През 2012 г. Антонина създава един от емблематичните си проекти „Да не се объркаме“ и с това не просто слага начало на един нов етап от развитието си като артист, става от малцината артисти, които се осмеляват да говорят за ЛГБТ общността в България.

„Сега всички говорят за това. Истанбулската конвенция скара политиците в парламента и предизвика широк дебат за третия пол. Всеки намери за свое задължение да се изкаже по темата и се изговориха, меко казано, доста глупости. През 2012 г. не беше много допустимо хора от ЛГБТ общността да стават част от музикални проекти. Те бяха запратени в тъмния ъгъл на медийната среда и предпочитахме да ги виждаме като фризьори, гримьори или стилисти, но никога в светлината на прожекторите. Никога не говорехме за техните проблеми и права, отнасяхме се с насмешка и неуважение…, а сега се уплашихме, че ще бутнат парламентарните устои на Републиката и ще повредят децата ни!“

Антонина е от малкото изпълнители в жанра, които не остават равнодушни за проблемите в обществото. Дръзкият й почерк се превръщат в нейна запазена марка през годините. „Да не се объркаме“ вади на показ онези страхове на обществото, актуални и сега.

„В България има трансполови хора. Те имат своите права, независимо какво мислят Светият синод или патриотичните организации в страната ни. Малко след снимките на клипа едно от момичетата беше нападнато на улицата. Бяха я пребили зверски, защото е мъж с перука. На практика няма никакво значение дали пребиват мен като жена или пребиват мъж, който всъщност е жена и не може да се защити по никакъв начин! И в двата случая това е насилие над жена! Мога да ви дам и друг адекватен пример. Ако една жена идентифицира себе си като мъж…, това значи ли че може да се бие с мъжете. Ако я нападнат на улицата и я пребият по кой закон ще я защитават?“

Българското общество е консервативно и в голяма степен благодарение на тези ценности е оцелявало. Ясните граници на половете и отношенията между тях са ни съхранили като народ. Спорния документ, разделил обществото ни, е повод да се замислим и за толерантността, и за приемането на различните, но в никакъв случай не означава да се отречем от традициите и изконните си ценности.

„Хората с различен социален пол са част от обществото ни. Време е да говорим за това по нормален начин. Една транссексуална жена има същите проблеми, каквито имам и аз. Недопустимо е да превръщаме това в политически брътвежи и да настройваме една група от хора срещу друга! Това е езикът на омразата! В нормалните общества, когато се появява дискусия за насилие, хората слагат хаштаг в социалните мрежи, за да изразят подкрепата си към пострадалите. Ние слагаме хаштаг пред „дупара“. А що се отнася до третия пол, ще ви кажа едно. За да оцелее една жена в динамиката на времето, й се налага да развива чисто мъжки качества. Затова смело мога да сложа хаштаг и да кажа: „Аз съм от третия пол!“