Поетесата Гергина Дворецка публично обвини авторката Мария Илиева, която е и заместник-председател на Общинския съвет в Стрелча, че е използвала нейна творба без разрешение.

По думите на Дворецка, при представянето на новата стихосбирка на Илиева „Губя се в спомени, намирам се в тишина“ във Facebook е било публикувано стихотворение, което според нея представлява почти изцяло преработена версия на емблематичното й произведение „Понякога е обич да си тръгнеш“.

Авторката подчертава, че оригиналното стихотворение е написано още през 1976 година и тогава е публикувано под моминската й фамилия Иванова. Две години по-късно то става заглавие на първата й стихосбирка, а през следващите десетилетия намира място в още няколко нейни поетични книги, превръщайки се в една от най-разпознаваемите й творби.

През 1996 г. композиторът Стефан Маринов създава песента „Понякога“ по тези стихове, а изпълнението на Тони Димитрова се превръща в един от най-обичаните й хитове, който и днес присъства в концертния й репертоар.

Дворецка твърди, че е сигнализирала ръководството на Съюза на българските писатели за случая, но до момента не е получила официална реакция. От своя страна прессекретарят на организацията Анжела Димчева коментира, че ако поетесата счита, че правата й са нарушени, следва да защити интересите си по съдебен ред.

Поетесата е категорична, че според нея промените в текста не могат да превърнат чуждо произведение в оригинално. Тя определя случилото се като посегателство върху авторския труд и заявява, че разполага с всички доказателства за създаването и публикуването на стихотворението десетилетия преди появата на спорната творба.

Темата предизвика и реакция от поетесата Маргарита Петкова, която остро осъди подобни практики. По думите й плагиатството е сериозен проблем в литературните среди и въпреки че законът предвижда защита на авторските права, подобни случаи рядко стигат до съд. Тя изрази мнение, че присвояването на чужди текстове е признак на творческа безпомощност и настоя подобни нарушения да не бъдат подминавани с безразличие. Към момента Мария Илиева не е представила публична позиция по отправените обвинения.

Оригиналът

Понякога е обич да си тръгнеш

от хората, които са ти близки.

Оставяш настрана венеца трънен

и заминаваш тихо, без въздишки.

И знаеш, че след теб не ще затичат,

макар за миг да ги е заболяло.

Излишна е фалшивата трагичност

в една отдавна търсена раздяла.

А има нещо тъжно – да съзнаваш,

когато доброволно си отиваш,

че хората, които тук остават,

без теб ще бъдат малко по-щастливи...

Копието

Да си тръгнеш

понякога е обич –

тихо, кротко,

без въздишка!

Без излишни думи

и грациозност,

без обиди и трагичност!

Да си тръгнеш –

понякога е болка...

Изгаря, разрушава, довършва!

Да си тръгнеш,

но да осъзнаеш,

че без теб ще бъдат

по-щастливи