- Г-н Бачев, за рок мюзикъла “Площад Синева” репетирате в Пловдив. Всеки ден участвате и в “Шоуто на Слави”. Защо се занимавате с толкова неща?

- Това е реформата в действие. Човек, стига да си обича работата, ще работи, независимо на колко километра се намира едното от другото. В случая с Пловдив - там атмосферата е много добра, колегите са изключителни. А и ние не сме голяма държава. Би било обидно и пагубно да лишаваш някого от правото му на култура.

Имал съм предаване, след това пътувам до Пловдив. Tам репетирам до обяд, а след това обратно за София, където репетирам за “Шоуто на Слави”.

- Как ви търпят вкъщи?

- Жена ми се шегува, че е самотна майка. А дъщеря ми звъни по телефона и ми казва “Тате, липсваш ми. Прибери се”. Вчера я посрещнах от детската градина и беше много щастлива.

- Откога сте на този режим?

- За “Площад Синева” репетираме сегментирано от октомври. Всички актьори, както и техническият състав полагаме огромни усилия. Когато човек е мотивиран да направи нещо хубаво, е готов дори и да се клонира.

- Това е рок мюзикъл. Актьорите добри певци ли са?

- Това е по-сложно изкуство. То съдържа в себе си танц, хореография, актьорско майсторство, пеене. Едновременно с това се комбинират различни видове дишане. И за разлика от друго изкуство, където можеш да кажеш: “Ама аз това мога да го направя по друг начин”, в мюзикъла или го изпяваш, или не. Наистина винаги е имало едно предубеждение, че пеещ актьор в България няма.

А ако той пее, го прави фалшиво, но с чувство. В “Площад Синева” за пореден път показваме, че това не е така. На сцената сме 21 човека с 16 безжични микрофона, това е предизвикателство. Досега не ми е известно това да е правено в България. Ще се чуят уникални парчета, изсвирени на живо.

- И не пеете на плейбек?

- Не. Какъв е смисълът да се излагаш. Ние не можем да си го позволим. В ХХI век не може да продаваме субпродукт. Ние сме ново поколение. Когато играех в “Оркестър без име”, ме питаха и дали свирим на плейбек. Наистина звучи идеално.

- Колко килограма са партитурите?

- Този път не бяха на килограм, както се беше получило при “Коса”. Защото дойдоха готовите инструментали, изсвирени от “Диана Експрес”.

- Как се работи с музиканти? “Диана експрес” се качват на сцената с вас.

- Утре ще се видим за пръв път. Репетирахме отделно. Те няма да пеят, а само ще свирят. Имат отделна сцена, на която всички ще ги виждат.

- Събрани сте 21 актьори на една сцена. Каква е атмосферата?

- Чувствам се толкова приятно в тази актьорска среда. Защото по принцип в театъра все има някакви интриги, все някой на някого завижда. Тук ролите са изключително равностойни и това ни прави щастливи. И самият мюзикъл внушава, че Бог избягва да позволява на лошите неща да се случват.

- В “Площад Синева” сте неузнаваем.

- Да, гримът е дело на Митко Коклин. Казах му: “Мите, трябва да приличам на Гандаулф от “Властелинът на пръстените”. Направи го блестящо.

- По време на криза къде е по-лесно - в театъра или в телевизията?

- Не можем да ги сравняваме двете неща. Едното е медия и има един пазарен принцип, а театърът е изкуство. Той не може да се измерва така. Знам какво е и висок рейтинг благодарение на смазаната машина “Шоуто на Слави”. Знам какво е и да играеш в препълнени салони. Иначе за добрия театър няма криза.

- Как трябва да се гледа на театъра?

- Не можем да сравняваме например Мария Каварджикова от Народния театър, която играе на една и съща заплата с актриса от някой провинциален театър, която обаче излиза на сцената веднъж в месеца. Реформата в този смисъл има своята справедливост. Не може на7 млн. души да има 42 държавни театъра. Едно време политиката е била друга. Не е имало други средства за забавление, а и за пропаганда. Реформата има и положителни страни. Но тези, които крещят: “Вземат ни изкуството”, са повече от тези, които наистина правят изкуство.

- На 35 години сте, завършили сте мениджмънт на сценичните изкуства, ползвате чужди езици. Канили ли са ви от Министерството на културата да участвате в работна група по реформата?

- Ама сериозно ли ми задавате този въпрос? Разбира се, че не - знаят, че аз не мога да бъда изманипулиран. Те са си самодостатъчни.

- Има възход на българските сериали. Ще ви гледаме ли някъде?

- Много съм щастлив, че това се случва. За съжаление към днешна дата не участвам в нито един сериал, но вероятно това нещо ще се промени.

Моят продуцент е Слави Трифонов и всички си мислят, че той не ни пуска.

Но те просто не са се допитали и има една инерция в това отношение. Много е хубаво, че чрез сериалите младите актьори могат да бъдат забелязани. Навремето така са станали популярни Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и Георги Парцалев - от телевизионния театър в понеделник вечер. Вече се снима с качеството на киното. Техническите и сценарните екипи се захващат с тази нелека и нова ситуация. Защото един от последните успешни български сериали е сниман преди 20-30 години. Говоря за такива, от които улиците опустяват, когато се излъчват, както е със “Стъклен дом”. Последните серии ги гледах в интернет, защото втория сезон го даваха в понеделник от 20 ч, а тогава играех в актьорската вечер.

- Вкъщи налага ли се да играете?

- Не в този смисъл. Но понеже имам малка дъщеря - играя вълци или червени шапчици. И Александрина все ме поправя: “Тате, лисицата не говори така!”. А на мен в това време толкова ми се спи. Тя ми разпознава и гласа в някои от анимационните филми, които съм озвучавал. И ме пита: "Как така си даде гласа? А ти как говориш сега?".

- С майка й Милена сте заедно от много време, но нямате брак. Не вярвате ли в тази институция?

- На 2 май правим 10 години. Никога не съм имал цел да се оженя. Не мисля, че това би променило нещо в една или друга посока. Това няма да ме накара да заобичам някого повече. Няма да ме накара да бъда по-отговорен към децата си и спътницата си.

- Как изненадахте любимите си жени на 8 март?

- Купих на малката зюмбюли, а на Милена - рози. Но Александрина хареса повече розата и ми каза да подарим зюмбюлите на мама.

Източник: в. "24 часа"