Ако децата ви не са чували за чичо Манчо...

Ако децата ви не са чували за чичо Манчо... значи твърде отдавна не сте гледали „С деца на море“.

Ако сте запленени от магията на седмото изкуство и от опасния чар на родните кино дейци, журналистът Пенчо Ковачев разказва с любов за нашите най-известни актьори в „25 звезди на българското кино“ (ИК „Litus“).

Книгата представя някои от най-популярните български артисти. Те са не само познати лица, а любими имена от екрана. 25 от най-обичаните ни звезди си правят компания, макар подборът да не е лесен. Някои са били оценени, други – никак даже. Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Георги Парцалев, Невена Коканова, Катя Паскалева, Апостол Карамитев, Коста Цонев, Ваня Цветкова, Чочо Попйорданов са няма и половината от тях.

Пенчо Ковачев умело изгражда наистина пъстра актьорска палитра: едни умеят да разсмиват, други – да мълчат. Те мислят и действат, изразяват поколението си и горят... Авторът представя актьорите така, че дори новите поколения, които не познават лично творците, няма как да не ги заобичат. Отразени са техните най-запомнящи се роли, които ги издигат като любимци на българския зрител; споделени са първи впечатления и носталгични спомени от снимачната площадка. Мнозина от тях нямат и актьорско образование, но нима някой би предположил? Някои от филмите им провокират спорове и остри дискусии. Но има и такива, в които човек лесно се познава – с тях отново и отново се смеем, просълзяваме се и тръпнем от възмущение всеки път.

В „25 звезди на българското кино“ откриваме и много неща, които досега никой не знае за любимите филми и за хората зад тях. Така например Майката на Коста Цонев много иска синът й да стане поп, но младежът избира артистична кариера. След години, вече известен актьор, я пита не се ли радва на успехите му в театъра и киното. „Много ми е приятно, мама, ама ако беше завършил Семинарията, сега щеше да си владика!“, отвръща тя. Друга култова реплика е признанието в любов на Георги Георгиев-Гец: „Цена, знай, че след киното най-много обичам теб и децата!“ Съпругата му намира бележка с този текст една сутрин, след като той рано-рано е заминал на снимки.

Книгата е увлекателно четиво, обърнато към широката аудитория, което с позитивния си заряд обгръща с любов и нежност българското кино. Тя е изпъстрена с близо 150 снимки, които са запечатали превъплъщенията на екранните ни фаворити. Сред тях поне една трета са цветни портрети. Излизането на „25 звезди на българското кино“ идва и с чудесен повод, за да зарадва киноманите. 13 януари е Денят на българското кино. Датата съвпада с първата прожекция на филма на Васил Гендов „Българан е галант“ – родоначалника на българското кино, уви, вече безвъзвратно загубен.