Даниел Пеев-Дънди призна в новият епизод на “Капките Podcast” с типичното си чувство за хумор и за едно неочаквано предимство в професията. “Когато бях дебел, нямах конкуренция. Всички търсят дебели актьори с брада, а има дефицит”. Реклами, филми, международни продукции - в този период работата за него не спира. Но с промяната идва и нова реалност: “Сега отслабнах и конкуренцията е жестока”. И макар да звучи като шега, той признава нещо съвсем честно: “Като бях дебел, бях по-щастлив”. Дънди е категоричен, че за него актьорската професия не е нещо, от което може да се откаже.

“Никога няма да се откажа от актьорлъка - от киното и театъра. Винаги съм знаел, че артистизмът ще е част от целия ми живот и той ме храни”. Но има и друга сила, която го движи напред: “Музиката е моята страст и се опитвам да се развивам и там за удоволствие”.

Историите от студентските години звучат като нещо средно между комедия и филм на ужасите. Живот в Студентски град, пълен с приятели, лудории и много хаос. “Подпалвали сме общежитието с парти грил, спали сме в асансьора и сме заливали портиерката с 40 литра вода”. Днес той се смее на всичко това, но тогава реалността е била друга: “Мечтата ми на 20 години беше да имам собствена пералня”. Сред най-неочакваните истории, които Дънди разказва без филтър, е тази за неговия учител Стефан Данаилов. След премиерно представление той му подарява… стол. При това счупен.