Публикацията разкрива не само неизлекувана болка, но и ясно изразен упрек към покойния ѝ партньор, с когото животът ѝ се преобърна завинаги:

„Само след 4 дни … цели 9 години без теб. Смесени чувства бушуват в мен, защото ти избра умишлено! Моя любим дом, в който да сложиш край на живота си, и край на моя… Дълго за обяснение, дори невъзможно… Подреди ме добре! Почивай в Мир, ще се разбереме там някой ден… Не постъпи честно и знам че гледаш от високо и се хилиш как добре ме подреди!“

Силните думи хвърлят нова светлина върху начина, по който Анита гледа на събитията – като на целенасочено действие от страна на Николай, което е довело до рухването на живота ѝ.

За трагедията от 2016 г.

На 14 август 2016 г., в дома на Анита Мейзер във Варна, беше открит мъртъв 40-годишният ѝ съпруг – културистът Николай Димов. Обстоятелствата около смъртта му предизвикаха огромен обществен интерес. Първоначалната информация сочеше, че Николай е загинал от удушаване със „свински опашки“ – пластмасови стяжки, които, по думите на Анита, той сам поискал да бъдат поставени, за да демонстрира сила. Мейзер твърдеше, че не е подозирала какво може да се случи, а след трагедията е била в шок и паника. По-късно обаче обвиненията срещу нея се променят, а поведението ѝ след инцидента – включително опит за подкуп на полицай и унищожаване на доказателства – предизвикаха силно обществено недоверие. Тя беше осъдена и прекара време в затвора.

Нови нюанси в старата драма

Публикацията от последните дни е сред малкото, в които Анита публично говори за случилото се – и то с тон на обвинение към Николай, че не само е сложил край на своя живот, но е разрушил и нейния. „…ти избра умишлено моя любим дом, в който да сложиш край на живота си…“ „…знам, че гледаш от високо и се хилиш как добре ме подреди…“ Тези думи сочат, че за нея случилото се не е просто нещастен случай, а действие с тежки последици, оставило я самотна, обвита в съмнение, вина и обществено заклеймяване.

Девет години след трагедията, раните очевидно не са заздравели. За обществото Анита Мейзер остава противоречива фигура – между образа на жертва на обстоятелствата и на жена, замесена в неясен и мрачен инцидент. Но думите ѝ от тази седмица показват едно: тя живее не само със спомените, но и с въпроси без отговор – и с упрек, отправен не към съда, а към самия мъртъв.