Слънчев, усмихнат, позитивен... Това са част от определенията на зрителите, изписани в сайта на Би Ти Ви за синоптика Емил Чолаков.

Отскоро той се изявява и като певец в благотворителното предаване на телевизията "Великолепната шесторка", пише trud.bg.

Родителите му казват, че навремето, преди 35 години, е бил кръстен на великия Емил Димитров, макар че самият той доскоро не го знаел. Гледайки лъскавото му кубе, на човек му е някак странно да си представи как Емо като ученик е бил сред метълистите на родния Гоце Делчев.

И дори веел из улици и градинки дългата си коса. Бил отличник, но палав. А сега дъщеря му Ема му го връща "тъпкано", като не иска да яде, ама никак.

И въпреки че сме свикнали да го гледаме винаги усмихнат, Чолаков твърди, че си има своите тъжни моменти. Ако се хилиш постоянно, "властите" на Четвърти километър би трябвало да се самосезират, казва с присъщото си чувство за хумор дипломираният физик.

- Емо, кое е по-лесно - да пееш във “Великолепната шесторка”, или да познаеш точно прогнозата за времето?
- Всички вече са ме чули как пея, знаят и как представям прогнозата за времето, така че сами могат да дадат оценка на моето творчество (смее се).

- Ходиш ли на уроци при вокален педагог?
- Имам вътрешното усещане, че много добре ми се получават нещата и нямам нужда от допълнително обучение. Ако отида на уроци, ще ми откраднат от чара, ще ми го орежат даже (смее се).

- Колко имаше по музика като ученик?
- Е, колко?! Шестици, естествено!

- При какви условия би се съгласил да станеш приемен родител на дете от дома в Шумен, заради който участваш в шоуто на Би Ти Ви?
- Това е тежък въпрос! Може би от мен се очаква да кажа, че с удоволствие ще приема дете, което обаче ще бъде лицемерно до голяма степен... Има хора, които поради ред обстоятелства са удачните приемни семейства. За моето не мога да кажа, че е такова. Но пък съм убеден, че ще има достатъчно хора, които ще вземат цялата инициатива на “Великолепната шесторка”, Би Ти Ви и УНИЦЕФ присърце, и ще се намери дом за всички хлапета. Ние ще покажем, че има такива деца и ще се намерят хора с големи сърца, които ще дарят любовта, от която те имат нужда.

Истината е, че това е нещо много деликатно, не от всеки може да стане приемен родител. Може би дори за чуждото дете трябва да се грижиш повече, да си по-отговорен, отколкото за твоето собствено. Приемните родители със сигурност няма да са случайни хора, защото ще бъдат подбрани от експерти, които разбират от тези проблеми.

- Според теб ще има ли все пак циганско лято?
- То май му мина времето. Тази година катунът се събра и си тръгна по-рано (смее се). Циганското лято започва, като свърши официалното, което става на 23 септември. Понякога може да продължи и до Нова година, но...

- А зимата люта ли ще бъде?
- Това си знае само тя. Моята скромна практика показва, че обикновено става точно обратното на това, което се прогнозира. За прогноза след петия ден просто не може да се разчита. Те са фонови, с вероятност да се случи малко над 50 %. Не може днес никой да ти каже, че на Коледа ще вали сняг или ще грее слънце.

- Колко често излизаш без чадър самият ти, макар да знаеш отлично, че ще вали?
- Винаги. Дъждът не ме плаши. Даже си подсвирквам с уста.

- Наскоро имаше гаф със стари записи на прогнозата за времето по Би Ти Ви. Не казвате ли колко ще бъдат градусите на следващия ден на живо?
- Ние винаги излъчваме на живо и сме единствената телевизия, която представя времето на живо. Но в неделя, след късната емисия, когато от следващата седмица съм дежурен в сутрешния блок, си позволяваме да запишем последната прогноза за деня. Защото в противен случай няма смисъл да си ходим вкъщи, направо трябва да спим в телевизията (смее се). Това е и единственият случай, когато нашите новини за времето са на запис.

- Знам, че си кръстен на Емил Димитров. Коя е любимата ти негова песен?
- И аз го разбрах наскоро. Родителите ми не са ми го казвали, сигурно са забравили. Иначе аз много го харесвам. Любимата ми негова песен е “Ако си дал”, която изпяхме още в първия епизод на “Великолепната шесторка” по Би Ти Ви.

- Бил си учител по физика. А ти какво помниш от твоите ученически години? Първата двойка?
- Защо си мислиш за двойки и тройки?! Бях пълен отличник. Физиката ми е била любим предмет винаги, това е моята стихия. Даже в университета не съм имал по-малко от шестица по физика.

Бяхме групичка от умни хлапета, но правехме и бели. Бяхме метълите в град Гоце Делчев. Нали си представяш в малък град от 20 хил. души, веднага след като започна преходът... Някои още не бяха чували, че има и такава музика, а ние се размотавахме с дълги коси по улиците. Слушахме “Металика” и куфеехме. Бяхме на ръба, а другите се чудеха дали тази музика не е забранена. Но пък никога не съм имал проблеми с родителите. Те са много разбрани хора.

- А ти как подкупваш дъщеря си Ема, за да изяде манджата с всички чушки и домати, например?
- Ооо, това е болен проблем. Изобщо не яде и не мога да я убедя по никакъв начин. Толкова злоядо дете! Какво ли не съм пробвал, какво ли не съм я залъгвал...

- Ти лично готвиш ли?
- Не, само шопска салата.

- С ракийка?
- Да, става. Но ракийката не я правя аз.

- И вкъщи ли си толкова усмихнат, или когато жена ти Кръстимира те кара да хвърляш боклука се ядосваш?
- Не, от такива неща не се ядосвам. Но пък ако кажа, че изобщо не ходя намръщен, ще те излъжа. Няма да е нормално, ако човек ходи непрекъснато ухилен. Ако създавам такова впечатление, то не е здравословно (смее се). И аз съм човек като всички хора. И на мен ми се е случвало нещо дребно да ме извади от нерви.

- Колко твои гоблена висят на стените у вас?
- Истината е, че шиенето на гоблени е голяма краста. Започнах преди години, когато шиех дрехи. Когато за първи път видях изложба на гоблени, бях ученик. Изумих се, че само с конци може да се направи такава красота. Трябва да се доближиш, за да повярваш, че това наистина е гоблен, а не картина.

Аз съм направил всичко на всичко 3 гоблена. Два висят вкъщи. Единият е доста голям - стадо коне на брега на реката. Другият е Богородица. А третия го подарих на една църква.

- Колко често се отбиваш в църква?
- Не много. Аз смятам, че църквата може да бъде навсякъде. Не е необходимо да влезеш в едно помещение, за да се помолиш. Църквата и Господ са навсякъде около теб, стига да искаш да ги намериш.

- Кога за последен път летя из облаците?
- Ооо, отдавна. Буквално - на парапланер. С него можеш да катериш, да се издигаш във въздуха. В Гоце Делчев имаше клуб за адреналинови занимания. След като се преселихме в София, не съм се занимавал с подобни рискови начинания.

- А кога за последно се качи на колело?
- Пак оттогава. Велосипедът ми стои в коридора и прашасва. Боли ме сърцето всеки път, когато го погледна, защото тук не ми е кеф да карам.

- Богат човек ли си?
- Много богат на усмивки. И на приятели. Ти виждала ли си усмихнат самотник?

- Гледаш ли “Листопад”?
- Не, турските сериали не ми харесват. Аз съм по-скоро киноманиак. От тези класическите, които “изяждат” всичко от началните надписи до последните. Последно гледах “Луна” - английска фантастика, много добре изпипана.

Интервю:  Соня Спасова