В емоционален текст по повод кончината на Любен Дилов, бившият генерален директор на БНТ Емил Кошлуков не просто отдаде почит на своя дългогодишен приятел и съмишленик, но и нарисува портрет на цяло поколение, чиито представители постепенно си отиват, оставяйки след себе си спомени, идеи и история.

Още в началото Кошлуков прави важна уговорка – че говоренето за смъртта на известни личности често се превръща в демонстрация на собственото его на оцелелите. Именно затова той се стреми да избегне фалша и показността. Вместо да постави себе си в центъра на разказа, той се опитва да съхрани паметта за човека, когото е познавал отблизо.

"Един американски комик казваше, че да държиш речи по повод смъртта на някой известен човек е все едно сватбен фотограф да си прави селфита, вместо да снима булката. В скръбта ни е позволена малко суета, наричаме я траур, но да се перчиш, изправен върху капака на ковчега е отвратително. И затова винаги внимавам, когато си отиде известен познат, да не прозвуча и аз така, дано не изглежда по този начин. Обаче си отиваме, това поколение дето бяхме студентите тогава, и паметта изчезва, подменя се, а не бива, част от историята е. С Любо се запознахме тогава, направихме Куку заедно, той беше от страна на Комсомола, ние от независимите студентски дружества и Писарев ни даде един час в БНТ, да правим независимо студентско предаване. И то стана, ние пък станахме приятели, през годините сме се събирали, карали, работили, купонясвали, затова мога да кажа - замина си един от нас, близък наш, ярка фигура. Мишката си замина, Любо го няма вече, тази година е тъжна година. Просто седя и си мисля как изтича животът, вероятно трябва човек да седне и да събере спомените за Любо, както Кеворк все обича да казва - пиши, трябва да остане след теб. След Любо ще остане много, какво ли не е писал, снимал, правил, помагал, добър човек беше. Помня как си говорихме, когато Христо Сираков почина, как се спомняхме безобразните истории и приключения със смях и скрита нежност, а днес ще си спомняме неговите, ще се греем на огъня на спомените, който топли, но и изгаря.Сбогом, няма да те забравим!", написа Емил във Фейсбук.

Спомените му връщат читателя към началото на прехода и студентските години, когато заедно с Любен Дилов участват в създаването на емблематичното предаване „Ку-ку“. По думите на Кошлуков тогавашните политически и обществени различия не са попречили на изграждането на приятелство, което е продължило десетилетия. В неговия разказ Дилов не е просто обществена фигура, сценарист или писател, а човек от близкия кръг – приятел, с когото са работили, спорили, празнували и споделяли важни моменти от живота си.

Особено силно звучи признанието: „Замина си един от нас“. В тези няколко думи се съдържа не само личната болка от загубата, но и осъзнаването, че времето на едно поколение постепенно отминава. Кошлуков говори за паметта като за нещо крехко, което лесно може да бъде подменено или забравено, ако не бъде записано и съхранено.

Текстът му е и размисъл за смисъла на оставеното след нас. Спомняйки си думите на Кеворк Кеворкян, че човек трябва да пише, за да остане нещо след него, Кошлуков подчертава, че след Любен Дилов остава много – книги, сценарии, телевизионни проекти, обществени каузи и човешки истории. Но отвъд професионалните успехи най-важният спомен е този за добрия човек, готов да помага и да споделя живота си с приятелите.

В края на своето послание Емил Кошлуков не търси патетика. Неговото „Сбогом, няма да те забравим!“ звучи искрено и човешки. То е сбогуване не само с един приятел, но и с част от собствената му младост, с общите приключения и с времето, което вече не може да бъде върнато. Именно затова думите му се открояват сред множеството публични реакции – защото не са просто възпоменание, а свидетелство за приятелство, памет и уважение. А това са нещата, които остават дълго след като човек си е отишъл.

Поклонението пред Любен Дилов-син ще се състои днес от 15:00 часа в столичния храм „Св. София“, където близки, приятели, колеги и почитатели ще могат да си вземат последно сбогом с него.