След осем години, прекарани в САЩ, изпълнителката отново е у дома и подготвя нов фолклорен албум, чиято премиера се очаква през следващата година. Теодора, известна както с попфолк, така и с фолклорните си изпълнения, има дълбоки музикални корени.

„Решението да се върнем не беше лесно, но сърцето ми винаги е било тук. Вярвам, че когато човек следва корените си, животът започва да му се подрежда.“

Още на шестгодишна възраст изпълнява първата си песен, а впоследствие завършва музикалното училище в Бургас. Професионалният ѝ път започва в ансамбъл "Странджа", където е приета като хористка. Съдбата обаче я отвежда далеч от България – заминава за Америка, заедно с любовта на живота си, и се посвещава изцяло на семейството. През този период музиката остава на заден план, но не и в сърцето ѝ.

Преди три години Теодора и семейството ѝ решават да се върнат обратно в родината. Завръщането ѝ вдъхновява нов творчески подем – тя започва отново да работи активно по свои музикални проекти, като умело съчетава попфолк звученето с автентични фолклорни елементи. Феновете ѝ с нетърпение очакват новия ѝ албум, в който тя обещава да върне към живот забравени български песни, както и да представи авторски композиции, вдъхновени от родопския и тракийския фолклор.

„Чужбина ми даде много – най-вече спокойствие и време за семейството, но нищо не може да замени усещането да се събудиш в родината си. Да чуеш българската реч, да усетиш ритъма на народната песен – това е част от мен, която никога не съм загубила.“

Теодора не крие вълнението си от новото начало: „Чувствам се отново на своето място. България е моят дом, а музиката – моето призвание“, споделя тя. Очаква се албумът ѝ да излезе в началото на следващата година и вече предизвиква интерес както сред дългогодишните ѝ почитатели, така и сред нова публика, търсеща връзка с корените си чрез съвременно звучене. „Сега искам да дам нещо обратно – на хората, на публиката, на България. Албумът, по който работя, е не просто музика, а благодарност. Песни, които носят памет, емоция и надежда“, казва още тя.

„Музиката ме чакаше. Дори в Америка често пеех фолклорни песни за себе си и дъщеря ми. Те ме държаха близо до България – като невидима нишка, която винаги ме дърпаше обратно.“