Дъщерята на Майкъл Джексън направи откровенията в подкаста „Call Her Daddy“, където говори не само за необичайните си отношения с майка си, но и за детството си, живота с баща си, загубата му, любовта и начина, по който се опитва да гледа на миналото си.

След развода между Майкъл Джексън и Деби Роу през 2000 г. пълните родителски права над Парис и брат ѝ Принс остават при легендарния певец. Роу постепенно остава извън ежедневието на децата, а Парис израства основно с баща си и баба си Катрин Джексън.

Днес Парис Джексън е по-близка с майка си.

Снимка: Getty Images / Guliver 

Самата Парис признава, че дълго време майка ѝ практически не е присъствала в представите ѝ за семейство. По-късно любопитството ѝ започва да се засилва и след смъртта на Майкъл през 2009 г. тя започва да търси повече информация за Деби.

Когато в крайна сметка се срещат, моментът далеч не е драматичният сблъсък, който човек би очаквал. Парис разказва, че просто слязла долу и видяла майка си в хола заедно с баба си. Поздравила я съвсем естествено с „Здравей, мамо“, а след това двете прекарали време заедно. Според Парис липсата на предварително изградени очаквания всъщност помогнала отношенията им да се развият по естествен начин.

Днес двете са много по-близки. Парис дори открива прилики между характерите им и отбелязва, че и двете са огнени зодии. За нея това е още един пример защо не трябва да влизаме в отношенията с предварително написан сценарий за това какво „трябва“ да се случи.

Детство зад маски и далеч от телевизора

В разговора Парис надниква и в доста необичайното си детство като дъщеря на един от най-известните хора на планетата.

Тя си спомня живота в имението Neverland, но подчертава, че атракционите там – увеселителните съоръжения, киното и животните – не са били създадени просто за забавление на децата на Майкъл. Идеята на баща ѝ била мястото да приема болни и деца в неравностойно положение.

Самата Парис обаче не е получавала всичко наготово. Тя разказва, че имало правила, домашни и задължения, а забавленията били своеобразна награда за добре свършената работа.

Телевизията също не била свободно достъпна. Като деца Парис и братята ѝ не можели просто да седнат пред екрана и да гледат каквото пожелаят. Телевизионни предавания и филми били разрешавани основно ако са образователни или ако децата са изпълнили задълженията си.

За да могат да излизат на обществени места без постоянен интерес от страна на фенове и фотографи, децата на Майкъл често носели маски. По този начин баща им се опитвал да им даде поне някакво усещане за нормално детство.

За баща си говори с особена нежност

Парис се връща и към спомените си за Майкъл, като го описва преди всичко като забавен и грижовен баща. Тя не крие, че славата му е била огромна част от живота им, но като дете не е разбирала напълно мащаба ѝ.

Това се променило, когато започнала да вижда реакциите на хората към баща си и огромните тълпи, които се събирали около него.

Парис говори и за един от най-тежките моменти в живота си – поклонението в памет на Майкъл през 2009 г., когато само на 11 години излиза на сцената и говори пред милиони хора. По думите ѝ решението да го направи било напълно спонтанно. Тя определя момента като нещо, което просто се е случило, без предварителен план.

Днес Парис признава, че дори не е гледала записа от собственото си изказване на церемонията.

„Не искам да живея с очаквания“

Една от по-интересните теми в разговора е начинът, по който Парис гледа на отношенията и разочарованията.

Тя говори за важността човек да не влиза във връзки с прекалено много очаквания към другия. Според нея именно очакванията могат да доведат до разочарование, а когато оставиш отношенията да се развиват естествено, шансът да откриеш нещо истинско е по-голям.

Тази философия тя свързва и с отношенията си с Деби Роу. Вместо да очаква от нея автоматично да бъде „майката“, която не е имала в детството си, Парис позволява на двете да изградят собствена връзка – вече като две възрастни жени.

Това вероятно е и една от най-любопитните части от разговора – Парис не представя историята си като класическа приказка за изгубената майка, която най-накрая се завръща. По-скоро става дума за две личности, които постепенно се опознават и намират място една за друга в живота си.

Любов, раздяла и лични граници

В подкаста Парис засяга и темата за романтичните отношения и раздялата. Тя говори за способността човек да разбере кога една връзка вече не му носи това, от което има нужда, и кога е време да продължи напред.

Разговорът докосва и до по-широката тема за излизането от ролята на жертва. Парис разсъждава върху това как загубата и тежките преживявания могат да се превърнат в част от идентичността на човек, но в даден момент идва отговорността да започнеш да се лекуваш и да не позволяваш на болката да определя целия ти живот.

Именно в това се оказва най-съществената нишка в разговора – не толкова историята за дъщерята на Майкъл Джексън, колкото тази на жена, която се опитва да изгради собствен живот извън огромната сянка на фамилията си.

Парис вече е на 28 години и има собствен път като музикант и актриса. А разговорът в „Call Her Daddy“ показва, че макар миналото ѝ да е всичко друго, но не и обикновено, тя все по-ясно се опитва да го приеме като част от себе си, вместо да му позволява да определя бъдещето ѝ.