В последните дни на миналата година на сцената на театър "Сълза и смях" се състоя премиерата на авторския моноспектакъл на певеца Красимир Аврамов “Спомени”.

След софийска сцена спектакълът тръгва на турне в страната.Спектакълът е разиграван над тридесет пъти на американска земя, а на родна територия бе поставен едва за четвърти път.

Организаторите обаче обещаха, че това е едва стартът на цяло турне из страната ни, което започва още в началото на тази година.

Следващия град, който ще си "припомни" позабравеното напоследък изкуство на пантомимата, е Стара Загора.

“Виновник” за това е продуцентът на спектакъла Шериф Хоссни, който е роден именно там. Младежът от египетски произход забелязал големия потенциал на "Спомени" и решил да инвестира в него, без да се съобразява с трудните времена.

И така, междупразнично, моноспектакълът стана факт. Събитието обаче, не мина без няколко спънки.

Красимир Аврамов разказа, че на генералната репетиция, състояла се по-рано същия ден, част от реквизита липсвал.

"Цареше пълна лудница. Подреждайки декора на сцената, осъзнахме, че липсват няколко ключови елемента, без които не може да се разиграят етюдите. Не разполагахме с много време, за да се впуснем в издирване на оригиналите, затова ни се наложи да създадем нови, едва час преди публиката да е заела местата си в залата.

Екипът ми изхвърча от театъра, като всеки се опитваше да намери материали. В последната минута се рисуваха картини, коваха рамки и надуваха балони." Сцената била готова миг преди завесите да се вдигнат.

"Спомени" затвърди позициите си, като една от най-смешните и затрогващи постановки. Публиката, която нямаше и представа за препятствията на екипа от "Miles Production", се забавлява от сърце. Майсторски изиграната комедия от Красимир Аврамов и мим госта Стефан Изворов - Чочо, докосна сърцата на гостите и ги накара да се посмеят здравословно.

Освен планирания смях, присъстващите имаха и друг – случаен, повод да се посмеят. Изпълнявайки соло момента си, пианистът Ангел Николов, бе толкова увлечен в свирене, че не осъзна кога запалената свещ, стояща върху пианото, е паднала върху ръцете му. Публиката започна да го аплодира за това, че той дори и за миг не отдръпна пръсти от клавишите, въпреки покапалия сгорещен восък върху тях.