След англоезичния The Room Next Door Педро Алмодовар се завръща към испанския език с филм, който на пръв поглед изглежда като поредната история за любов, раздяла и загуба, но постепенно се оказва нещо много по-лично. „Горчива Коледа“ (Amarga Navidad) е филм за самия процес на създаване на филм – и за опасната граница между това да разказваш живота и да го използваш като материал.

В центъра е Елза – режисьор на реклами, която след смъртта на майка си се хвърля още по-настойчиво в работата. След здравословна криза тя решава да замине за Лансароте с приятелката си Патрисия. Паралелно с тази история се развива друга – тази на сценарист и режисьор, който превръща собствения си живот и хората около себе си в материал за сценарий. Постепенно двете линии се оказват свързани по начин, който превръща филма в своеобразно огледало на самия Алмодовар.

В ролите са Барабара Лени, Леонардо Сбараля, Айтана Санчес-Хихон, Виктория Луенго, Патрик Криадо, Милена Смит, Ким Гутиерес, а сред познатите лица от вселената на Алмодовар е и Роси де Палма. Музиката отново е на дългогодишния му сътрудник Алберто Иглесиас.

По-малко „Пепи, Луси, Бом“, повече „Болка и слава“

„Горчива Коледа“ е по-близо до късния, съзерцателен Алмодовар, отколкото до ексцентричните му ранни комедии. Филмът продължава посоката, която режисьорът следва от Pain and Glory насам – все по-откровено да изследва собственото си минало, паметта, творческия процес и въпроса какво дължи един артист на хората, които превръща в герои.

И тук идва най-интересната идея: може ли един режисьор да използва живота на близките си, без да ги предаде?

Филмът не просто задава този въпрос, а го превръща в собствен сюжетен механизъм. Героите създават произведения, в които използват истински хора, а самият Алмодовар сякаш признава, че прави същото. Така „Горчива Коледа“ се превръща едновременно в драма и в своеобразна самоиронична изповед на режисьора.

The Times например вижда във филма силна самоосъзнатост, хумор и продължение на автобиографичната линия от "Лошо възпитание" и "Болка и слава".

Мат Деймън: „Одисея“ е най-трудният филм, в който съм участвал

Какво казва критиката?

Отзивите са по-скоро положителни, но далеч не единодушни – и това всъщност прави филма особено интересен за артхаус публика. Към момента Bitter Christmas има 69/100 в Metacritic на база 16 професионални рецензии, като 75% от тях са положителни, а останалите са смесени.

Положителните оценки подчертават типичната за Алмодовар визуална прецизност, интелигентния хумор и способността му да превръща личната си история в универсална тема.

The Times дава 80/100, а критиката му определя филма като остроумен и силно самоосъзнат.

Variety го нарича своеобразен „среден“ Алмодовар – изключително добре режисиран, визуално изпипан и приятен, но не сред върховите му постижения.

От другата страна са критиците, които намират филма за прекалено затворен в себе си. Screen Daily например смята, че идеите са интересни, но емоционалното им въздействие не достига до зрителя достатъчно силно.

Има и по-сурови оценки – включително обвинения, че филмът е прекалено „самовлюбен“ и че неговата структура от история в история в история усложнява излишно разказа. Така че това не е филм, който критиката единодушно обявява за новия „Всичко за майка ми“. По-скоро е зрял, личен и донякъде експериментален Алмодовар, който вероятно ще раздели публиката.

Филмът беше включен в основния конкурс на фестивала в Кан през 2026 г. – поредното участие на Алмодовар в състезанието за „Златната палма“.