В новия епизод на подкаста Храмът на историите пред Мариян Станков - Мон Дьо певецът Вениамин прави едно от най-личните си и откровени признания досега – страхът от бедност, останал дълбоко вкоренен в него още от детството.

Той разказва за израстването си в тежки финансови условия в бургаския квартал Крайморие, където липсата на средства често е означавала и липса на храна. Спомените му от онези години са болезнено ярки, но и определящи за човека, в който се е превърнал. „Много често нямахме пари какво да сложим на масата“, споделя той.

Един от най-силните му спомени е среща с непозната жена на улицата, която му подарява картоф, след като разбира, че семейството му гладува. За малкия Вениамин този жест се превръща в символ на надежда. „Това беше толкова щастлив момент за мен“, казва той. Още на шестгодишна възраст започва сам да търси начин да се справя – продава вещи на автобусна спирка, за да си купи храна. Тази ранна борба за оцеляване оформя у него усещане за несигурност, което го съпътства и до днес.

Макар да не определя детството си като травматично в пълния смисъл, страхът от липса на средства остава трайно заложен в съзнанието му. В тийнейджърските си години животът му е белязан от нови тежки удари – загубата на близки хора, сред които вуйчо му, както и баба и дядо му. Особено болезнена остава темата за убийството на вуйчо му, което той описва като „изключително хладнокръвно“. „До ден днешен не мога да си обясня защо Бог го допусна“, признава певецът.

След тези трагедии Вениамин поема отговорността да бъде опора за семейството си, докато баща му е в чужбина, а майка му преминава през тежък период. „Трябваше да бъда главата на семейството“, казва той.

Натрупаното напрежение обаче дава отражение върху психиката му. Години по-късно той започва да страда от паник атаки, които постепенно се засилват. „Започна с чувство за нереалност, после стана всекидневно – на всеки два-три часа“, разказва Вениамин. Състоянието му налага лечение и прием на медикаменти в продължение на шест месеца.

Лейди Би: Изневерих на единствената си любов

Той признава, че преживените травми влияят и върху способността му да изгражда близки отношения. „По-скоро ме е страх да обичам“, споделя той. Въпреки всичко, музиката се превръща в негово спасение – особено в периодите, когато се чувства изолиран и неразбран, включително в училище, където често е бил обект на подигравки.

„Музиката ме спаси в моментите, в които бях пренебрегван“, казва изпълнителят. Новият му албум е естествено продължение на този вътрешен път – търсене на идентичност, истина и автентичност. „Този албум е моето търсене на автентичното аз“, обяснява той. Особено място в проекта заема песента „Феникс“, която символизира прераждането и новото начало след съмненията и трудностите. Вярата също играе централна роля в живота му и в неговото творчество. „Искам напълно да служа на Бог и да говоря чрез музиката си“, казва Вениамин.