Какви са основните разлики в изграждането на образ в театъра и киното?

Театърът и киното са две достатъчно различни изкуства. Макар – поне у нас – много от актьорите да са познати на публиката главно от телевизионния екран, голяма част от тях са започнали професионалния си път в театъра, където мнозина продължават да работят и днес.

Колкото и да са различни, що се отнася до актьорското майсторство, в двете изкуства все пак има и прилики.

Един от основателите на театралната награда „Аскеер“ – театралният и кино актьор, режисьор и преподавател в НАТФИЗ Ивайло Христов, поставя под светлините на прожекторите основните разлики в пътя, по който се изгражда образ в театъра и образ в киното в изданието „Актьорът в киното“. Авторът дава ценни насоки и обяснява на бъдещите професионалисти как да развият и използват актьорските си способности пред камера, съобразявайки се със спецификата на снимачния процес.

Поставяйки акцент върху качествата и уменията, които трябва да притежава бъдещият киноактьор, Христов въвежда младите артисти в основните понятия – в техническата терминология и това как да са на ти с разкадровката, какво е фарт, кран, субективна камера, крупност и др., и ги запознава със спецификата на дейността на основните фигури в процеса – режисьори, сценаристи, оператори и пр. Книгата на Ивайло Христов е ценна не просто защото отразява дългогодишния опит на автора в театъра и киното, а най-вече защото засяга важния въпрос за подготовката и изграждането на образ в игрален филм – тема, за която до този момент у нас липсва достатъчно полезна и изчерпателна информация. Основният акцент в „Актьорът в киното“ пада върху двата подхода – чрез придобиване и развиване на условните рефлекси на героя и познатия подход, условно наречен „аз в дадените обстоятелства“.

Христов обръща внимание също на ключовата за всеки актьор роля на невербалния език. Както отбелязва и специалният агент на ФБР и експерт в Бюрото по невербална комуникация Джо Наваро в книгата „Какво казва тялото“: „Невербалното поведение представлява приблизително 60 до 65 % от междуличностната комуникация. Невербалната комуникация би могла да разкрие истинските мисли, чувства и намерения. По тази причина безсловесното поведение понякога бива определяно като издайник (то ни говори за реалното състояние на мислите на дадена личност). Поради факта, че хората невинаги осъзнават, че общуват невербално, езикът на тялото често пъти е по-искрен, отколкото словесните изявления, които съзнателно са изфабрикувани така, че да обслужват целите на говорещия.“

Книгата „Актьорът в киното“ включва както личните разговори на Ивайло Христов с отдавна утвърдени професионалисти в голямото кино на България като Стефан Данаилов, Васил Михайлов, Иван Черкелов, Георги Дюлгеров, така и задочните му срещи със световните авторитети в седмото изкуство: Жерар Депардийо, Марлон Брандо, Ал Пачино, Федерико Фелини и др. Тяхното професионално отношение към подготовката им за ролята в киното отново потвърждават казаното от Томас Едисън: „Гениалността е 99% труд и 1% вдъхновение.“