Славчо Пеев е един от любимите родни актьори и режисьори. Роден е на 4 април 1939 г. в София. През 1964 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов", а актьорската му кариера включва над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма, измежду които любимите български филми - "Войната на таралежите", "Селянинът с колелото", "Баща ми бояджията", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Мисия Лондон".

Режисьорската му кариера е свързана също с театъра - стартира през 2006 г., когато Пеев поставя "Римска баня" от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. В момента колоритният актьор участва в благотворителното шоу на bTV "Великолепната шесторка".

Репортер на вестник "Женски Тайни" разговаря със Славчо Пеев, за да разбере какви тайни се крият зад кулисите на предаването - има ли уговорки или манипулация за голямата му страст - футбола, както и за познанството с Димитър Бербатов, пише blitz.bg.

- Стряскали ли са ви досега различните спекулации около шоуто – знаете, че в България в момента, в който се появи ново шоу в родния тв ефир, по традиция изникват редица съмнения от типа – има ли уговорки, има ли манипулация...?
- Спекулации съм чувал за много други неща, но много рядко за "Великолепната шесторка". Не мога да намеря думата, с която да изразя възмущението си, че наистина има хора, които могат и си мислят, че и с това шоу може да се спекулира. Не е възможно тези пари да отидат другаде. Това просто не е възможно и няма как да се случи. Този, който не вярва в искреността на това благотворително шоу, съди по себе си - явно самият той не би могъл да участва в подобно нещо безвъзмездно и не може да си представи, че някой друг би го направил чрез участието си. Съмненията в случая означават злоба, а не любов, а основното в това шоу е любовта.

- Има ли истина в това, че в началото на участието си в Шесторката сте имал условие успоредно с шоуто да водите някои от епизодите на „Господари на ефира”?
- Не, сега чувам за подобно нещо, въпреки че съм много пристрастен към „Господарите”. Водих една седмица с Анета Сотирова и бяхме в друг свят – безкрайно е приятно, остроумно, сатирично. Аз съм голям привърженик на сатирата – много се смях на осемте незаконно построени греди.

- Не мога да не ви попитам, след като участвате в благотворително шоу, какво отношение имате към благотворителността, по-специално към тази в България – допустима ли е мисълта, че благотворителността може да има цена?
- Аз съм за това да има една цел, много конкретна и с много точен отчет. Без медиите, и то най-големите, не може да има благотворителност, която да води към реални резултати и промяна на цяла една система.

- Кои са актьорите, които пълнят салона във вашия театър - вие сте директор на театъра в Дупница?
- Много нови и млади актьори има вече, ако кажа имена, ще пропусна някого със сигурност. Но има и няколко души от средното поколение, които са големи, великолепни артисти. Аз се радвам, че в театъра вече пети сезон се играе „Римска баня” и Веско Ранков, Раши, Христо Гърбов и другите пълнят залите.

- Коментирайки евентуалната реформа в театъра, веднъж бяхте споменал, че се дават много пари по шуробаджанашка линия. Какво точно имате предвид?
- Имам предвид това, че в театрите се шири следната практика - един човек минава с неуспешно представление през четири-пет театъра в рамките на един сезон. Тук не играе факторът успех! Това често се случва в провинцията. А тези пари могат да бъдат използвани за развиване на сцената. Трябва да има гастролиране на успешни театри в провинцията, говорил съм с Митко Рачков да гостува и в Дупница с „Вражалец”. Казах остри думи, които мога да повторя – половината директори в провинцията не стават за тази работа и това се знае от всички.

- Бяхте написали един некролог за Станислав Стратиев като писмо към автора...
- Ето какво гласеше той: “Станко, играят те по цял свят, наскоро в Лондон мина премиера на „Римска баня”, през пролетта играха „Сако от велур” в Ню Йорк, „Сакото” се игра и в Атина, аз направих „Римска баня” и в Никозия, в България и в София те играят в три театъра, и си на топа на публиката, така че, ние ли? Ние сме, както ти казваш, лека форма на тежка депресия.

- Покрай участието ви в шоуто спират ли ви повече хора по улиците и какво ви казват, когато ви видят?
- Страхотно е на улицата. Употребявам много обществен транспорт и постоянно разговарям с хората. Онзи ден тръгнахме с Тони на около 500 метра до НДК, всеки втори-трети минувач ме спираше, включително едно огромно семейство с деца. Реакцията на хората е много положителна. Всички много ни се радват.

- Кажете ми по няколко думи за останалите участници в “Шесторката”...
- Не мога да ги оценявам, но всички са страхотни. Певците са великолепни - особено моята партньорка е изключителна. Различни сме, но говорим един език – това е истината.

- Г-н Пеев, освен като един от любимците на родната публика, сте известен и като върл футболен запалянко и за да бъда по-точна – „локомотивец”. Дори знам, че сте бил известно време и официален говорител и PR на „железничарите” – как се стигна дотам?
- Първо, баща ми е голям български спортист и аз израснах с атлетиката, баскетбола, волейбола, футбола. Не му беше приятно, че станах привърженик на Локомотив /заради квартала/, защото баща ми беше сред основателите на Левски. В едно междувремие в “Локото” с Румен Горанов изиграхме важна роля Николай Гигов да стане президент на отбора.

През 1994 г. заминахме с Въргала за Световното да го отразяваме. Тогава Румен Горанов се обади и каза: “Искам ти да бъдеш лицето на Локомотив.” Тогава бях без постоянна работа, така че приех. Работих това 5 хубави години. Тогава разбрах нещо за журналистиката. Имах следния разговор с журналист: „Кажи нещо, какво има?” - „Няма нищо.” - „Не е възможно? Ще трябва да измисля нещо, защото главният ще ме върне.”

- Все още ли допускате, че сте лош кадем на Митко Бербатов? Преди време сте гледали мач между неговия „Манчестър Юнайтед” и „Арсенал”, явно „червените дяволи” са загубили и сте решил, че имате пръст в лошия късмет на Бербо и компания?!
- Няма такова нещо. Загубата беше миналата година. Бях поканен заедно с дъщеря си от Митко на стадиона на “Арсенал” и тогава “Юнайтед” загуби. Но не съм си мислил, че е станало заради мен. Това, което ме порази на мача, беше стадионът, атмосферата, хората - имаше семейства с деца, жени. Много ме впечатли и редът. Моята дъщеря пуши и на почивката, тъй като не дават да се пуши там, попитахме един стюард къде е разрешено. „На 100 метра навън оттук! И не можете да се върнете!”, каза той. С Митко Бербатов се виждаме 4-5 пъти годишно, в много добри отношения сме. Той е друг вид човек. Попаднал е в Юнайтед, но ние, българите, сме сбъркани, трудно се радваме на чуждия успех...

Снимка: Bulphoto