

През 1992 г., докато се занимавал с търговия на техника, Ризов попаднал в конфликт със силови структури в Русия. „Пратих самолет на „Аерофлот“, пълен със Sony техника. Не ми платиха. Наложи се да се срещна с руските мафии – дагестанската, устинската и солнцевската.“ Той признава, че изходът е бил на косъм. „Слава Богу, оттогава не съм стъпвал в Москва.“