След новината за смъртта му, множество творци изразиха уважението и благодарността си към него, и особено силни бяха думите на Скарлет Йохансон.

Йохансон сподели, че е била само 11 години, когато Редфорд я избира за филма The Horse Whisperer (1998), в който той участва и режисира. Това беше един от първите й големи филмови проекти, които полагат основите на нейната актьорска кариера.

Робърт Редфорд и Скарлет Йохансон във филма „Повелителят на конете“.

Йохансон изтъква, че Редфорд е подхождал към ролята на наставник с изключително търпение и грижа. Той отделял време преди всяка сцена, за да обясни на младата актриса „всичките стъпки“ – какво се е случило с нейната героиня до момента, какви са емоциите й към конкретната сцена, как всичко това се вписва в историята.

Според Йохансон, Редфорд е създавал на снимачната площадка атмосфера, която е „спокойна и ценна; място, където актьорите могат да правят открития“. Тя говори за него като за човек, който е „топъл, дружелюбен и мил“.

Йохансон признава, че от него е научила „какво може да бъде актьорството“ — не просто да си пред камера, а как да вложиш вътрешност, внимание, как да се случват нещата истински.

Освен личното влияние върху нея, тя също подчертава и по-широката роля на Редфорд — учредяването на Sundance Institute и фестивалът Sundance, които предоставят пространство и възможности за нови творци и филми, които често нямат друга платформа.

„Bob, благодаря ти за вярата в мен и за твоята благодат и напътствие. Ти вдъхнови толкова много артисти, включително мен, да отидат по-дълбоко, да останат в момента, да търсят творческите граници и да изследват още — и за това сме вечно благодарни.“

Робърт Редфорд бе не само актьор с изключителна кариера, но и ментор, вдъхновител и защитник на киното като изкуство — за много, сред които и за Скарлет Йохансон, оставяйки траен отпечатък.

Други известни личности и техните tributes

Джейн Фонда сподели, че „не може да спре да плаче“, когато е научила, че Редфорд е починал. Описва го като „прекрасен човек във всеки смисъл“ и казва, че той е символ на Америка, за която „трябва да продължаваме да се борим.“ "Той революционизира независимото кино и ни накара да се потопим в толкова много филми. Днес съм много тъжна. Плаках цяла сутрин. Но за щастие мога да си спомня толкова много радостни, изпълнени със смях моменти, когато неговите шеги ме разсмиваха", написа още актрисата. "Исках да го видя през последните няколко месеца, за да се уверя, че сме добре, но не го направих достатъчно скоро. Научих си урока. Когато хората са на нашата възраст, края на 80-те, не чакайте!", сподели с тъга Фонда.

Мерил Стрийп говори за загубата с думите: „Един от лъвовете е отишъл“ („One of the lions has passed“). Спомена го като „прекрасен приятел“ и добавя „Rest in peace, my lovely friend.“

Барбара Стрейзънд сподели спомени от снимките на The Way We Were, като казва, че всеки ден на снимачната площадка е бил „вълнуващ, интензивен и чиста радост.“ Тя говори и за съвместната им връзка — и на екрана, и извън него — като силен и ценен опит. "Бяхме такива противоположности: той беше от света на конете; аз бях алергична към тях! И все пак, продължавахме да се опитваме да научим повече един за друг, точно както героите във филма", пише Стрейзънд. "Боб беше харизматичен, интелигентен, интензивен, винаги интересен – и един от най-добрите актьори", категорична е още тя. Спомня си и за последния път, когато го вижда по време на обяд. "Обсъдихме изкуство и решихме да си изпратим първите си рисунки", разказва Барбара и заключава: "Той беше единствен по рода си и съм толкова благодарна, че имах възможността да работя с него."

Дъстин Хофман в спомените си казва, че „работата с Редфорд в All The President’s Men беше едно от най-великите преживявания“ в кариерата му. Описва го като човек, чиято доброта, която излъчва в ролите му, е била истинска.

Леонардо ди Каприо го почита заради усилията му в опазването на околната среда — пише, че ангажиментът му със природата е бил безусловен и вдъхновяващ.

Джулиан Мур каза, че Робърт Редфорд е бил първата филмова звезда, която тя истински е обожавала; публикува снимка с него от Sundance и казва, че за нея е било трудно да се държи нормално в негово присъствие, толкова голямо е било въздействието му.

Колман Доминго сподели: „С любов и възхищение. Благодаря ти, господин Редфорд, за твоето вече трайно въздействие. Ще се усеща от поколения.“

Елизабет Макгавърн си спомни как Редфорд й е дал първата възможност в Ordinary People, и че още тогава е поставил високи стандарти и е показал загриженост — например се съобразявал с нейния статус като студентка, за да й позволи да учи.