„Тези страници са фрагмент от „Свидни спомени“, които вече много остарял, започна да пише в емиграция маркиз Де Брадомин. Един възхитителен Дон Жуан. Може би най-възхитителният! Бе грозен, католик и сантиментален.“

Така Рамон дел Валие-Инклан (1869-1936) определя тетралогията „Сонати. Спомени на маркиз Де Брадомин“ (1902-1905), пресъздаваща стария мит в четири музикални времена, съответни на четирите годишни сезона и на четирите възрасти в живота на героя - тщеславен и порочен, анахроничен в духа на XVIII век, напомнящ Казанова.

Чрез перото на своя най-ярък ваятел, испанският литературен модернизъм освещава една автентична „религиозна идеология“, в която любов и езичество възприемат сакрални форми и - с пределна духовна елегантност, домогваща се в изказа до своеобразен поетически поантилизъм - обличат в достолепие изтънчения аристократизъм, декадентизъм и космополитизъм.

Протагонистът на „Сонати“ е архетип на тази нова култура.