Георги Тошев срещу Венета Райкова: Тя имаше шанс, но не го разбра

„Радвам се, че bTV – медията, в която прекарах над 20 години – взе правилното решение за предаването Преди обед. Зрителите заслужават добро съдържание, поднесено от хора, които се ползват с доверие“, коментира Тошев в интервю за Дойче Веле България.

Той припомни, че е напуснал телевизията именно заради несъгласието си с посоката, в която се променяло съдържанието на предаването. „Когато си тръгнах от bTV заради това, телевизията не реагира. Тя избра другата страна в този дебат“, обясни той.

На въпроса какъв е бил спорът, бившият продуцент уточни: „Много е просто – дебатът не беше между Георги Тошев и Венета Райкова. Аз не познавах тази жена лично, въпреки че от 30 години е в този бизнес. Тя имаше шанс, работейки с мен и с екипа, да се издигне на ново ниво като телевизионен водещ. Но времената са други – днешната телевизия изисква различни стандарти. Ако ги познаваше, можеше да се развие като друг тип водещ.“

В интервюто Тошев разкрива още, че преди години е организирал кастинга за вечерното шоу на bTV – позиция, която по-късно зае Николаос Цитиридис. Сред кандидатите тогава бил и покойният журналист Милен Цветков.

„Бях ангажиран да търся заместник на Слави Трифонов преди избора на Цитиридис. Аз направих кастинга, но впоследствие бях елегантно отстранен. Казах, че на това място трябва да стои фигура с ясно изразена политическа позиция. Гордея се и съм благодарен, че моят приятел Милен Цветков – човек, който трудно ходеше на кастинги – се съгласи да се яви. Но, струва ми се, се уплашиха от неговата биография“, споделя Тошев.

По думите му, веднага се намерили хора, които внушили на ръководството на телевизията, че Милен Цветков може да създаде проблеми. „Такива хора обикновено казват: ‘Той е неконтролируем.’ Но, за разлика от госпожа Райкова, Милен беше ‘неконтролируем’ само по линия на своите журналистически стандарти“, допълва Тошев.

„Милен Цветков знаеше какво говори и как да провокира, без да прекрачва границата – нещо, което днес е все по-рядко. Големият проблем на българската журналистика е автоцензурата. Познавам изключителни колеги, които ми казват: ‘Защо сега? Това само ще ми донесе неприятности.’ И това са хора, които вече са имали проблеми“, заключава журналистът.