Певицата разказа за последните им дни заедно, за песента, която той ѝ е оставил, и за усещането, че с неговото отсъствие е изгубила и част от собствената си същност.

Единственият сън след раздялата

Най-силният момент в разговора е споменът за съня, който Нешкова вижда няколко дни след смъртта на Икономов. Тя признава, че всяка вечер си лягала с надеждата да го види отново, но това се случило само веднъж.

„Той влезе в коридора и с поглед ми показа, че ми оставя ключовете. Неговата връзка ключове на шкафа. Посочи ги и си тръгна.“

За певицата този сън останал като символично послание и последен жест от човека, с когото е споделила десетилетия от живота си.

Последната песен носела скрито послание

В деня, в който си отива, Кирил Икономов прекарва часове в домашното им студио. Работел по нова песен за Мая – музиката, текстът и цялостната идея били негови. Творбата все още не е завършена, но когато я слушала след смъртта му, певицата осъзнала нещо, което преди не е забелязвала. „Разбрах, че той просто ми се е изповядал чрез тази песен“, признава певицата.

Думите придобили съвсем различен смисъл след загубата, а песента се превърнала в най-ценния спомен, който композиторът ѝ е оставил.Последните им мигове били съвсем обикновениНешкова си спомня с болезнена яснота последния ден, без да подозира, че това ще бъдат последните им часове заедно. Всеки път, когато слизала в студиото, го прегръщала в гръб и го целувала по темето – малък ритуал, превърнал се в част от ежедневието им. „Така бяхме – прегръщах го, облегната на раменете му, и го целувах по темето.“

Тя признава, че не е имало истинско сбогуване. Икономов се оплакал единствено, че го боли стомахът, а тя не е предположила, че се случва нещо сериозно.

Любовта не започнала като в романтичен филм

Певицата разкрива и любопитни подробности за началото на връзката им. Двамата се познавали още от Консерваторията, а след като тя се присъединила към „Оркестър Благоевград“ през 1978 г., отношенията им постепенно се променили.

По думите ѝ първо ги е сближило професионалното уважение, а чувствата са дошли по-късно. „Не беше любов от пръв поглед, поне от моя страна“, казва Мая. Тя си спомня с усмивка, че Икономов често я „задявал“, както се е казвало тогава, но истинското възхищение към него се появило, когато опознала характера му. „Той се отказа от себе си, за да бъда аз“, отсича тя.

Нешкова е категорична, че тайната на дългия им съвместен живот се крие в отношението на композитора към нея. По думите ѝ той постепенно оставил настрана собствените си изпълнителски амбиции и насочил цялата си енергия към нейната кариера. „Той спря да свири, спря да има лични амбиции. Посвети всичките си сили на това аз да бъда“, разяснява изпълнителката. Именно тази отдаденост тя определя като най-голямото доказателство за любовта му.Животът след загубата.

Певицата не крие, че след смъртта на Икономов е преминала през тежки етапи на скръбта. Имало моменти, в които е питала защо Бог ѝ е отнел най-близкия човек, но с времето гневът постепенно отстъпил място на благодарността. „Казвах: ‘Защо ми го взе?’, а после си казах: ‘Благодарна съм, че го имах толкова години’“, споделя Мая. Тя признава, че все още не знае дали някога ще успее да бъде същият човек.

Най-много ми липсва усмивката му

Днес най-тежка за Нешкова е липсата на малките неща – погледът, усмивката и присъствието на човека, който я е гледал с любов в продължение на десетилетия.„Най-много ми липсва да ми се усмихне. Да ме погледне с онази любов. Душата му – това ми липсва най-много“, споделя Мая. Тя е убедена, че е загубила не само съпруга си, но и голяма част от себе си като артист. Желанието, с което години наред е излизала на сцената, вече не е същото, а усмивката идва много по-трудно.