Но както се разкри, под блясъка и прожекторите тя носи нещо много по-интимно: страх, уязвимост и нужда да се крие зад сцената.

На първото си шоу в Лас Вегас долавяме немалка доза честност и откровеност. Аланис сподели пред феновете: „Трябва да призная, че имам голям страх“ – каза тя, макар отвън да изглеждала спокойна и уверена, вътре в себе си усещането било друго: силно вълнение, нерви. Тя признава, че през годините често се е крила на сцената — зад китари, зад членовете на бандата, зад звука, осветлението, дори зад косата си. Първото шоу включи 30 песни — това е голям обем, особено когато си вътре в емоционалното натоварване.

Аланис говори и за това, което я движи зад сцената: Тя се идентифицира като високо чувствителен човек (Highly Sensitive Person, HSP) — артист, който усеща дълбоко, често интровертен, който може да бъде засегнат от емоциите и настроенията на сцената.

Морисет изрази загриженост, че в много среди на властта липсва истинска емпатия. Хоби, наречено „нормализиране“ на черти като социопатия, патологичен нарцисизъм, според нея, е нещо, което трябва да бъде преодоляно.

Една от нейните цели е да подкрепя именно хората като нея — чувствителните, емпатичните, които понякога са пренебрегвани — да заемат лидершип позиции, където могат да променят културата и отношението към разбиране и уязвимост.

Това, което разкрива Аланис, говори за нещо, с което много артисти и творци се сблъскват, но което рядко се обсъжда на сцена. Вътрешна борба между публичния образ и личната уязвимост. Дори когато си свикнал с прожекторите, вътрешното напрежение, страхът, натискът са реални. Изкуството като терапия и откриване, а не просто шоу. Когато изпълнителят споделя, преживява, изправя се пред страх, това прави преживяването по-реално за публиката. Разговорът за ментално здраве и чувствителност — теми, които стават все по-нормални в публичното пространство, но все още се срещат, особено сред големите изпълнители, с известна стигма.

Резиденството на Аланис Морисет в Лас Вегас е повече от серия концерти. То е израз на лична честност, изправяне пред страхове, желание за контакт и емпатия. Феновете ще видят не само кадри, светлини и голяма продукция, но и човек, който се разкрива, който носи своите рани, уязвимости и сила едновременно. И може би това е именно това, което прави изживяването толкова уникално — не перфектността, а човешката истинност.